2 Р Е Ш Е Н И Е № 482 гр. София, 16 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Велинова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1270 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Й. С. и жалба на неговия защитник против решение № 59 от 18.06.2014 г. на Бургаския апелативния съд по в. н. о. х. д. № 57/2014 г. В саморъчната жалба на подсъдимия се съдържат доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2-3 НПК. Твърди, че се е съгласил за решаване на делото по реда на диференцираната процедура, мотивиран от защитника, поради възможността да получи по-лека присъда, но впоследствие е разбрал, че това означава признание на фактите по обвинителния акт, които не отговарят на обективната истина. Счита, че опреденото наказание се явява неоправдано тежко с оглед на напредналата му възраст. В жалбата на защитника е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с доводи за неоснователно игнорирана възможност от приложение на чл. 55 НК, подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на необходимост от продължителна изолация на подсъдимия, за да се постигнат целите по чл. 36 НК. Изложени са съображения и за прекомерно завишен размер на присъдените обезщетения на гражданските ищци. Направено е искане за намаляване на наказанието. В съдебно заседание служебният защитник (адв. И.) поддържа касационните жалби. Поставя акцент върху несправедливостта на наказанието и на обезщетенията за неимуществените вреди. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 16 от 28.03.2014 г. на Сливенския окръжен съд по н. о. х. д. № 63/2014 г. подсъдимият С. Й. С. е признат за виновен в това, на 16.06.2013 г. в местността „Д.”, [населено място], умишлено да е умъртвил В. С. С., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 НК и чл. 58а ал. 1 НК е наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. Г. С. сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, а на гражданските ищци – Г. В. С. и Д. В. С. суми от 50 000 (петдесет хиляди) лева на всеки поотделно, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 448 лева като обезщетение за имуществени вреди. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 59 от 18.06.2014 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 57/2014 г. присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В жалбата, изготвена от подсъдимия се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения при проведената процедура на съкратено съдебно следствие с признание на фактите от подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК. Твърденията в това отношение не могат да бъдат възприети. Протоколът от съдебно заседание удостоверява, че първоинстанционният съд е разяснил на подсъдимия процесуалните му права и последиците от самопризнанието при съблюдаване изискванията на чл. 372, ал. 1 НПК. Изрично е уведомил подсъдимия С., че самопризнанието ще бъде използвано при постановяване на присъдата без да се събират доказателства за фактите, описани в обвинителния акт. От своя страна подсъдимият е направил ясни и недвусмислени изявления в присъствието и на защитника, които не оставят съмнение за обективираното от него изрично и доброволно искане за разглеждане и решаване на делото по гл. 27 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, съзнавайки правните последици от признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При законосъобразно проведената процедура подсъдимият не може да оспорва приетите за установени по делото обстоятелства, такива, каквито са били описани в обвинителния акт. Бургаският апелативен съд е изпълнил в нужната степен и процесуалното си задължение да извърши преценка дали надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени доказателства убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти. В жалбата на подсъдимия С. се релевира и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което по-подробно е развито в жалбата на неговия защитник. Застъпена е тезата, че наказанието е завишено по размер, тъй като не е било съобразено с провокативното поведение на пострадалия и са били подценени данните за личността на дееца. Доводите и съображенията са неприемливи. При индивидуализация на наказанието не е била подценена относителната тежест на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното престъпление. Не могат обаче да бъдат пренебрегнати и отегчаващите отговорността обстоятелства – предходни прояви на агресия към околните, обусловени предимно от употребата на алкохол; поведението на подсъдимия след деянието, насочено към опит да заличи следи от престъплението. Приетите за установени от съда обстоятелства, описани в обвинителния акт не съдържат действия на пострадалия, които да потвърждават провокативно поведение. В мотивите е посочено, че началото на конфликта е поставил подсъдимият, който безпричинно ударил с юмрук по лицето починалия С.. Липсват и обстоятелства, разкриващи такива особености на личността с оглед възрастта на дееца, които неоправдано да са били игнорирани при избора на подходящото по вид и размер наказание. Бургаският апелативен съд не е констатирал нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, а оттам и отсъствие на законовите предпоставки за приложението на чл. 55 НК. Ето защо наказанието на подсъдимия, което е било индивидуализирано при условията на чл. 54 НК на осемнадесет години лишаване от свобода, намалено с 1/3 на дванадесет години, не подкрепя основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди държи сметка за обема на претърпените болки и страдания от гражданските ищци и обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 18.06.2014 г. на Бургаския апелативния съд по в. н. о. х. д. № 57/2014 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: