7 Р Е Ш Е Н И Е №12 София.07.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 3088/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 703 от 22.10.2013 г. по т.д. № 3088/2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 84 от 27.03.2013 г. по в.т.д. № 9/2013 г. на Апелативен съд – В. в обжалваната от [фирма] част, с която след частична отмяна на решение № 1550 от 05.11.2012 г. по т.д. № 1696/2012 г. на Варненския окръжен съд, е отменено като незаконосъобразно, на основание чл.74 ТЗ, решението на общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 15.06.2012 г. по т.3 от дневния ред – за избор на М. Н. Л. за член на Съвета на директорите. Касационното разглеждане е допуснато по формулирания от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.224, ал.2 ТЗ. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон – чл.224, ал.2 ТЗ и съществено нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, изразяващо се в необсъждане на наведените от дружеството фактически и правни доводи. По съображения в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касация е заявил становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за незаконосъобразно решението на общото събрание на акционерите по т.3 за избора на М. Л. за член на Съвета на директорите поради неспазване на императивната законова норма на чл.224, ал.2 ТЗ. Констатирано е, че нито в протокола от заседанието на СД от 24.04.2012 г., на което е прието решение за свикване на общо събрание на акционерите на 15.06.2012 г. при посочен в него дневен ред, нито в обявената в Търговския регистър покана за общото събрание е включен изискуемия минимум информация за лицето, което предстои да бъде избрано за член на Съвета на директорите, в резултат на което е нарушено правото на информация на акционерите. Преценявайки твърдяните в исковата молба обстоятелства, въззивният съд е счел за неправилни дадените от първата инстанция указания към ищеца, обективирани в доклада по делото, за уточняване на кои точно писмени материали не са били оставени на разположение на акционерите в срока по чл.224, ал.1 ТЗ, респ. му е било отказано предоставянето им. Прието е, че в т.2 от исковата молба ищецът е твърдял, че не са посочени данни за постоянния адрес и професионалната квалификация на М. Л., а в т.3 е посочил, че тези нейни данни не са му били предоставени. С оглед на така отразените, в мотивите към решението, доводи на ищеца, решаващият състав на АС – Варна е направил извод, че твърдението за нарушение на чл.224 ТЗ е основано на неизготвяне от дружеството на изискуемите по закон материали, в частност – неизготвяне на минимума информация за лицето, предложено за нов член на Съвета на директорите – М. Л., която информация естествено не му е била предоставена. Съобразявайки разпределението на доказателствената тежест и практиката на ВКС – решение по т.д. № 1123/2009 г., І т.о., е направен извод, че ответникът не е доказал изготвянето на нужните писмени материали, съдържащи изискумия по закон минимум информация. С оглед на това исковата претенция досежно избора на М. Л. за член на СД на ОСА от 15.06.2012 г. е счетена за основателна поради незаконосъобразност на избора и е отменено решението по т.3 от дневния ред. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: След допускане на касационно обжалване по настоящото дело, по реда на чл.290 ГПК е постановено решение № 216/20.01.2014 г. по т.д. № 45/2013 г. на ВКС, I т.о., с което е уеднаквена констатираната противоречива практика на съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ и е даден категоричен отговор за императивния характер на въведеното в чл.224, ал.2 ТЗ изискване за минимално необходимата, предварително изготвена информация относно предлагания състав на органите на управление на акционерното дружество. В решението са разграничени изискванията на императивната разпоредба на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ за включване в поканата за свикване на ОСА на конкретно предложение по всяка точка от дневния ред и предпоставената от това конкретно предложение необходимост от предварителни писмени материали. Съдебният състав на ВКС, Търговска колегия изрично е посочил, че конкретните предложения, обективирани в поканата за ОСА, заедно с предвидената в чл.224, ал.2 ТЗ минимална информация за предлаганите членове на Съвета на директорите и на Надзорния съвет, съставляващи писмени материали по съответната точка от дневния ред, следва да е изготвена и предоставена на разположение на акционерите в срока по чл.224, ал.1 ТЗ. Изключение от това императивно правило е налице само в случаите, когато наличието на писмени материали за общото събрание не е било задължително или необходимо за формиране волята на акционера и за мотивирано упражняване правото му на глас. Настоящият съдебен състав възприема даденото разрешение в посоченото по-горе решение на ВКС, съставляващо задължителна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, в съответствие с което е принципното становище на въззивния съд по приложението на чл.224, ал.2 ТЗ. Независимо от това, крайните изводи на решаващия съдебен състав на АС-Варна са неправилни. При постановяване на решението не е направено разграничение между изискуемото съдържание на поканата за свикване на ОСА с оглед изискването на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ - за наличието на конкретно предложение по всяка от точките от дневния ред и необходимостта от писмени материали за събранието по т.3 от дневния ред, включващи информация за професионалните и лични качества на предложеното за нов член на СД лице. В резултат на допуснатото смесване между изискването по чл.223, ал.4, т.5 и чл.224, ал.2 ТЗ въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че дружеството не е спазило императивната законова норма на чл.224, ал.2 ТЗ поради това, че в протокола от заседание на СД от 24.04.2014 г, както и в поканата до акционерите, обявена в Търговския регистър по т.3 от дневния ред липсва минимума информация за лицето, което предстои да бъде избрано като член на СД/ стр. 3, последен абзац от мотивите/. Въззивният съд е извършил и неточна преценка на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, приемайки, че твърдението на ищеца е за допуснато нарушение на чл.224 ТЗ поради неизготвяне от дружеството на изискуемите по закон материали, в частност неизготвяне на минимума информация за М. Л., предложена за нов член на Съвета на директорите. Видно от обстоятелствената част на исковата молба е, че ищецът не е твърдял, че ответното дружество не е изготвило писмени материали по съответните точки от дневния ред за процесното общо събрание на акционерите, а че в приложеното към материалите предложение по т.3 от дневния ред, направено от изпълнителния директор на дружеството Д. Т., не са посочени данни за постоянния адрес и за професионалната квалификация на М. Л.. Видно от съдържанието на самото предложение обаче е, че то е изготвено от Д. Т., в качеството й на изпълнителен директор не на дружеството – ответник, а в качеството й на изпълнителен директор на един от акционерите - [фирма]. Това предложение не би могло да бъде зачетено като предложение на свикващия общото събрание на акционерите орган на АД, а само като израз на упражнено от съответния акционер право да прави конкретни предложения за решения по дневния ред. Именно затова и позоваването на ищеца на обективираното в писмен вид предложение на един от акционерите на [фирма], с твърдения, че в него не са посочени данни за постоянен адрес и професионална квалификация на М. Л., предложена от [фирма] за нов член на Съвета на директорите, не може да бъде съотнесено към поддържаното основание за незаконосъобразност на атакуваното решение, изразяващо се нарушаване на чл.224, ал.2 ТЗ. От друга страна, в т.3 от исковата молба се съдържат твърдения, че на ищеца са били предоставени само част от материалите за общото събрание, а „останалите материали – протокол от заседание на съвета на директорите от 24.04.2012 г., покана за свикване на общото събрание на 15.06.2012 г. и данни за постоянния адрес и професионална квалификация на лицето М. Л.” не са били предоставени. Според настоящия съдебен състав, въззивният съд неправилно е квалифицирал твърденията на ищеца, обективирани на стр.3, абзац първи, изр.първо от исковата молба като твърдение за неизготвяне от дружеството на минимума информация за лицето, предложено за нов член на Съвета на директорите. В посочената част от исковата молба всъщност е поддържано, че „ в поканата за общото събрание не е посочено кои лица ще бъдат предложени за нови членове на Съвета на директорите”, което е относимо към съдържанието на поканата за общото събрание и императивното задължение за конкретно предложение по всяка точка от дневния ред/ чл.223, ал.4 и ал.5 ТЗ/ Макар и двете твърдяни от ищеца нарушения- по чл.224, ал.2, във вр. с ал.1 и 3 ТЗ и чл.223, ал.4 ТЗ да са относими към процесуалната законосъобразност по свикването на общото събрание, те съставляват самостоятелни основания на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ. В резултат на неточното квалифициране на фактическите твърдения в исковата молба, въззивният съд неправилно е приел за недоказано от страна на ответника изготвянето на нужните писмени материали, съдържащи изискуемия по закон минимум информация, което е обусловило отмяна на решението на ОСА по т.3 от дневния ред. Всъщност, твърденията на ищеца в част от т.2 и в т.3 от исковата молба са за нарушаване на правото на сведения във втората хипотеза, според цитираното от въззивния съд решение на ВКС, ТК, първо отделение, съставляващо задължителна практика за долустоящите на ВКС съдилища, а не в първата хипотеза, както необосновано е въприето в атакуваното решение. Горните констатации налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за произнасяне по надлежно въведените с исковата молба основания за незаконосъобразност на решението по т.3 от дневния ред на общото събрание на акционерите на [фирма] от 15.06.2012 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 84 от 27.03.2013 г. по в.т.д. № 9/2013 г. на Апелативен съд – В. в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: