5 1 Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 10 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 710 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 255/12 г. Сливенският военен съд оправдал подсъдимите Н. С. Н. и Ж. Й. С. по предявените им обвинение, съответно: първият – по чл.339, ал.2, във връзка с ал.1, чл.20, ал.2 НК; по чл.372, ал.1 НК и по чл.387, ал.1 НК, а вторият – по чл.339, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 НК. С решение по внохд № 23/13 г., образувано по протест на прокурора, Военно апелативния съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане на прокурора при съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. С присъда по нохд № 48/13 г. Сливенският военен съд постановил осъдителна присъда спрямо подсъдимите, както следва: Н. и С. били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.339, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 НК, като за Н. при условията на чл.54 НК е определено наказание 3 години лишаване от свобода, а за С. – при условията на чл.55 НК – 2 години лишаване от свобода. Подсъдимият Н. е осъден и за други две престъпления: на основание чл.372, ал.1 и чл.54 НК на 3 месеца лишаване от свобода, а на основание чл.387, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил на подсъдимия Н. едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му, а именно – 3 години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанията лишаване от свобода, наложени на двамата подсъдими, са отложени за срок от по 3 години, за всеки един от тях. Със същата присъда подсъдимите са оправдани за част от първоначалното обвинение по чл.339, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 НК – за 97 броя неуправляеми авиационни ракети без взриватели. С решение № 1 от 20.02.2014 г., постановено по внохд № 4/14 г., образувано по протест на прокурора и жалби на подсъдимите, ВАС потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от подсъдимите. Подсъдимият Н. поддържа, че са налице всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и иска да бъде оправдан по обвиненията. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата. Подсъдимият С. също заявява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК и иска оправдаване. Пред ВКС защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Последният, редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка изводимо от иницииралите образуването на касационното производство и направените от тях оплаквания е стеснена, като вън от нея е частичното оправдаване на двамата подсъдими по обвинението по чл.339 НК. Жалбата е основателна, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, такива по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Извършената от въззивния съд проверка по реда на чл.313 и 314 НПК е формална и търпи критично отношение в няколко посоки. 1. Най-напред трябва да се отбележи, че мотивите на присъдата съществено се отклоняват от изискванията на чл.305 НПК – в тях липсват съображения по оценката на доказателствата, в това число и на противоречивите такива, като изброяването на част от доказателствените материали (л.11) не може да се приеме за надлежно изпълнение на задължението, произтичащо от посочената норма на процесуалния закон; правните съображения за взетото решение (л.12) са повече от декларативни – липсват каквито и да било доводи относно признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, съответно за всеки един от подсъдимите. При тези констатации въззивният съд е приел, че може сам да отстрани допуснатото от първостепенния съд нарушение на чл.305, ал.3, т.2, предложение първо НПК, каквото обаче в действителност не е сторил. Преповтарянето на фактическите положения, приети за установени от проверявания съд, излагането на съображения по възраженията на подсъдимите, поставени на вниманието му, не е онова изпълнение, което ВАС дължи. Мотивите на решението не обективират съображения по оценката на многобройните доказателства, в тяхната детайлност и взаимосвързаност, а преди това и такива по допустимостта и достоверността на доказателствените източници. Липсва и анализ на фактите от правна страна, като не са изследвани признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави. Обстоятелството, че при отговорите на част от възраженията на подсъдимите, е взето отношение по някои от доказателствата и елементите на съставомерните признаци, не дава основание на настоящия състав на ВКС да приеме, че ВАС е отстранил нарушението на СВС надлежно. Само това е достатъчно за осъществяване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 НПК., като за пълнота на изложението е необходимо да се посочи и друго, свързано с конкретния случай. 2. Вън от съмнение е, че разпоредбата на чл.387, ал.1 НК, „общото военно-длъжностно престъпление”, е бланкетна и се запълва от конкретни нарушения, предвидени в нормативни актове. Прокурорът запълнил надлежно нормата на чл.387, ал.1 НК, което добре е видно от внесения обвинителен акт. С последния се претендира съставомерност по чл.387, ал.1 НК, тъй като подсъдимият Н. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.168, т.5 от УВС на ВС на РБ; чл.172, чл.175, ал.2 и чл.176, ал.1 и 13 от Счетоводния документооборот, и превишил властта си, като нарушил чл.154, т.17 и чл.342, т.3 от УВС на ВС на РБ; заповед І 169 от 09.01.2012 г. на командира на военното формирование; чл.94-100 от Правилник П-7/11 г. за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти (бр.70 от 09.09.2011 г.); чл.21 и 35 от Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с ОБВВПИ и контрола над тях във и от ВС на РБ (ПМС № 278 от 30.11.2010 г.); Счетоводния документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната обявен със заповед № 137 от 06.03.2012 г. Не така стоят нещата с присъдата на първостепенния съд, която е утвърдена изцяло от въззивната инстанция. Към казаното по-горе относно мотивите на присъдата, следва да се добави и това, че с диспозитива на същата отговорността на подс.Н. е ангажирана за престъпление по чл.387, ал.1 НК, без да са инкорпорирани съответните нарушения на служебни задължения. 3. Ангажираният от прокурора Счетоводен документооборот не се намира в материалите по делото и не е обнародван. За някои от неговите разпоредби информация се съдържа в протокола в том 3, л.6 и сл. от досъдебното производство, но не и за тези, които са инкриминирани с обвинителния акт. 4. Със заповед ОХ № 137 от 06.03.2012 г. на министъра на отбраната (т.4,л.42 от досъдебното производство) е обявен счетоводен документооборот в МО, БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и е разпоредено до 10 дни след получаването й командирите, ръководители на военни формирования в БА, да организират изучаването му и прилагането му. По делото не е изяснявано въобще кога посочената заповед е получена в инкриминираното военно формирование, изпълнена ли е т.2 от заповедта. 5. По идентичен начин стоят нещата и с пропускателния режим, в частност този, свързан с възможността за влизане на цивилни МПС в района на военното формирование. Св.Д. е заявил, че кръгът на лицата е определен от него със заповед, а от протокола (т.3,л.18 – досъдебно производство) произтича, че е налице списък на длъжностните лица, които имат право да разрешават влизането на лица, внасянето и изнасянето на имущества. В материалите по делото липсва заповедта, за която се отнасят показанията на св.Д., както и списъка, за който стана дума. 6. На последно място ВКС намира за нужно да укаже, че в съдебно-балистично-оценъчната експертиза (т.2,л.142 и сл.) се съдържат редица заключения на експерта, които надхвърлят обема от задачи, поставени му за изследване и решаване, част от тях – въпроси по съществото на делото, а всички те задължаващи преценката им на плоскостта на чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.29, ал.2 НПК. При тези съображения указващи на наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен съответно на пределите на касационната проверка, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат отстранени допуснатите нарушения; възраженията на подсъдимите по приложението на закона и справедливостта на наказанията – получат убедителен отговор; както и съобразени пределите на наказателния процес, изводимо от настоящото решение и инициативата за постановяването му. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1 от 20.02.2014 г., постановено по внохд № 4/14 г. на Военно апелативния съд в частта, с която е потвърдена осъдителната част на присъдата на Сливенския военен съд по нохд № 48/13 г. спрямо подсъдимите Н. С. Н. и Ж. Й. С. И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане В ТАЗИ ЧАСТ от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: