Р е ш е н и е № 250 гр.София, 22.05.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1332 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е било решение от 29.04.2010г. по гр.д.№ 64 / 2010г., с което Окръжен съд Благоевград, като е отменил решение от 01.11.2009г. по гр.д.№ 1883/2009г. на РС-Благоевград, е отхвърлил иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК. С определение от 28.01.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за действителността на съдебния акт, който е подписан от двама съдии от състава, при отбелязване на причините за липса на подпис на третия, на основание чл.290, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата. С определение от 20.04.2011г. на основание чл.292 ГПК е спряно производството по делото до постановяване на ТР№1/2011г. на ОСГК и ТК на ВКС и с определение от 20.03.2012г. производството е възобновено. Жалбоподателите К. А. М. и А. А. М. в писмено становище поддържат, че решението е неправилно и молат да бъде отменено. Ответницата С. Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено при точно спазване на закона и в съответствие с ТР№1/2011г. на ОСГК ТК на ВКС, поради което моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 01.11.2009г. по гр.д.№ 1883/2009г. на РС-Благоевград, е отхвърлил иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на решение от 30.08.2007г. по гр.д.№269/2006г. на ОС Благоевград. С последното решение, като е уважен иск с правно основание чл.21, ал.2 СК/отм./ е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ответницата е собственик на идеални части от УПИ в кв. по плана на [населено място], както и на идеални части от построената в същото сграда. Установено е по делото, че решението е обявено с подписите на двама съдии от състава, като е направено отбелязване, че мл.съдията М. към момента на изготвяне на решението е избрана на съдия в РС-София, като същото решение е било потвърдено с решение от 05.06.2009г. по гр.д.№6297/2007г. на ВКС. При тези данни въззивният съд е приел, че решението, чиято нищожност жалбоподателите са поискали да се прогласи, не е постановено от ненадлежен състав и е валидно. Настоящия съдебен състав, констатира, че на поставения въпрос по който е допуснато касационното обжалване, е отговорено в ТР №1/2011г. на ОСГК и ТК на ВКС, обявено на 10.02.2012г. , в което е прието, че обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Посочено е, че избирането на член от състава на съда, постановил съдебното решение, за съдия в друг съд не съставлява причина, изключваща приложението на чл. 236, ал.3, изр.2-ро ГПК, съответно чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.). За валидността на съдебният акт е без значение дали съдията, взел участие при формиране на волята на съдебния състав не може да положи подписа си поради причина от физическо естество (смърт, телесна повреда, психично разстройство); поради причина от правно естество (пенсиониране, напускане на поста съдия) или поради преминаването му на работа в друг съд. Естеството на причината е правно ирелевантно, тъй като волята на съда е надлежно формирана при гласуването в тайното заседание и надлежно автентифицирана с подписите на двама съдии. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Въззивният съд правилно е приел, че когато решението е обявено с подписите на двама съдии от състава, като е направено отбелязване, че мл.съдията М. към момента на изготвяне на решението е избрана на съдия в РС-София, то не е нищожно. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответницата сумата 1200лева разноски пред настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш и : О С Т А В Я В С И Л А решение от 29.04.2010г. по гр.д.№ 64 / 2010г. на Окръжен съд Благоевград. Осъжда К. А. М. и А. А. М. да заплатят на С. Д. С. сумата 1200 лева разноски по делото пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: