Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * вина за разстройство на брака * родителски права и задължения * интерес на детето * ползване на семейно жилище

Р Е Ш Е Н И Е


№ 299

София 31.10.2013 г.



В И М Е Т О НА Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1349/2012 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Н., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. К., срещу въззивно решение от 31.05.2011 год. по гр. дело №11457/2010 г. на Софийския градски съд в частите, с които е потвърдено решение №III-82-13 от 01.04.2010 г. по гр. дело №4878/2008 г. на Софийския районен съд относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за упражняване на родителските права, издръжката и режима на лични контакти с трите ненавършили пълнолетие деца, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и семейното жилище е предоставено за ползване на В. С. К. за срок от три години на основание чл.107, ал.4 СК/отм./ Въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. След преценка на всички обстоятелства по делото е направен извод, че с оглед интересите на децата упражняването на родителските права трябва да бъде предоставено на майката, а при предоставянето на семейното жилище следва да се приложи разпоредбата на чл.107, ал.4 СК/отм./, която е действала към момента на подаване на исковата молба.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата В. С. К., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №508 от 16.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 31.05.2011 год. по гр. дело №11457/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и семейното жилище е предоставено за ползване на В. С. К. за срок от три години на основание чл.107, ал.4 СК/отм./. В останалите обжалвани части не е допуснато касационно обжалване.
Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси за възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество следното: Спорът за ползването на семейното жилище е спор за "имуществени отношения" между съпрузите. Според изричната разпоредба на §4, ал.1 от ПЗР на Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г., правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това е материалноправната норма, която урежда фактическия състав, осъществил се по време на нейното действие. Оттук следва, че в случаите когато бракът е заварен и не е прекратен при действието на СК от 1985 г. всички имуществени отношения между съпрузите се уреждат въз основа на сега действащия Семеен кодекс, като семейното жилище по реда на чл.56, ал.3 СК може да бъде предоставено за срок до една година.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи и ползването му трябва да се предостави на единия от тях. Решението за прекратяване на брака между страните е влязло в сила на 20.05.2010 г. Оттук следва, че към момента на влизане в сила на СК - 01.10.2009 г. бракът е бил заварен по смисъла на §4, ал.1 от ПЗР. По тази причина изводът на въззивния съд, че в случая трябва да се приложи разпоредбата на чл.107, ал.4 СК/отм./, която е действала по време на подаваното на исковата молба, е неправилен.

В разпоредбата на чл.56, ал.3 СК е посочено, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. В разглеждания случай с влязло в сила решение упражняването на родителските права е предоставено на майката, а вещно право на ползване върху семейното жилище притежава майката на бащата. Ето защо ползването на семейното жилище трябва да се предостави на В. С. К. за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.
Това налага касиране на въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и семейното жилище е предоставено за ползване на В. С. К. за срок от три години на основание чл.107, ал.4 СК/отм./ и произнасяне по съществото на спора. Семейното жилище трябва да се предостави за ползване за срок от една година, считано от влизане в сила на решението на основание чл.56, ал.3 СК.
Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 31.05.2011 год. по гр. дело №11457/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение №III-82-13 от 01.04.2010 г. по гр. дело №4878/2008 г. на Софийския районен съд и семейното жилище, находящо се в [населено място], кв. *., [улица], представляващо двуетажна вилна сграда, със застроена площ от 55.97 кв.м. е предоставено за ползване на В. С. К. за срок от три години на основание чл.107, ал.4 СК/отм./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на В. С. К. ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], кв. *., [улица], представляващо двуетажна вилна сграда, със застроена площ от 55.97 кв.м. за срок от една година, считано от влизане в сила на решението на основание чл.56, ал.3 СК.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.