О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  623   гр. София,  18.08.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 476 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „У” А. , гр. М. срещу определение от 04.03.2010г. по ч. гр. д. № 16/2010г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав, с което е оставена без уважение жалбата на „У” А. , гр. М. срещу определение от 19.01.2010г. на Съдията по в. при Районен съд Монтана, с което на основание чл. 32а от Правилника за в. е отказал да извърши вписване по заявление вх. № 124/19.01.2010г. за направена апортна вноска в капитала на дружеството. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Окръжен съд Монтана поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилника за в. да се тълкува разширително или не; какви са предпоставките за отказ за извършване на вписването. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението за отказ на съдията по в. , Окръжен съд Монтана е приел, че нито пред съдията по вписване, нито с жалбата са представени доказателства за правото на собственост на „М” А. , гр. М. върху включената като апортна вноска помпена станция от 83,79 кв. м., находяща се в УПИ * в кв. 11 по плана на гр. М.. Решаващият съдебен състав е констатирал, че тази помпена станция не е оценена от вещите лица, а представеният нотариален акт № 36/2006г. на нотариус Б. П. се отнася до помпена станция от 83,79 кв. м., находяща се в друг имот – УПИ *Х в кв. 11 по плана на гр. М.. Изложил е съображения, че в изпълнение на задълженията си по чл. 73, ал. 5 ТЗ съдията по в. законосъобразно е отказал вписването на апортната вноска поради непредставяне на доказателства за правото на собственост върху помпената станция. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантният правен въпрос се отнася до правомощията на съдията по в. при вписване на апортна вноска. Посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по него няма формирана трайноустановена практика на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на определението на Окръжен съд Монтана на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. трето ТЗ регламентира задължението на съдията по в. да извърши проверка на правата на вносителя, когато апортната вноска има за предмет вещно право върху недвижима вещ. Тази проверка изисква съдията по в. да удостовери, че правото на собственост върху недвижимата вещ – предмет на апорта принадлежи на вносителя. За да бъде извършена необходимата съгласно посочения законов текст проверка, пред съдията по в. следва да бъдат представени документите за собственост върху недвижимия имот. Правото на собственост върху обекта на вноската подлежи на доказване, както пред съдружниците, респективно акционерите, така и пред съдията по вписванията. При непредставяне на доказателства за собственост на апортирания имот съдията по в. има право да откаже вписване на направения апорт. В настоящия случай отказът за вписване на апорта е правилен, тъй като не са представени документи за собственост на помпена станция от 83,79 кв. м., находяща се в УПИ * в кв. 11 по плана на гр. М.. Като е потвърдил отказа на съдията по в. , въззвивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение от 04.03.2010г. по ч. гр. д. № 16/2010г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.