Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 10 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети март, две хиляди и седемнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Красимира Медарова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №155 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. Р. К. срещу решение №325 от 16.12.2016 г., постановено по ВНОХД №343/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. С присъда, постановена на 17.05.2016 г. по НОХД №20165400200001/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Смолян, подсъдимият К. е признат за виновен в това, че за периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2010 г., в условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ [фирма] е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери- 279 715, 44 лева, като е потвърдил неистина в четири декларации, които се изискват по силата на чл.125, ал.1 ЗДДС и чл.116 ППЗДДС и е променил резултата в годишните данъчни декларации по ЗКПО за 2009 г. и за 2010 г., и е съставил и използвал при водене на счетоводството документи с невярно съдържание, като на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 НК, във вр. с чл.26, ал.1 НК, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години и конфискация на ½ от имущество на подсъдимия- апартаменти в [населено място], [улица] (ап.4 и ап.6) и ½ от лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] . С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 9 207, 76 лева. С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба се посочва касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се твърди, че и първостепенният и въззивният съд са направили непълен и погрешен анализ на доказателствата, като неправилно са установили фактите по делото. Поддържа се, че са неправилни изводите, че след като дружеството [фирма] не е вписано в регистъра на строителите, негови служители не могат да участват в извършването на строително монтажни работи на обектите, строени от дружеството, чието управител е подсъдимият. Оспорват се и изводите на предходните съдебни състави за това, че обстоятелството, че това дружество не е посочено в актовете, съставени във връзка с приемане на строителния обекти не е вписано в Камарата на строителите не са основание да се приеме, че същото не участвало в довършването на сградите, като се поддържа, че тези актове се съставят за строителни дейности, които не са тези, осъществени по договора с [фирма]. На последно място се твърди, че след като собственикът на дружеството е издал процесните фактури, подписал другите книжа, установяващи осъществяване на строителна дейност и е включил сумите по тях в годишните си отчети неправилно съдилищата са приели, че отразените в тези документи средства не са заплатени. На тези основания се предлага въззивното съдебно решение да бъде отменено, а подсъдимият К. оправдан или след отмяната му, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното съдебно заседание подсъдимият К. и неговите защитници не се явяват и не излагат допълнителни доводи във връзка с депозираната касационна жалба. Представителят на държавното обвинение преценява касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е потвърдил постановената първоинстанционна присъда, като е приел, че доказателствата са анализирани правилно. Моли постановените съдебни актове да бъдат потвърдени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че оплакванията за допуснати в хода на воденото наказателно производство съществени нарушения на процесуални правила не са основателни. Правилно въззивният съд е възприел направения от първата инстанция анализ на доказателствените материали, като вярно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството [фирма] не е взело участие в строителството на обектите „име“ в к.к. "име" и в жилищната сграда в к.к. „име“, където инвеститор било дружеството [фирма], чийто управител е подсъдимия К.. Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите П., М., Г., Ш. и К. (всеки от който ангажиран със строителството на обектите, в които инвеститор е било дружеството, управлявано от подсъдимия), които са категорични, че [фирма] не участвало в извършването на строителни дейности и негови служители не са били на строителните обекти. Касационната инстанция прие, правилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия К., в частта им, че той не е знаел, че инкриминираните единадесет фактури са с невярно съдържание. Вярно предходните съдебни състави са приели, че от показанията на свидетеля М. (управител на [фирма]) се установява, че между двамата е имало съгласие да бъде оформена документално строителна дейност на обектите, в които инвеститор било дружеството, управлявано от подсъдимия, която обективно не е извършвана, като в замяна на това дружеството на свидетеля ще получи поръчка за изработване на мебели за вече построените обекти. В показанията си М. е категоричен, че неговото дружество не е извършвало дейност на обектите и това е било известно на К.. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че отразените в процесните фактури като осъществени дейности в обектите в к.к. „име“ и в к.к. „име“ са били идентични и като посочени строително- монтажни работи и като заплатено възнаграждение. Касационният съд не възприе и оплакването, че неправилно въззивният съд е приел, че липсата на регистрация на [фирма] в Камарата на строителите и това, че дружеството нямало служители, които можели да осъществят строително- монтажна дейност не могат да бъдат основания да се прецени, че такава не е осъществявана. Напротив посочените обстоятелства не са единствените, които установяват липсата на реално изпълнение на фактурираните дейности. Те само допълват останалите доказателствени източници, които установяват това, че на строителните обекти това дружество не е извършвало дейност. Касационният съд не може да приеме и тезата, отразена в касационната жалба, че след като процесните фактури са отразени и в счетоводните документи на [фирма], то няма как да е получено заплащане за тях. В настоящото производство значение има въпроса дали е реално извършена дейността на обектите. Това обстоятелство е установено, като вярно съдилищата са преценили на основата на събрани гласни доказателствени средства, че такава не е осъществявана. Установено е и защо са съставени процесните фактури, както и това, че в тях са били отразени неизвършени плащания при договореност за извършване на бъдеща дейност по изработка на мебели. Това, че тези фактури са отразени в счетоводството и на издаващата фирма не е основание да се приеме, че същите не са невярно съдържание. Съдът не възприе и оплакването, че предходните съдебни състави са направили непълен или неверен анализ на доказателствата и неправилно са установили фактите по делото. Всички доказателства са обсъдени, като вярно съдът е преценил, че те категорично установяват централният за това производство въпрос за това дали дружеството [фирма] е извършвало дейност на процесните обекти. Вярно са обсъдени и приложените по делото писмени доказателства и заключенията на приетите експертизи. Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които да налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с приложението на материалния закон и направените искания за оправдаване или намаляване на отмереното наказание на подсъдимия. Доколкото в касационното производство липсва служебно начало по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК за касационния съд не съществува задължение, а и възможност да провери изцяло приложението на материалния закон, поради което и настоящият състав единствено ще отбележи, че предходните съдилища, при вярно установените факти са преценили правилно, че състава на престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, във вр. с чл.26, ал.1 НК е изпълнен от обективна и субективна страна. Доколкото в касационната жалба не е посочено касационното основание по чл.248, ал.1, т.3 НПК и няма оплаквания за вида и размера на наложените на подсъдимия К. наказания касационният съд няма възможност, а и задължение да провери присъдата по отношение на справедливостта на наложените наказания. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №325 от 16.12.2016 г., постановено по ВНОХД №343/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.