Р Е Ш Е Н И Е № 436 гр. София, 5 октомври 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ :Борислав Ангелов Ц. ПАШКУНОВА при секретар Л. ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА н. д. №429/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Д., подадена чрез упълномощения от него защитник срещу решение №121/05.05.2010г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №804/2009г., с което е изменена обявената на 09.07.2009г., по нохд №256/2008г. първоинстанционна присъда на Окръжен съд-Благоевград. В касационната жалба на подсъдимото лице се визира несъблюдаване на материалния закон. Очертаната позиция се обосновава с аргументи за неправилна интерпретация на материалноправната норма на чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.18 НК, и с декларативни доводи за наличие на изискуемите предпоставки, мотивиращи приложение на регламентираните в чл.12, ал.1 и ал.4 НК , и чл.119 НК институти. Релевират се и лишени от конкретика оплаквания за допуснати нарушения на предписаните в чл.чл.13, 14 и 107 НПК процесуални правила и за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност. Предявяват се алтернативни искания за отмяна на атакувания съдебен акт на основание чл.354, ал.1, т.2 НПК и оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр.чл.18, ал.1 НК, или за ревизия на въззивното решение чрез правоприлагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, с произтичащите от това санкционни последици или чрез намаляване на наложеното наказание. Депозирани са и жалби от процесуалните представители на частните обвинители Д. С., К. М., И. С., М. С., В. С., Е. В., Й. С. и С. С., изразяващи недоволство от съдебния акт на Апелативен съд - София в санкционната му част. Предлага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за определяне на наказание ДОЖИВОТЕН З. на подсъдимото лице, или за увеличаване на размера на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В съдебно заседание на 23.09.2010 година, пред касационната инстанция подсъдимият Д. и упълномощеният му защитник поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. Касаторите–частни обвинители, редовно уведомени не участвуват лично в настоящото производство и се представляват от служебни повереници, които пледират за упражняване на инстанционните правомощия по чл.354, ал.3, т.1 НПК. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №162 от 09.07.2009г., постановена по нохд №256/2008г., Благоевградският окръжен съд е признал К. Д. за виновен в това че на 02 юли 2007 година, в гр.Петрич, по начин опасен за живота на мнозина е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, като причинил смъртта на В. С. и телесни повреди на К. Х., М. С., Ж. А., П. М., В. С., Е. В., Й. С., А. Д., С. С. и И. С., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” и чл.54 НК го осъдил на ДОЖИВОТЕН З.. Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за извършено престъпно посегателство по чл.339, ал.1 НК- държане на огнестрелно оръжие /еднозарядна гладкоцевна пушка, марка „ORTSAN„ калибър 16, с № S 892, без надлежно разрешение, като след определяне на наказателна санкция при условията на чл.54 от НК – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, в съответствие с изискванията на чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо, най-тежко наказание ДОЖИВОТЕН З., при първоначален специален режим. По жалба на подсъдимия Д. е инициирано съдебно производство по внохд №804/2009г., финализирало с атакуваното въззивно решение от 05.05.2010г. на Апелативен съд - София, с което е първоинстанционната присъда е изменена в санкционната част, чрез замяна на наложеното за престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК наказание ДОЖИВОТЕН З. със СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, и чрез определяне на обща наказателна санкция на К. Д. по чл.23, ал.1 от НК за включените в реалната съвкупност престъпни деяния - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Касационната жалба на подсъдимия Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Формално претендираното несъблюдаване на нормите, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните за обвинението по чл.116 от НК обстоятелства, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение, не е съобразено с реализираните от първостепенния и въззивен съдебен състав процесуални действия, и не почива на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност. ВКС не установи и бланкетно поднесените в жалбата „нарушения” при осъществените от предходните съдебни инстанции, анализ и оценка на доказателствените източници, обосновали погрешни очертания на фактологията за инкриминираното престъпление и неговото авторство, и довели до неправилно прилагане на материалния закон и несправедливост на наказанието. Въззивният съд, по реда на чл.313 и чл.314 НПК е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на приобщения доказателствен материал, и изпълнявайки добросъвестно визираните в чл.339, ал.2 НПК задължения е формирал своята воля и словно мотивирано материализирал изводите си по фактите и приложимата матералноправна уредба. Обективна и компетентна е преценката на Софийски АС относно приетата за установена и подробно изяснена от първостепенния съд фактическа обстановка. След внимателен преглед на враждебните отношения между семейството на К. Д. /Кемал/ и рода Мечковци /вербални конфликти и физически сблъсъци/, възникнали по повод твърденията на С. П. /жена на брата на подсъдимото лице - В. Кърджалиев/ за отправени й на 01.07.2007 година от С. Д. /Урко/ сексуални намеци, е коментирана конкретиката от обстоятелства, правнозначими за инкриминираното умишлено убийство. Същата е индивидуализирана по отношение но времевите и пространствени характеристики на престъпното посегателство, механизма на неговото осъществяване, използваното средство и причиненият вредоносен резултат. След разгърнал се на 02.07.2007 година пореден скандал между представители на посочените фамилии, провокиран от адресирана спрямо С. Д. заплаха за живота и изразил се във взаимни словесни нападки, съпроводени с хвърляне на камъни, подсъдимият Д. се появил сред събралото се пред магазина в кв.182 на гр.Петрич множество от хора, заредил носеното от него огнестрелно оръжие /пушка, марка „ORTSAN„/ и прицелвайки се в тялото на В. С., който се опитвал да умиротвори находящите се на мястото на инцидента лица, стрелял. Възпроизведените изстрели причинили смъртта на С., настъпила вследствие на тежка кръвозагуба от разкъсаните големи кръвоносни съдове в корема, и телесно увредили намиращите се вблизост до жертвата - К. Х., М. С., Ж. А., П. М., В. С., Е. В., Й. С., А. Д., С. С. и И. С.. Фактическите констатации, предпоставящи заключение за обективната и субективна съставомерност на инкриминираната дейност и сочещи на идентичност на нейния извършител с К. Д. са направени след обстойна интерпретация на приобщените по делото гласни, писмени и веществени доказателства, и професионална оценка на изготвените експертни заключения. Поставен е акцент на съществуващите противоречия досежно хронологията от действия, предхождащи и последващи престъпния акт, мястото на неговото осъществяване и авторството на неправомерната стрелба между условно обозначените две групи гласни доказателствени източници /свидетелските показания на близките и роднините на подсъдимия, подкрепящи лансираната от него защитна версия и съдействащи за оневиняването му, и депозираните разкази от лицата от фамИ. Мечковци, част от които пострадали от престъпното посегателство и конституирани като частни обвинители в наказателния процес. Наличните несъответствия в очертаната доказателствена маса, обясними с демонстрираните тенденциозност и заинтересованост на процесуалните участници, и с обусловената от социалния статус и ниското интелектуално ниво на разпитаните липса на логическа последователност и езикова издържаност на обективираните изложения, са преодоляни с юридически усет при критичния подход в преценката на тяхната достоверност и при реализираната обстойна проверка на същите чрез съпоставяне със съвкупния доказателствен материал. В съответствие с процесуалните изисквания безспорната установеност на инкорпорираните чрез коментираните гласни доказателствени средства фактически данни е обусловена от констатираните корелация помежду им и съответност с обстоятелствата, лимитирани от показанията на непредубедения и безпристрастен свидетел В. К. - очевидец на разразИ. се конфликт; с обективните находки, открити на местопрестъплението на 02.07.2007 година, словно отразени в приложените протоколи за оглед; и с предложените научни мнения и задълбочени умозаключения в изслушаните съдебни балистична, физикохимична, медицински и комплексни експертизи, категорично доказващи обвинителната теза. В рамките на описаната и доказателствено обезпечена фактолотия правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното неправомерно поведение на К. Д. се субсумира от обективна и суебктивна страна от очертаната в материалната норма на чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” НК правна квалификация. Подсъдимото лице зареждайки незаконно притежаваната от него пушка, марка „ORTSAN„ калибър 16 мм с патрони, съответно с 75 броя и 175 броя сачми, и възпроизвеждайки изстрели към пострадалия С. от разстояние 14 метра и към събралите се на мястото на инцидента около 50 души, извършило система от телодвижения, насочени срещу личността на множество хора, по начин и със средство, опасни за техния живот и телесен интегритет, в причинно-следствена връзка с които е леталният изход за В. С. и огнестрелните телесни наранявания на още 10 човека. Дистанцията от която е произведена стрелбата, използваното оръжие и неговата поразителна сила чрез конусовидно разпръскване на сачми, притежаващи изключителна енергия, и медико-биологичните особености на уврежданията на жертвите на престъплението, индициращи на разположение в главата и тялото, където се намират жизненоважни органи /главен и гръбначен мозък, сърце, бял дроб/ и предпоставящи неминуема смърт при проникване на сачмите в дълбочина, обосновават изводи за съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия, и формират вътрешното убеждение на съда за доказаност на интелектуалните и волеви характеристики на пряк неопределен /алтернативен/ умисъл за убийство на повече от едно лице, като форма на вина. Подобно психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на извършеното и общественоопасния резултат мотивира заключение за осъществено престъпно посегателство по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 НК, приключило в стадия на опита и сочи на некоректност на възраженията на защитата за незаконосъобразно приложение на материалноправната разпоредба на чл.18 от НК за квалифицираното убийство и за необходимост от ангажиране наказателната отговорност на К. Д. за причинени 9 /девет/ леки и 1 /една/ средна телесни повреди. Престъплението по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3 от НК е довършено , когато е довело до смъртта на поне две лица. При наличен пряк умисъл за убийство, ако фаталните вредоносни последици са настъпили само за един човек, а по отношение на останалите инкриминираното неправомерно поведение е предизвикало телесни увреждания, т.е. престъпното деяние е спряло във фазата на опита по независещи от извършителя фактори, последният следва да отговаря за причинения по-тежък престъпен резултат - по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.18, ал.1 от НК. В този смисъл са П2/1957г. на Пленума на ВС, Р517/77г., Р369/80г., Р1/83г., Р252/89г., Р32/91г., Р24/98г. на ВС на РБ/. Такава е конкретиката по настоящото наказателно дело. В противоречие с буквата и духа на закона, със задължителната и константна съдебна практика са и предявените в касационата жалба на подсъдимия Д. искания за правоприлагане на нормите на чл.12, ал.1 и ал.4 от НК , и чл.119 от НК. Институтът на неизбежната отбрана предпоставя непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено в различни измерения, както и при предизвикана повторно такава чрез обществено укорими прояви спрямо нападателя, същият е недопустим. Във визираните случаи на предполагаемо, съответно прекратено нападение, или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на «нападнатите» могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, респективно в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирана реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, реализирани при законовата отбрана. Очертаните и приети от въззивната инстанция за доказателствено обосновани факти не индицират на извършено непосредствено противоправно нападение срещу личността и правата на подсъдимото лице или другиго във времето, предхождащо инкриминирания престъпен акт на К. Д.. Прецизният прочит на доказателствата сочи на преустановено в момента на възпроизведените от подсъдимия изстрели, словесно и физическо стълкновение между двата рода. На инкриминираната дата К. Д. се появил на местопрестъплението с процесното огнестрелно оръжие 15-20 минути след създадената вследствие на отправената от подсъдимото лице към С. Д. закана скандална ситуация, ескалирала във взаимно хвърляне на камъни, когато вблизост до магазина се събрали множество хора, обсъждащи случилото се. Времевите измерения на реализираните на 02.07.2007г. действия и тяхната фактическа последователност, интерпретирани в съвкупност с данните за авторството на инициираната със заплахата на С. Д. провокация, не очертават неправомерна дейност, насочена срещу подсъдимия К. Д. и съответно обосноваваща общественооправдана и законосъобразна защита. Обликът на нововъзникналия конфликт и поведенческите прояви на съпричастните към него също не съдържат белези на реализирано нападение срещу подсъдимото лице, чрез започнало увреждане на личността и законните му права, или създадена обективна реална и непосредствена опасност за тяхното засягане. Прицелването на подсъдимия с носената от него ловна гладкоцевна пушка, заредена с патрони калибър 16 мм във въдворяващия ред сред присъстващите В. С., при повторната му поява на мястото на инцидента, и възпроизведеният директен изстрел с думите «аз на тебе съм ти вдигнал мерника», последван от друг по посока на находящите се вблизост лица изключват приложението на чл.12 ал.1 от НК. Формулираното заключение се подкрепя и от параметрите на констатираните детайли, установяващи че към момента на осъществения престъпен акт, подсъдимият Д. по собствена воля се е върнал пред магазина в кв.182, гр.Петрич, предварително въоръжен за да реагира на евентуално нападение, от което субективно се опасявал и страхувал, последното от които не обуславя правомерност на претендираната «отбранителна дейност». Подобни аргументи обезмислят допълнителен коментар относно липсата на предпоставки за приложението на чл.12, ал.4 от НК и за квалифициране на деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, обосноваващи престъпна съставомерност по чл.119 от НК, и категорично мотивират общественоопасна противоправна дейност, лимитирана от правната норма на чл. чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”Б” от НК . В пределите на визираните правни очертания по справедливост е отмерено и наложеното на К. Д. наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При индивидуализация на санкционните последици въззивният съд е отчел степента на обществена опасност на инкриминираното престъпление, изведена от кумулираните квалифициращи обстоятелства; от стадия на престъпна дейност; от причинения вредоносен резултат; от предшестващите и последващи престъплението събития и от социалния резонанс в контекста на засегнатите правнозащитени блага - живота и телесната неприкосновеност на човека. Контролираната инстанция е отдала изискуемото се внимание и на данните за личността на извършителя, съдържими се в приложените бюлетини за предходните му осъждания, извън релевантните за правната квалификация по чл.29 от НК, в представените характеристични справки и в приобщения доказателствен материал за тежкото му социално и семейно положение; младата му възраст; ниска грамотност; процесуално поведение; и за неговото емоционално състояние при извършване на деянието, очертаващо преживян стрес, обсебващ страх и нагнетявана от натрупалото се напрежение в хода на конфликтите между фамилиите омраза, улеснило Д. при извършване на посегателството. Комплексната преценка на визираните обстоятелства, значими за диференциране на наказателната отговорност на подсъдимото лице не мотивират налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и не налагат необходимост от ревизия на атакуваното решение в санкционната му част. Промяна в аргументираното становище не предпоставят и „доводите” на защитата на К. Д. за незаконосъобразност на определената във въззивния акт санкция по чл.116 от НК, представляващи голословна декларация, процесуално препятствуваща конкретен коментар. НЕОСНОВАТЕЛНА е и касационната жалба на частните обвинители. Предложената от касационния съд аргументация при разглеждане на релевираните в жалбата на подсъдимия Д. оплаквания за несправедливост на наложеното наказание обосновава неубедителност на очертаните в този аспект съображения на частните обвинители за прекомерна заниженост на лимитираната наказателна санкция СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, и несъстоятелност на съпровождащата ги претенция то да бъде увеличено или заменено с ДОЖИВОТЕН З., чрез упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Наказанието на подсъдимото лице не компрометира нормативно прокламираните принципи при диференциране на отговорността – законност и индивидуализация при неговото определяне. Въззивният съдебен състав е интерпретирал обективно и всестранно фактологията по делото, касаеща престъпната проява, предмет на настоящия казус и убедително анализирал доказателствените източници досежно автора на престъплението, релевантни за размера и начина на изтърпяване на наказателната санкция. Отмерено при условията на чл.54 от НК същото изцяло покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. При съблюдаване на изложеното касационният състав не възприема и заявеното от частните обвинители И. С., М. С., В. С., Е. В., Й. С. и С. С. искане, обуславящо наложителност подсъдимият да бъде завинаги социално изолиран. Съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК наказанието ДОЖИВОТЕН З. се налага само на лица, извършили „изключително тежко престъпление”, като преценката за това според доктрината и съдебната практика се базира на наличните данни за инкриминираното деяние и неговия автор, разкриващи особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърлящи тези на обикновените случаи за престъплението, и кореспондира на изискванията на очертаните в закона индивидуална и генерална превенция. Обсъдените факти, свързани с тежестта на извършеното от К. Д. престъпно посегателство чл.116, ал.1, т.4, пр.3, т.6, пр.1 и т.12, пр.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и с личността на подсъдимото лице, подробно коментирани от контролирания съд в посочения смисъл са мотивирали юридически издържаното заключение за липса на необходимост от държавно противодействие с налагане на най-тежкото наказание ДОЖИВОТЕН З.. По изложените съображения касационният състав счита, че в обсега на възложената му компетентност и при предоставените му процесуални възможности в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е изменена присъда №162 от 09.07.2009 г. на Окръжен съд-Благоевград. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №121/05.05.2010г., постановено по внохд № 804/2009г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.