О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 82 гр. София, 19.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 866/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Л. Н. срещу определение № 82 от 04.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2 от 22.12.2021 г. на съдия по вписванията при Ловешкия районен съд за отказ от вписване на протокол за съдебна спогодба № 1659 от 1957 г. по гр. д. № 617/1957 г. на Ловешкия районен съд. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред съдията по вписванията при Ловешкия районен съд е започнало въз основа на писмена молба вх. № 6889 от 22.12.2021 г. на жалбоподателя с искане за вписване на протокол за съдебна спогодба от 06.09.1957 г. по гр. д. № 617/1957 г. на Ловешкия районен съд в частта ѝ относно поставените в дял на починалия му вуйчо Е. С. Е. два магазина. По отношение на процесните имоти е налице висяща процедура за нанасяне им в КККР като самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***** в [населено място]. Нито в молбата, с която е инициирано производството за вписване на протокола за съдебна спогодба относно двата магазина, нито в протокола са посочени площ и граници на имотите, както и в кой поземлен имот се намират. Липсва конкретизация в съдържанието по отношение както на страните /молителя/, така и по идентификация на имотите в протокола за съдебна спогодба от 06.09.1957 г. С оглед на това съдът е приел, че същите не са индивидуализирани съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, а освен това не са представени доказателства за данъчната им оценка по чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ и не е внесена дължимата държавна такса. Не са представени и писмени доказателства, установяващи качеството на молителя по чл. 8 и по чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ, както и доказателства, от които да се установи, че той е наследник по закон на своя вуйчо Е. Е., който е починал във В.. С оглед на това въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При обжалване с частна жалба на определение на съдия по вписванията за отказ, въззивната инстанция, действаща в условията на пълен въззив, има ли задължение за съобразяване и оценка на всички, в това число и новопредставени с частната жалба доказателства; 2. Има ли въззивният съд в такива случаи задължение да изложи мотиви по всички релевантни доводи и възражения на жалбоподателя и 3. Разглеждайки частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията, има ли съдът правомощието да въвежда нови /спрямо обжалвания акт/ основания за законосъобразност на отказа. Поддържа се, че последният въпрос е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Първият поставен въпрос се основава на направени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърдения, че въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора и доказателствата по делото във връзка с тях, че са налице всички законови предпоставки за вписване на процесния протокол за съдебна спогодба, като е приел, че постановеният отказ за вписване на акта от съдията по вписванията е законосъобразен. Същият е от значение за всяко гражданско дело и съставлява оплакване за неправилност на въззивното определение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата и доводите на страната, поради което не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Освен това самият касатор не сочи конкретно кои представени по делото доказателства не са обсъдени от съда и какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Не е налице противоречие на обжалваното определение с посочената от него практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. и ТР № 6/2017 г. на ОСГТК, ППВС № 7/1965 г. и др. Вторият поставен въпрос също не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. И във връзка с него касаторът не посочва кои конкретно доводи и възражения не са обсъдени от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Подобен извод не следва и от съдържанието на неговите мотиви. Последният въпрос не е от решаващо значение за изхода на делото, нито е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за законосъобразност на определението на съдията по вписванията. Действително въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е наследник по закон на своя вуйчо, без подробно да обсъди приложените към частната въззивна жалба доказателства. Това обаче нито е от решаващо значение за изхода на делото, нито е основното съображение на съда за потвърждаване на постановения отказ. Решаващият му извод за неуважаване на частната жалба е основан не на липсата на доказано качество на наследник на жалбоподателя, а на обстоятелството, че процесните имоти не са индивидуализирани съгласно изискването на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ и не са представени доказателства за данъчната им оценка по чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ, респ. не е внесена дължимата държавна такса. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 82/04.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3/2022 г. на Ловешкия окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: