Р Е Ш Е Н И Е № 419 София, 28 октомври 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1180 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№23/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Д. М. с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 6.03.2013 г. постановено по внохд.№23/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд.№245/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик,с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М. Д. М. за извършени две престъпления : - по чл.255 ал.3 вр. с ал.1т.2 вр. с чл.26 ал.1 НК ,първото за времето от 15.12.2008 г. до 14.07.2009 г. в [населено място] и второто по чл.255 ал.3 вр. с ал.1т.6 вр. с чл.26 ал.1 НК за времето от 1.11.2008 г. до 30.06.2009 г. в [населено място] ,за това че в качеството си на управляващ и представляващ „....” .... ,лично и опосредено избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -197 140,51 лв.,като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП [населено място] месечни справки декларации,които се изискват по закон и за това ,че в същото качество избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери/сумата посочена по горе /,като използвал счетоводни документи с невярно съдържание, при водене на счетоводството на дружеството –данъчни фактури, по които няма реално осъществени сделки.За всяко от престъпленията на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години,на основание чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от пет години. ПО ЖАЛБАТА на под.М. : В жалбата се възразява срещу неотстранени и допуснати от Окръжен съд гр. Пазарджик нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда.Не обсъдени задълбочено и в пълнота,изложените в подкрепа на жалбата доводи и не посочени основанията за отхвърлянето им.Оставени без уважение доказателствени искания,довели до ограничени права на подсъдимия.Липсвала аргументация относно приетите за установени факти и обстоятелства от предмета на доказване. В писмената защита довода е конкретизиран основно за това ,че „спорния въпрос по делото е дали , зад издадените фактури стоят реално извършени сделки,с реално извършени доставки или се касае за фиктивни такива...за установяване на този въпрос са допустими всички доказателства и доказателствени средства,но в предходните инстанции са отказани всички доказателствени искания на защитата,като отказите са немотивирани,а в част от случаите е посочено ,че са неотносими - което не е така.Отказан е разпит на св.Ц. Г.-шофьор на цистерна-относно обстоятелството превозвал ли е гориво на фирмата на подсъдимия,отказан е разпит на лицата закупили гориво по инкриминираните фактури,като съда е приел че сделките /последващи фактурите продажби / са хипотетични,отказана повторна съдебно счетоводна експертиза ,с подробно поставени в съдебно заседание пред въззивния съд задачи. Доводите са неоснователни.Правени са и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици. Невярно е твърдението ,че са „отказани всички доказателствени искания на защитата.Напротив инстанционните съдилища и особено първоинстанционния съд е уважил всички доказателствени искания на подсъдимия,дори и неотносимите .Приел е представените пред него петдесет и осем касови бона,от закупения от подсъдимия на 24.04.2012 г./след приключване на досъдебното производство/ касов апарат,разпитал е свидетели,назначил е повторна експертиза за тези бонове и в крайна сметка е установил,че „плащания” три години след инкриминирания период няма/виж заключението на повторната съдебно счетоводна експертиза на в.л. Б. /и няма как да са релевантни на предмета на доказване. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и дори в детайли са ги обсъдили,като са посочили кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствена основа. Особено показателни относно „търговската дейност” на подсъдимия са показанията на св.Г. Д.-съсобственик и представляващ в известен период от време /преди задържането му по други наказателни производства/ „.......”,в разпита му от 6.07.2012 г. пред първоинстанционния съд и приобщените по реда на чл.281 ал.5 НПК такива от досъдебното производство.Все в тази посока /липса на реално сключени сделки/ , са и показанията на св.А.-фирмата няма нает персонал,не притежава нито собствени ,нито наети помещения и складове...подсъдимия не е осигурител,няма регистрирани касови апарати,св.К. /собственик на фирмата „....”-не съм се занимавал с продажба на горива...фирмата беше за строителни работи..не съм продавал на „...... „ горива...фактури за покупки и продажби на горива не са отчетени в съответния период в моята фирма,тъй като не са дошли при мен,св.И. –такива количества,както са отбелязани на фактурите в моята бензиностанция аз не съм получавал..моята фирма никога не се е занимавала с продажба на строителни материали,не сме имали склад за такива...едната фактура за 165000 лв. е за строителни материали. Преценявайки горното няма как да бъде споделено оплакването ,че въпроса - реални или не са сделките по инкриминираните по делото фактури е спорен.Категорично и безпротиворечиво установено е по делото ,че сделки по тези фактури не са осъществени.В тази връзка искането да се установят и разпитат „следващите купувачи” ,които може да са внесли дължимия ДДС е очевидно без основание. Невярно е и твърдението ,че въззивния съд не е обсъдил възраженията на защитата в жалбата пред него и не е посочил основанията, поради които не ги приема.На л.25 и 26 от въззивното решение са посочени всички доводи на защитата, подробно са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат,т.е. липсва претендираното нарушение на чл.339 ал.2 НПК. При правилно е безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.В инкриминирания период от време подсъдимия,при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „......” е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС , в особено големи размери,като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП [населено място],месечни справки декларации ,които се изискват по закон и по които няма реално осъществени сделки и като използвал счетоводни документи с невярно съдържание,при водене на счетоводството на дружеството и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.Тук следва да се отрази неправилното формулиране на диспозитива на присъдата –отделно по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 НК и по чл.255 ал.3 вр. с ал.1т.6 НК ,вместо по чл.255 ал.3 вр. с ал.1 т.2 и 6 НК,което е довело до определяне на две наказания и би могло да доведе до увеличаване на наказанието по чл.24 НК.Пропуска произтича от неправилно формулиране на обвинението в диспозитива на обвинителния акт,но е могъл да бъде поправен с присъдата.При определяне на наказанието по чл.23 НК,както е в случая,допуснатото нарушение не е от категорията на съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.2 НПК и не следва да се коригира. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а касационната жалба на подсъдимия М. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№23/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив,с което е потвърдена присъда по нохд.№245/2012 г. на Окръжен съд гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :