4 Р Е Ш Е Н И Е № 253 С., 28.06. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Д. О. К. при секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 352/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба /заявление/ вх. № 1026568/28.07.2010 г. от Г. Д. Д. ЕГН [ЕГН], жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес] против влязло в сила решение № 255/1.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2111/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Втори „Д” състав, с което е отменено решение от 27.04.2007 г. по гр. д. № 13297/2006 г. на СРС, ГК, 75 състав в частта, с която Министерство на правосъдието е осъдено на основание чл. 260 ЗМВР /отм./ и чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител да заплати на Г. Д. Д. обезщетение за незаконно недопускане до работа, считано от 1.06.2006 г. в размер на 749.97 лв. месечно до окончателното му допускане до заеманата преди уволнението длъжност и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от Г. Д. Д. против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 260 ЗМВР /отм./ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода от 1.02.2006 г. до 26.04.2007 г. в размер на сумата 12 283.33 лв., като Д. е осъден да заплати 491.33 лв. държавна такса по сметка на СГС. Въззивното решение е влязло в сила на 9.07.2009 г., на която дата е постановено от Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение определение № 728/9.07.2009 г. по гр. д. № 592/2009 г., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 255/1.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2111/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Втори „Д” състав. Молителят поддържа, че на 21.06.2010 г. му е било връчено удостоверение рег. № 774/17.02.2010 г. на В. Началник на Затвора, С., видно от което служителят В. Д. Г. до настоящия момент /17.02.2010 г./ не е бил назначаван на длъжност „главен надзирател” в ЗО К. при Затвора, С., с което счита, че се установява съществено за изхода на делото обстоятелство, съответно основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че не е успял да се снабди с документа своевременно преди решаване на делото от въззивния съд. Моли да се отмени атакуваното влязло в сила съдебно решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прилага заверено ксерокопие от у-ние рег. № 774/17.02.2010 г. За ответника по молбата Министерство на правосъдието молбата за отмяна е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмено възражение от процесуален представител С. А. Е.. Молбата за отмяна от 28.07.2010 г. е подадена от заинтересована страна в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който тече от датата, на която молителят се е снабдил с писменото доказателство, на което се позовава-21.06.2010 г. За да се произнесе по основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новото обстоятелство не само трябва да е „ново”, но трябва и да е от съществено значение за делото, т. е. да доведе до промяна в съдържанието на решението. Обстоятелството трябва да е ново, т. е. да не е било вече включено във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Обстоятелството или документът могат да бъдат нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но това не е достатъчно. Необходимо е заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа и да го представи по делото до приключване на устните състезания. За разлика от обжалването отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК ни и средство с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и пропуски при попълване на делото с факти и доказателства. В случая въззивният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за недопускане до работа, като се е позовал на разпоредбата на чл. 260 ЗМВР /отм./, според която работодателят не е задължен да върне служителя на предишната длъжност, а може да му предложи и друга равностойна длъжност, че в системата на МВР липсва правно основание работодателят да освободи от работа служител поради възстановяване на работа на незаконно уволнен друг служител, както и че в случая работодателят е изпълнил задължението си по чл. 260 ЗМВР /отм./, тъй като е предложил на ищеца три други равностойни длъжности, но той е отказал да ги заеме, Обстоятелството, за установяване на което е приложеното към молбата за отмяна удостоверение, а именно, че служителят В. Д. Г. до настоящия момент /17.02.2010 г./ не е бил назначаван на длъжност „Главен надзирател” в ЗО „К. при Затвора, С. не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е от съществено значение за изхода на делото. Безспорно е изяснено по делото, че към датата на възстановяването на ищеца на работа /27.01.2006 г./ в изпълнение на решение на ВАС, петчленен състав № 971/27.01.2006 г., към 1.02.2006 г. длъжността „Главен надзирател ІІІ-та степен” в затвора С., ЗО „К.” и ЗО „К.”, заемана от ищеца до уволнението, не е била вакантна. Изяснено е и какви незаети щатни бройки по длъжности към този момент е имало в Затвора С., както и обстоятелството, че ищецът /сега молител/ не е приел да бъде възстановен на служба в Затвора С. и поделенията му към 2.03.2006 г. на нито една от предложените му вакантни длъжности. Независимо от това ищецът е разполагал с процесуалната възможност да документира по делото твърдяното от него обстоятелство /понастоящем предмет на молбата му за отмяна на влязлото в сила съдебно решение/. По негова писмена молба до въззивния съд от 14.03.2008 г. /л. 21/ съдът е издал съдебно удостоверение от 19.03.2008 г., въз основа на което от Затвора, С. е издадено удостоверение от 22.05.2008 г., видно от което /т. 3/ лицето В. Д. Г. е преназначен със заповед № ЛС-03-780/10.04.2000 г. на министъра на правосъдието на длъжност „Главен надзирател ІІ-ра степен” в затвора, [населено място]. Въззивният съд е приел документът като писмено доказателство по делото с протоколно определение от 26.09.2008 г. по гр. д. № 2111/2007 г. Жалбоподателят е присъствал лично в съдебното заседание и е разполагал с процесуалната възможност да направи всички процесуални искания за установяване твърденията си в инстанцията по същество преди приключване на устните състезания по делото, още повече, че по повод на същия документ са заявени възражения от страна на процесуалния представител на ответника Министерство на правосъдието юрисконсулт С. Е.. По изложените съображения не са налице изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение, тъй като е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Д. Д. ЕГН [ЕГН], жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Втори „Д” състав № 255/1.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2111/2007 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: