Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е   № 66        София, 19.05.2010 год.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на десети май през две хиляди и десета  година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА при секретаря Кр.Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 832 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба вх. № 4696/15.07.2009 г. от търговско дружество “П” А. , гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Ч. против въззивно решение № 377/21.04.2009 г. по в. гр. д. № 59/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1658/20.11.2008 г. по гр. д. № 549/2008 г. на В. окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от “П” А. гр. С. срещу “П” А. гр. В. иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведено общото събрание от 16.07.2008 г. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/. Акцентира се на въпроса за съдържаща се в У. на акционерното дружество забрана за членовете на С. на директорите да извършват търговски сделки от свое или чуждо име и да участват в търговски дружества със сходна конкурентна дейност като прокуристи, управители или членове на съвети и възможността тези лица да бъдат избрани за членове на съответния съвет при условие, че общото събрание не е дало изричното си съгласие за преодоляване на забраната. Ответната по касационната жалба страна - “П” А. , гр. В. не изразява становище. С определение № 70/08.02.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 74 ТЗ за незаконосъобразност на решението по т. 4 от дневния ред на О. събрание от 16.07.2008 г. на търговско дружество ”П” А. , гр. В.. П. е, че въведените в чл. 237 ТЗ ограничения и забрани за участие в органи на акционерното дружество, начинът на уведомяване от страна на предложените кандидати за членове и на узнаване от самото дружество, чрез визираните от закона механизми пред общото събрание, както и възможностите за неприлагането на ограничения по изричната воля на събранието и законовата регламентация в ал. 3 и 4 на чл. 237 ТЗ се нуждаят от отграничаване на отделните хипотези в светлината на дружественото право при отсъствие на практика ВКС по поставения значим за делото въпрос и са обосновали приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от “П” А. , гр. С. против ”П” А. , гр. В. иск с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел досежно атакуваното решение по т. 4 от дневния ред “И”, че не е налице нарушение на чл. 224, ал. 2 ТЗ, предвид представени автобиографии на новите членове, макар и неподписани; че не е налице нарушение на чл. 234, ал. 2, т. 1 и 3 ТЗ, тъй като непредставянето на декларации пред общото събрание не съставлявало нарушение на императивна правна норма, както и, че не е налице нарушение на чл. 237, ал. 3 и 4 ТЗ, тъй като уведомлението било извършено чрез представените автобиографии, в които се съдържали данни за съответните обстоятелства, за наличието на които лицето предложено за член на СД имал задължение за обявяване, и го бил осъществил, а по отношение на ал. 4 съдът е посочил, че фактът на участие в СД и на друго дружество сам по себе си не води до извод за наличие на конкурентна дейност между тези дружества, която да засяга интересите на “П” АД. Решението е правилно. С оглед взимането на информирано решение от общото събрание на акционерите при избор на членове на съвети, писмените материали за него трябва да включват данни за предложените за членове. В чл. 224, ал. 2 ТЗ се въвежда по императивен начин минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато общото събрание при избора, като се изброява, че това са имената на предложените лица, постоянният им адрес и професионалната им квалификация. Разбира се, няма законова пречка в У. на дружеството да се предвидят и други условия, на които да отговарят кандидатите или изискване за други документи, които да следва да представят. Няма законово изискване за подписване на автобиографичната справка от съставителя, както счита жалбоподателят. Единственото изискване е този императивен минимум от информация да се съдържа в писмените материали за събранието, които трябва да са на разположение на акционерите още преди провеждането му. Целта на законовата норма е предоставяне на информация за личните и професионални качества на предложените за членове на съвети лица и по този начин при избора се създават гаранции за възможно най-пълно осведомяване на избиращия орган за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на адекватно решение. Другата гаранция при провеждане на избора е да бъдат гарантирани интересите на дружеството. Тя е закрепена в чл. 237, ал. 3 ТЗ – съдържащ законово задължение в тежест на предложените лица, да уведомят за наличието на определени обстоятелства избиращия орган.ведомяването е относимо към всяко, приемащо да участва в избора лице, то е насочено към общото събрание, като законът не предвижда особена форма за извършването му. Органът, който е компетентен да избере съответния съвет, може да поиска допълнителна информация за ангажираността на предложеното лице. В случая, чл. 19, ал. 4 от У. преповтаря съдържанието на чл. 237, ал. 3 ТЗ и законово визираната информация за участие и ангажираност е била предоставена на общото събрание по отношение на всеки един от предлаганите за член на С. на директорите. Ако общото събрание е считало, че същата е непълна или неясна, е следвало този факт да се отрази в протокола, като се отложи вземането на съответното решение. Подобна информация липсва, нито е отразено даване на пояснения от присъствалите лица, предложени за избор, а и последиците зависят от резултатите от избора. Значението на точността, верността и пълнотата на предоставената информация от лицето е свързано с възможността за неговото последващо освобождаване, а ако дружеството е претърпяло вреди, които са пряка последица от това неуведомяване, във връзка с други нелоялни действия на избрания за член на съответния съвет, за тях би могло да се носи отговорност по общия ред, а не посредством иск с правно основание чл. 74 ТЗ. Ищецът /жалбоподател/ не е установил нарушения на чл. 237, ал. 3, свързани с процедурата по избор на съответните лица, нито са представени доказателства за твърдяно нарушение по ал. 4 на същия текст. Интересите на дружеството като самостоятелен субект се формират от общото събрание, т. е. от мнозинството, макар че не винаги е налице съвпадение между тези интереси, доколкото много често няма съвпадение с интересите на всички акционери, и именно за това е въведена и нормата на чл. 237, ал. 2 ТЗ, в която е добавено задължението на членовете да изпълняват функциите си в интерес на всички акционери. Що се отнася до въведената забрана в чл. 237, ал. 4 ТЗ, то същата обхваща няколко форми на конкурентна дейност. Ограничението за извършване на конкурентна дейност се регулира от императивно правило, израз е на проявлението на задължението за лоялност. От значение е преди всичко фактически осъществяваната дейност, като органът, който избира членовете може да даде изрично съгласие за извършване на конкурентна дейност, като разрешението може да обхваща както упражнявана вече дейност така и за бъдещи действия, но няма пречка съгласие да бъде дадено и в по-късен момент по време на мандата. Фактът на участие в управлението на друго дружество само по себе си не означава нарушение на това императивно правило, както правилно е посочил Софийски апелативен съд. Водим от изложеното, на основание чл. 293,ал.1,пр.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 377/21.04.2009 г. по в. гр. д. № 59/2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: