Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 17.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 882 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. А. В. против решение № 73 от 4.03.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 30/2014 г. В жалбата се развиват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че при индивидуализация на наказанието за престъплението по чл. 116 НК съдът се е позовавал на недопустими предположения и неоснователно е игнорирал доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане за изменяване на въззивното решение и намаляване на наложеното наказание на подсъдимия. В съдебно заседание служебният защитник (адв. К.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 269 от 25.09.2013 г. по н. о. х. д. № 2688/2013 г. на Софийския градски съд подсъдимият С. А. В. е признат за виновен в това, на 22.11.2011 г. в гр.С. умишлено да е умъртвил Г. Д. К., като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 НК и чл. 58а НК му е определено наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан по т. 7 на чл. 116, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, по същото време и на същото място, при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 558 лева от владението на Д. С. К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и чл. 58а НК му е определено наказание от четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 НК е наложено общо, най-тежкото от определените наказания - двадесет и пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Уважени са гражданските искове на Д. С. К. и на В. С. К. за сумата от осемдесет хиляди лева, за всеки поотделно, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и 558 лева за причинени имуществени вреди. Отхвърлен е гражданският иск за сумата от 10 400 лева. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 73 от 4.03.2014 г. по в. н. о. х. д. № 30/2013 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в гражданската й част - отменил я в частта, с която е отхвърлен гражданският иск на Д. С. К. и на В. С. К. за сумата от 10 400 лева, оставил го е без разглеждане и е прекратил производството. Въззивният съд е отменил присъдата и в частта, с която е било присъдено обезщетение на В. С. К. за имуществени вреди от престъплението по чл. 196 НК, като е оставил без уважение искането й за съвместно разглеждане на така предявения граждански иск и е прекратил производството. Отхвърлил е частично и предявеният от Д. С. К. граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 198 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди. Присъдата е изменена и относно дължимите от подсъдимия разноски, а в останалата част - е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Твърди се, че при определяне на наказанието по правилата на чл. 58а НК за извършеното престъпление по чл. 116 НК съдът се е основавал на предположението на свидетели, което незаконосъобразно е приравнил на характеристични данни за личността на дееца. Приел е за фактически установено, че починалата е възприемала и е усещала ужаса на случващото се, но не е разполагал с доказателства и затова неправилно го е съобразявал като отегчаващо отговорността обстоятелство. Успоредно съдът е игнорирал алкохолното опиване на подсъдимия, а съгласно съдебнопсихиатричното заключение то е улеснило извършването на престъплението. Доводите на осъдения в това отношение не могат да бъдат възприети. Въззивният съд е съобразявал единствено доказани и значими по делото обстоятелства. Присъствието на два квалифициращи признака на престъплението по чл. 116, ал. 1 НК правилно е било отчетено при преценка на степента на обществена опасност на извършеното деяние в процеса на индивидуализация на наказанието. Престъплението и съпътстващите го обстоятелства по отношение на шестдесет и осем годишната пострадала Г. Д. К. свидетелстват неблагоприятно и за личността на подсъдимия В., а разгледани в съчетание с предходните му осъждания, едно от които отново за убийство на възрастна жена (и за изнасилване), както останалите характеристични данни, извлечени от оценените като достоверни свидетелски показания, законосъобразно са мотивирали въззивното заключение за личната обществена опасност на подсъдимия. Обикновеното алкохолно опиване (лека степен), в което той се е намирал, поставяйки се сам, доброволно и съзнателно в това състояние, представлява обстоятелство, което по своето съдържание не може да доведе до смекчаване на отговорността и намаляване на наказанието. Определеното наказание за престъплението по чл. 116 НК държи сметка и за експертно изяснената диагноза на подсъдимия В. – лека степен на умствена изостаналост като фактор с улесняващо влияние и обстоятелство, в което макар да не се изразява обществената опасност на личността, е от кръга на онези обстоятелства, които съдът следва да отчита при индивидуализация на наказанието. Неговото значение обаче в съвкупността от релевантни и установени по делото обстоятелства не накърнява постигнатото ниво на справедливост при решаване на въпроса за наказанието. То съответства на тежестта на конкретното престъпление, данните за личността на подсъдимия и останалите обстоятелства, както и на необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. Касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 4.03.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 30/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: