Р Е Ш Е Н И Е № 286 София, 1 август 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети май …........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 902 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. К.. Обжалва се въззивна присъда от 12.03.12 год., постановена по ВНОХД № 251/12 год. по описа на СГС. Касаторката твърди, че са реализирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК – нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Иска да се отмени въззивният акт и да се потвърди първоинстанционната оправдателна присъда. Към жалбата по делото са приложени и писмени бележки. Жалбата се поддържа лично в съдебно заседание по посочените основания и доводи. К. пледира, че не е имала намерение да извършва измама. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посочените основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С присъда от 02.06.11 год., постановена по НОХД № 8703/10 год. по описа на Софийски районен съд, подсъдимата М. К. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С атакувания съдебен акт първоинстанционната присъда е отменена. К. е призната за виновна в това, че за периода от неустановена дата през месец април до 19.06.09 год., при условията на продължавано престъпление, с цел да си набави имотна облага в размер на 2 216.00 лв., възбудила и поддържала у Д. Й. заблуждение и с това причинила на последната и Ю. Й. имотна вреда в размер на 1 000.00 лв., а на С. К. и В. Х. - 1216.00 лв. На осн. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на ЕДНА година лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски. Въпреки обширната жалба, доводите в подкрепа на касационните основания са лаконични. Разглеждайки касационната жалба във връзка със сочените в нея основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му да отмени въззивната присъда и да потвърди първоинстанционния акт. Защитата формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата на районния съд и постановяване на осъдителна такава. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страна извършени ли са деянията от подсъдимата К., което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да е допуснала съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с осъщественото от К. деяние, в което е обвинена, и преценката на свидетелските показания на пострадалите не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число и писмените такива. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В присъдата си СГС е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество въпроси и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. СГС е преценил доказателствата и от двете категории, като негово право е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. В мотивите на присъдата това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, отменяващ оправдателната присъда спрямо К., не констатира решаващата инстанция да е придала на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Като съществено процесуално нарушение, свързано с накърняване правата на подсъдимата, се изтъква, че на досъдебното производство обвинението е било предявено без адвокат. По делото защитата не е била задължителна с оглед разпоредбата на чл. 94, ал. 1 НПК. На К. е било разяснено правото й на защита /л. 121 д.п./. Самата тя е отказала да ползва адвокатска защита /л. 123 д.п./. Напълно в рамките на предмета на доказване СГС е оставил без уважение искането от страна на защитата да се изиска пълна справка по движението на всички сметки на подсъдимата, като неотносими към извършеното деяние. Същевременно съдът не е проявил пристрастност, като служебно, без искане от страна на прокурора, е допуснал събирането на доказателства, във връзка с чл. 107, ал. 2 НПК, даващ такава служебна възможност на съда, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Интересен е касационният довод, че прокурорът, взел участие в делото, е бил неподготвен и е отказал да отговори на въпросите на защитата. Касационният съд няма правомощия, свързани с юридическата или фактическата подготовка на представителите на обвинителната власт по конкретните дела. От друга страна, защитата има право да задава въпроси на обвиняемия, съответно подсъдимия, свидетелите и вещите лица в производството, но не и на прокурора, който има друго участие в наказателния процес. Възивният съд е изпълнил и задължението си по чл. 301, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и задълбочено е отговорил на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то виновно от подсъдимата, съставлявали извършеното престъпление и правната му квалификация. Приетата такава е законосъобразна както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна е без значение, че свидетелката Й. не е била писмено упълномощена да сключи сделката с К.. От друга страна, съдът изчерпателно и законосъобразно е отговорил на доводите на защитата по обстоятелството, че сумите, предмет на престъплението, са възстановени на пострадалите /стр. 12 от мотивите/. Този довод също няма значение за правната квалификация на извършеното от подсъдимата деяние. Защитата и самата К. твърдят, че последната не е целяла да измами пострадалите, а се касае до облигационни отношения и неизпълнение на такъв договор. Приетите от СГС и доказани по несъмнин начин факти, обаче, насочват, че спрямо четиримата К. е действала измамливо, както от обективна, така и от субективна страна. Поначало, наличието на облигационен договор, използван за въвеждане в заблуждение на дадено лице, за да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца или на трето лице, от което се причиняват вреди на измамения или другиму, е един от способите за осъществяване на престъплението измама. Касае се до типична наказателна измама, тъй като К. от самото начало на отношенията си с пострадалите не е имала намерението, респективно и възможността, да изпълни поетите задължения. В тази насока е без значение, че жалбоподателката в продължение на дълги години е организирала екскурзии и ползващите ги са били доволни. С оглед посочените съображения, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и присъдата на СГС следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 12.03.12 год., постановена по ВНОХД № 251/12 год. по описа на СГС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: