Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * нарушение на правото на лично участие * възобновяване на наказателно производство * задочно производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

София , 26.09.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Жанина Начева

при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 616/2019 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Й. Б. С. от 07.05.2019 г. за възобновяване на нохд № 11816//2011 г. по описа на Софийския районен съд.
В искането се сочи, че осъденото лице не е участвало в наказателното производство, тъй като по същото време е било извън пределите на Република България и не е уведомявано по никакъв начин за неговото провеждане, а освен това екстрадицията предпоставя задължително преразглеждане на задочно проведена процедура.
Пред касационната инстанция осъдения и неговият защитник поддържат искането.
Прокурорът пледира в негова подкрепа, като изтъква,че и двете фази на водения срещу Й. Б. С. процес по нохд № 11816/2011 г. на Софийския районен съд са протекли в негово отсъствие.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
Софийският районен съд, наказателно отделение, 102 състав, с присъда от 03.08.2011 г. по нохд № 11816/2011 г. признал подсъдимия Й. Б. С. за виновен в това, че на 27.01.2011 г. в [населено място], управлявал моторно превозно средство без да притежава съответно свидетелство за управление, след като за това деяние са му налагани наказания по административен ред и от налагането им не е изтекъл едногодишен срок, поради което и на основание чл.343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът групирал така определената санкция със санкцията по нохд № 142/2011 г. на Хасковския окръжен съд и постановил той да изтърпи по-тежката от тях - три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, към което присъединил и наказанието глоба в размер на 100 000 лева.
С присъдата била извършена кумулация на още три наказания, наложени на С. - по нохд № И-818/2006 г. на Софийския районен съд, по нохд №225/ 19967 г. от Софийския военен съд и по нохд № 7937/2006 г. на Софийския районен съд, довела до общо наказание от осем месеца лишаване от свобода при строг режим.
Съдът приспаднал от срока на наказанията лишаване от свобода изтърпяваната част от групираните санкции, както и времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража.
Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 18.08.2011 г.
Й. С. бил екстрадиран от Република Франция въз основа на Европейска заповед за арест № П 47/2014 г. от 01.07.2016 г., издадена от Софийска градска прокуратура, и фактически предаден на българските власти на 10.01.2019 г.
Ето защо искането на осъдения за възобновяване на нохд № 11816/2011 г. на Софийския районен е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и се отнася до съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК.
Разгледано по същество то е основателно поради следните съображения:
Наказателното производство е проведено без участие на осъдения.
Й. Б. С. не е бил привлечен лично в качеството на обвиняем, видно от приложеното към досието на делото постановление на разследващ полицай от 02.06.2011 г. Досъдебната фаза протекла изцяло неприсъствено при условията на 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
По същия ред, с участие на служебен защитник, се развило и съдебното производство.
Районният съд констатирал, че през месец март 2011 г. Й. Б. С. е напуснал пределите на Република България т.е още преди образуване на досъдебното призводство, което станало на 19.04.2011 г. с постановление на прокурора, насочено срещу неизвестен извършител
В хода на процеса не са събрани данни, че осъденият е бил призоваван от или уведомяван от съответните органи, че е привлечен към наказателна отговорност. Не е установено също така, че се е укривал умишлено от правосъдие, манифестирайки по този начин нежелание да участва лично в наказателния процес след надлежно информиране за стартирането му. При така проведената задочна процедура искателят бил лишен от право на лично участие във воденото срещу него наказателно преследване и от възможност да влияе върху крайния му резултат. Налице са предпоставките на чл. 423, ал. 1, пр. 2 от НПК за възобновяване на делото, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото в досъдебната фаза, когато е започнало задочното производство.
Осъденият пребивава в затвора в изпълнение на присъда по друго дело, поради което не следва да се определя мярка за неотклонение съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК.

За пълнота на изложението и в отговор на наведените от искателя доводи относно чл. 423, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че тази разпоредба е неприложима в казуса. Принципно тя не адресира към съда безусловно задължение да възобнови делото. Между ал. 5 и ал. 1 на чл. 423 от НПК съществува корелация, която обвързва възобновяването с отсъствие на изброените в чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК прояви на недобросъвестно поведения на подсъдимия. Това разбиране почива и на осмисляне на гаранциите по европейска заповед за арест във връзка с чл. 40, ал.2 от ЗЕЕЗА, предвиждащ отказ от изпълнение на такава заповед. Вж. решение № 164 от 04.07.2018 г. по нд№ 1189/2016 г. на ВКС , второ наказателно отделение и цитираната в него практика, както и решението на ЕСПЧ от 26.02.2013 г. по дело С-3999/11 (Мелони v.Испания)
Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 423, ал. 1 от НПК

Р Е Ш И

ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №11816/2011 г. по описа на Софийския районен съд, отменява постановената по него присъда от 03.08.2011 г. и връща делото за ново разглеждане на досъдебното производство от стадия на разследване.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.