О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 609   гр. София, 12.08.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети август през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                   ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 414  по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. И. от гр. В. чрез процесуалния му представител адв. Т срещу определение № 707 от 11.03.2010г. по в. т. дело № 289/2010г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено определение № 17774/20.11.2009г. по гр. д. № 7669/2009г. на Варненски районен съд, XIX състав в частта, с която е оставено без уважение искането на „Д” А. , гр. С. за прекратяване на производството по гр. д. № 7669/2009г. на Варненски районен съд и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, като е обосновано становището, че съобразно установените в тези норми процесуални правила предявеният иск е подсъден на Варненски районен съд. Допускането на касационно обжалване на атакувания съдебен акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „Д” А. , гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че местната подсъдност трябва да се определи съобразно правилото на чл. 108, ал. 1 ГПК, искът по чл. 208 КЗ трябва да се предяви пред съда, в чийто район се намира седалището или адресът на управление на ответното дружество, а именно Софийски районен съд, тъй като няма регистриран клон по смисъла на чл. 17 ТЗ, нито създадено поделение на територията на гр. В.. Изложени са съображения, че Агенцията, чрез която от името на ответника е сключен договор за застраховка няма статут на клон или поделение на юридическото лице, а застрахователният агент е само посредник и е извън правно-организационната форма на застрахователя. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид инвокираните в касационната жалба и изложението към нея доводи и данните по делото релевантният за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 и чл. 113 ГПК и тяхното съотношение при определяне на местната подсъдност на искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно определение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или Върховния касационен съд, постановен по реда на отменения ГПК. Частният жалбоподател не е доказал наличието на противоречива практика по посочения въпрос. По отношение на представеното определение от 26.06.2008г. по т. дело № 278/2008г. на Варненски окръжен съд не са налице данни за влизането му в сила. Останалите определения също не доказват противоречива практика, тъй като се отнасят до различни застрахователи и различна фактическа обстановка. В определение по в. т. дело № 367/2008г. на Апелативен съд Варна и определение № 59/26.01.2009г. по ч. т. дело № 485/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че ЗК „Л” А. има поделение в гр. В., в определение № 159/14.03.2009г. по ч. т. дело № 20/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е констатирано, че „Застрахователна компания Български имоти” А. няма клон в гр. В., а в определение № 27/15.01.2009г. по ч. т. дело № 387/2008г., ТК, І о. е установена липсата на клон в съдебния район на Бургаски районен съд. Определение № 67/28.01.2010г. по ч. т. дело № 34/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. е неприложимо, тъй като разглежда въпроса за определяне на местната подсъдност по местоизвършване на деянието съгласно чл. 115 ГПК. Въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на определение № 474/05.08.2009г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 95/05.02.2010г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 158/01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 236/24.03.2010г. по ч. т. д. № 886/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК се дерогира. Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахования качеството на „потребител на застрахователни услуги”. Релевантният за спора правен въпрос за съотношението между чл. 108 и чл. 113 ГПК е решен в противоречие с посочената съдебна практика на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалвания съдебен акт. Въззивното определение е в отклонение от посочената практика. Неправилно въззивният съд не е приложил изборната подсъдност по чл. 113 ГПК и не се е съобразил с посочената разпоредба, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. В настоящия случай предявеният иск е иск на потребител – застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Д” за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 13.03.2009г. застрахователно събитие пожар. Ищецът има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на застраховането, поради което има право да се ползва от изборната подсъдност на чл. 113 ГПК. Следователно компетентен да разгледа предявения иск е Варненски районен съд. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че постановеното от Варненски окръжен съд определение е неправилно и следва да бъде отменено, определението на Варненски районен съд да бъде потвърдено, предвид съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд и делото бъде върнато на Варненски районен съд, явяващ се компетентният съобразно чл. 113 ГПК съд за разглеждане на конкретния спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 707 от 11.03.2010г. по в. т. дело № 289/2010г. на Окръжен съд Варна и вместо това постановява: ПОТВЪРЖДАВА определение № 17774/20.11.2009г. по гр. д. № 7669/2009г. на Варненски районен съд, XIX състав в частта, с която е оставено без уважение искането на „Д” А. , гр. С. за прекратяване на производството по гр. д. № 7669/2009г. на Варненски районен съд и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за разглеждане на предявения иск.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.