Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 251_11_dec_290gpc_107(3)sk_otm.doc Р Е Ш Е Н И Е № 533/11 С., 13.01. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 251 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. срещу въззивно решение от 19.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 1505 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о., с което е обезсилено решение от 31.05.2010 г. по гр.д. № 8686 / 2009 г. на Варненски районен съд и производството по въззивното дело е прекратено в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище, собственост на бившия съпруг Владимир С. Г., на бившата съпруга. Г. Г., на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С. В. Г. (родена през 2001 г.), докато ги упражнява на основание чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.), а Г. Г. е осъдена да заплаща на В. Г. месечен наем за жилището в размер на 388 лева за ползването на семейното жилище с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на основания за изменението или прекратяването му. Решението е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част с определение № 969 /13.07.2011 г. по процесуалноправния въпрос дали е допустим иск по чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.) (на който съответства разпоредбата на чл.56,ал.2 СК от 2009 г.) при наличие на споразумение по чл.101 СК от 1986 г., за който е прието, че е обусловил изхода от спора и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По този въпрос настоящият състав намира, че в хипотезата на чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.): прекратен с развод брак, от който има ненавършили пълнолетие деца, семейно жилище, собственост на единия съпруг и предоставено ползване на родителските права на другия съпруг, действията на съда по предоставяне ползване на семейното жилище на съпруга – несобственик, комуто е предоставено упражняването на родителските права, представляват акт на спорна администрация. Затова и без да е искана промяна на режима на упражняване на родителските права, съдът винаги може да предостави ползване на жилището, собственост на единия съпруг, на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. Затова и при спор за родителски права съдът винаги може да промени режима на ползване на семейното жилище, може и без спор, именно защото действията му представляват съдебна администрация. При липса на произнасяне по въпроса за предоставянето на семейното жилище, въпросът не е решен и е допустимо съдът да се произнесе по него. Касационните оплаквания са за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон – на разпоредбите на чл. 107 и чл.100 и СК (отм.) и чл.193 ГПК (отм.). Ответникът и в това производство В. Г. не изразява становище по основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Въззивният съд е приел, че искът е по чл.107,ал.3 СК от 1986 г. (отм.), че по делото е постановено и влязло в сила през 2008 г. съдебно решение по чл.100 СК от 1986 г., с което е одобрено споразумение между страните по чл.101 СК за прекратяване на брака им с развод, в решението съдът е пропуснал да се произнесе по ползването на семейното жилище, въпреки постигнатото изрично споразумение по този въпрос съпругата да го ползва до 01.09.2009 г., след което да го освободи; със следващо решение съдът е отказал да допълни първоначалното решение в частта относно предоставяне ползването на семейното жилище. При тези факти въззивният съд е приел следните правни изводи : производството по чл.100 СК е охранително по своя характер, за да бъде одобрено споразумението по чл.101 СК, то трябва да бъде пълно; протоколът от съдебното заседание и решението в мотивите му имат характера на официален свидетелстващ документ, липсата на произнасяне е очевидна фактическа грешка (ОФГ), отстраняването на която не е обвързано със срок и макар и със съдебно решение да е отказано допускането на поправка на ОФГ, изложените в него мотиви включват недопустими за обсъждане в това производство въпроси, поради което въззивният съд приема, че решението, с което е утвърдено споразумението, касае и ползването на семейното жилище, нормата на чл.107,ал.3 СК не предвижда самостоятелна промяна на режима на ползване извън промяна на режима на упражняване на родителските права, която може да се иска по реда на чл.106,ал.5 СК и като последица съдът да се произнесе и за ползването на семейното жилище, в този смисъл е и ТР на ВС №71 /1977 г., в настоящият случай няма твърдение за промяна относно родителските права, а и данните по делото сочат обратното, поради което страните са обвързани от постигнатото споразумение по чл.101 СК и трябва да приемат последиците от това, исковата молба е подадена преди влизането в сила на новия СК, разпоредбата на чл.107 СК е материалноправна и има действие и за в бъдеще, затова не би могла да бъде приложена разпоредбата на чл.56,ал.6 СК, систематичното място и препращането към ал.5 сочат на това, че нормата на ал.6 е приложима само за семейно жилище, което представлява СИО или има учредено в полза на двамата съпрузи вещно право на ползване. От изложеното въззивният съд е приел, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес от търсената защита – за ищцата възможността да упражни това право е преклудирана и затова производството като недопустимо, подлежи на прекратяване. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателя, за неправилност на извода на въззивния съд, че решението, с което е утвърдено споразумението между страните по чл.101 СК, касае и ползването на семейното жилище, въпреки, че в решението съдът е пропуснал да се произнесе по ползването на семейното жилище (не е възпроизвел тази част от споразумението) и въпреки следващото влязло в сила решение, с което съдът е отказал да утвърди тази част от споразумението. Този извод е формиран при неправилно приложение на нормите на чл.192,ал.2 и чл.193 ГПК от 1952 г. (отм.), които предвиждат, че поправката на очевидна фактическа грешка и допълването на решението се извършват със следващо решение на съда, което означава с изричен диспозитив, а не чрез тълкуване при липса на изрично произнасяне или при отхвърлено искане за едното или другото. Основателен е доводът на жалбоподателя, че приетото от въззивния съд че пропускът да бъде утвърдено споразумението между страните по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище е могъл да бъде поправен по реда на поправка на ОФГ (чл.192,ал.2 ГПК (отм.), а не чрез допълване на решението (чл.193 ГПК), е в противоречие с приетото с ТР 105 / 01.10.1962 г. на ВС разрешение, че пропускът за разрешаването на въпроса за предоставянето на ползването на семейното жилище е непълнота, която следва да бъде отстранена чрез молба и по реда на чл.193 ГПК (отм.). С оглед дадения по-горе отговор на изведения въпрос настоящият състав намира за основателен и довода на жалбоподателя, че е неправилен изводът на въззивния съд, че разпоредбата на чл.107,ал.3 СК (отм.) не предвижда самостоятелна промяна на режима на ползване на семейното жилище. Основателен е и доводът за необоснованост на извода на въззивния съд, че страните са обвързани от постигнатото споразумение по чл.101 СК по въпроса за ползването на семейното жилище (извън приетото по-горе, че съдът не се е произнесъл по този въпрос), защото постигнатото между страните споразумение съпругата да ползва семейното жилище, е ограничено със срок – до 01.05.2009 г. и този срок е изтекъл. Настоящият състав намира, че неправилното приложение на посочените разпоредби представлява нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, довели до неправилност на решението. По предмета на спора : При изводи за основателността на наведените касационни основания и с оглед изложеното по-горе съдът приема, че е налице хипотезата на чл.107,ал.3 СК от 1986 г., (отм.), липсва произнасяне от съд по въпроса за предоставянето на ползването на семейното жилище, следователно въпросът не е решен, предявеният иск е допустим и въззивният съд, като инстанция по същество, е следвало да го разгледа и да се произнесе по него. Неправилното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да разгледа спора по същество. При новото разглеждане на делото въззивният съд съгласно чл.294,ал.2 ГПК се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 19.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 1505 /2010 г. на Варненски окръжен съд, г.о. Връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненски окръжен съд, г.о.. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.