2 Решение по гр. д. № 1603/10 г. на ВКС, І ГО стр. Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 24.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретар Ан. И. изслуша докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1603 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК. Постъпила е молба от С. Д. К. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на решение № 896 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2010/08 г. на ВКС ІV ГО поради противоречие с решение № 364 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 2121/08 г. на ВКС ІІ ГО. Ответникът по молбата Община[населено място] не взема становище. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение № 896 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2010/08 г. ВКС ІV ГО е оставил в сила решение № 23 от 07.02.2008 г. по гр. д. № 431/07 г. на Окръжен съд[населено място], с което е потвърдено решение № 165 от 12.07.2004 г. по гр. д. № 645/02 г. на Районен съд[населено място]. С него е отхвърлен предявения от С. К. срещу Община[населено място] иск за собственост върху надстройка със застроена площ от около 80 кв. м., изпълнена в обема на едноетажна масивна пристройка в дворно място с площ 408 кв. м., УПИ 674 в кв. 73 по плана на[населено място]. За да отхвърли иска съдът приел че след одържавяване на имота, в периода 1980 – 1982 г., били извършени преустройства и реконструкции, вкл. и на пристройката. В резултат на това, т. н. „перално помещение” не било идентично по вид, размери и квадратура с отчуждената пристройка. Ново строителство представлявала и процесната надстройка /здравен пункт/, изграден върху пристройката. Затова материалният закон бил правилно приложен - отчужденото имущество не съществувало реално в размерите в които е отчуждено и ефекта на реституцията за него не е настъпил. Ищецът имал право да претендира за обезщетение по ЗОСОИ. С решение № 364 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 2121/08 г. ВКС ІІ ГО е отменил решение № 33 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 1022/07 г. на Окръжен съд[населено място] в частта, в която искът на С. К. срещу Община[населено място] по чл. 97 ал. 1 ГПК за собственост на 1/3 ид. ч. от „пералня” от 78 кв. м., /бивша едноетажна пристройка/ е отхвърлен. В отменената част е постановено ново решение, с което е признато за установено по отношение на Община[населено място], че С. К. е собственик на 1/3 ид. ч. от „пералня” от 78 кв.м. /бивша едноетажна пристройка/, представляваща първи етаж от сега съществуваща двуетажна сграда, находяща се в ПИ № 674 в кв.73 по плана на града. Оставил е в сила решението в останалата част, в която исковете му срещу Община[населено място] и [фирма][населено място] по чл. 108 ЗС и чл. 118 ГПК /отм./ са отхвърлени. Съдът приел че процесното перално помещение от 78 кв. м. съществува и било идентично с едноетажна масивна постройка от 40 кв. м. описана в А. от 1950 г., като ново строителство е само втория етаж. За да е налице основание за отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК е необходимо наличие на две влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т. е. необходимо е пълно субективно и обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения. Противоречието между решенията трябва да е между диспозитивите, а не в мотивите или между мотиви на едно и диспозитив на друго решение. Видно от данните по делото, в настоящия случай субективното тъждество е доказано. Атакуваните решения са постановени по дела, по които ищец е молителят К., а ответник е Община[населено място]. Липсва обаче обективно тъждество между делата. Макар да са образувани по искове с еднакво правно основание не може да се приеме, че искането по двете дела е едно и също. Предмет на едното дело е първи етаж от пристройка за който е установено че е съществувал към момента на одържавяването, а във втория случай се касае за втори етаж от пристройката, който е ново строителство. Ако делата касаят различен предмет, няма противоречие между решенията. Поради това макар и да са противоречиви, постановените по тях решения не могат да бъдат отменени по реда на чл. 303 т. 4 ГПК. В този смисъл е постоянната съдебна практика, обобщена в Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд. Приложеното към писмената защита на молителя решение не следва да бъде обсъждано, тъй като не е предмет на молбата за отмяна. По изложените съображения, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. К. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК на решение № 896 от 20.11.2009 г. по гр. д. № 2010/08 г. на ВКС ІV ГО поради противоречие с решение № 364 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 2121/08 г. на ВКС ІІ ГО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: