Р Е Ш Е Н И Е №340 гр. София, 03 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1098 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на осъдената Т. А. Т. за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство по ВНОХД №2451/2012 г. по описа на Софийски градски съд. С присъда №19 от 01.03.2012 г., постановена по НОХД №15627/2011 г., по описа на СРС, НО, 11 състав осъдената Т. е призната за виновна в това, че в периода 23.12.2007 г.- 16.02.2008 г. в [населено място],[жк], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у С. С., че погасява кредита на Е. С. към [фирма], относно пакет „Д. кеш” с предадените й парични суми, като причинила имотна вреда за сумата от 246, 06 лева и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.37, ал.1, т.1а НК и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като същото е кумулирано с това, наложено й по НОХД №13/2010 г. по описа на СРС, НО, 13 състав и е определено по- тежкото, а именно една година „лишаване от свобода”, като изпълнението му е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на осъдената Т. е наложено и изтърпяване на пробационна мярка „задължителна регистрация” на настоящ адрес с периодичност два пъти седмично. С решение №1096, постановено на 12.10.2012 г. по ВНОХД №2451/2012 г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав, присъдата на първостепенния съд е изцяло потвърдена. В искането са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в незаконосъобразен отказ на решаващите съдилища да бъде разпитана като свидетел Е. С.- П. и да бъдат издирени доказателства за това, че същата е изпратила на майка си средствата- предмет на престъплението. Оспорват се и отмерените на осъдената наказания, като се твърди, че същите са явно несправедливи, определени са тенденциозно и не са съразмерни на тежестта на престъплението и изминалия изключително дълъг период от извършването му. На тези основания се предлага да бъдат отменени и първоинстанционния и въззивния съдебни актове, а делото да бъде върнато за ново разглеждане. В касационното съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа искането на базата на посочените в него оплаквания. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде частично уважено. По оплакванeто за допуснати съществени нарушения на процесуални правила взима становище, че същото е неоснователно, но подкрепя оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага да бъде редуциран изпитателния срок по реда на чл.66, ал.1 НК, като същият бъде определен в предвидения в закона минимален размер. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на постановените съдебни актове, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е частично основателно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основните оплаквания на осъдената и защитника й са свързани с незаконосъобразен отказ да бъде допусната като свидетел и разпитана дъщерята на пострадалата С.- Е. С.- П. и да бъдат събрани доказателства, установяващи дали последната е изпратила на майка си средствата, предадени на осъдената. Касационната инстанция прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Не може да бъде споделено оплакването за незаконосъобразен отказ за събиране на доказателства, тъй като видно от протокола на проведеното на 01.03.2012 г. заседание пред първостепенния съд, защитата е направила изрично изявление да бъде заличена свидетелката С.- П. и друго, че няма доказателствени искания. Такива не са направени и с въззивната жалба и в съдебното заседание в рамките на въззивното производство, като отново защитата е изразила становище, че няма доказателствени искания. Ето защо, касационният съд, намира за напълно недопустимо да бъдат правени такива искания в рамките на производството по възобновяване, като се поддържа оплакване на нарушение права във връзка със събиране на доказателства в подкрепа на защитната теза, при липса на положени каквото и да е усилия такива да бъдат събрани. Дори обсъдените искания да бяха направени своевременно, отказът да бъдат уважени не би бил съществено нарушение на процесуални правила, тъй като в предмета на приключилото производство не са включени обстоятелствата дали парите са били преведени от дъщерята на пострадалата на последната и как е направено това. Това са все въпроси, които нямат пряко отношение към предмета на делото и са извън основния факт на доказване в приключилото производство. Ето защо касационната инстанция прие, че липсват основания за възобновяване на производството поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени, че са правилни изводите на решаващите съдилища, че трябва да бъдат ценени като смекчаващи отговорността на осъдената обстоятелства сравнително ниската стойност на предмета на престъплението и изминалия дълъг период от време от извършването му до постановяване на осъдителен съдебен акт. Като такива трябва да бъдат ценена и сравнително младата възраст на Т.. Неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство първостепенният съд е ценил предходното осъждане на Т.. Напротив, при запознаване с материалите по делото се установява, че към момента на довършване на престъплението- предмет на производството, тя е била неосъждана. Т. е осъждана след това, като това обстоятелство е било основание за приложението на чл.25 НК. Няма спор, че при индивидуализацията на наказанието трябва да бъдат отчитани обстоятелствата, имащи значение за това към момента на довършване на конкретното престъпления, а не настъпилите след това. Ето защо последващото осъждане неправилно е ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Напротив трябвало е да бъде ценено като смекчаващо отговорността на Т. това, че тя е била с чисто съдебно минало към момента на извършване на престъплението по чл.209 НК. При тази преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства касационният съд прецени, че справедливото и съобразено с данните за личността на Т. наказание е шест месеца „лишаване от свобода”. Атакуваните съдебни актове трябва да бъдат коригирани и по отношение на налагането на факултативно предвидената пробационна мярка по чл.67, ал.3 НК, като в тази им част те бъдат отменени. Налагането на тази санкция не е оправдано с оглед обществената опасност на осъщественото престъпление и личната такава на осъдената Т. и не би допринесло съществено за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Съдебните актове трябва да бъдат изменени и по отношение на определеното по реда на чл.25 НК общо наказание за извършеното престъпление по настоящото производство и това по НОХД №13/2010 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, като бъде определено едно общо най- тежко наказание по тези осъждания в размер на шест месеца „лишаване от свобода”, като бъде намален и определения изпитателен срок, като изпълнението му бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК производството по ВНОХД №2451/2012 г. по описа на Софийски градски съд. ИЗМЕНЯ присъда №19 от 01.03.2012 г., постановена по НОХД №15627/2011 г., по описа на СРС, НО, 11 състав, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Т. А. Т. наказание „лишаване от свобода” от една година на шест месеца. ОТМЕНЯ присъдата в частта, й с която е определено на основание чл.25 НК едно общо най- тежко наказание по това производство и по НОХД №13/2010 г. по описа на СРС, НО, 13 състав в размер на една година „лишаване от свобода”, като ОПРЕДЕЛЯ общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. НАМАЛЯВА срокът, за който е отложено наложеното общо най- тежко наказание от четири години на три години, считано от влизане на присъдата в сила. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на подсъдимата Т. А. Т. на основание чл.67, ал.3 НК е постановено прилагането през определения изпитателен срок пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.