2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 385 София, 25.08.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3423/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8083/04.05.2015 г. на М. Я. Д., приподписана от адв. М. П., срещу определение № 1012 от 21.04.2015 г. по ч. гр. д. № 570/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 586 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 6230/2014 г. на Бургаския районен съд за оставяне без уважение на молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Жалбоподателката иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с довода, че правилата на чл. 78 ГПК, от които въззивният съд се е ръководил, не намират приложение в производствата по спорна съдебна администрация, каквато е това по чл. 127, ал. 2 СК, и разноските следва да се понесат от всяка страна така, както са направени. В отделно изложение формулира въпроса за присъждане на разноските по делата по спорна съдебна администрация, в частност тези по чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 127, ал. 2 СК. Навежда като специално основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като представя копия от съдебни актове, за които твърди, че обективират практика, противоречаща на възприетото от въззивния съд. Ответната страна в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като редовна, подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното: Производството е образувано по молба по чл. 127, ал. 2 СК на К. П. Д. срещу жалбоподателката като майка на роденото от съвместното им фактическо съжителство дете, за определяне на разширен режим на лични отношения с възможност за преспиване на детето в дома на бащата. С решение № 2486/29.12.2014 г. по гр. д. № 6230/2014 г. Бургаският районен съд предоставил родителските права на майката и определил режим на лични отношения между детето и бащата, като осъдил ответницата да заплати на насрещната страна направените и поисканите по делото разноски за държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 400 лева. С молба от 13.01.2015 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена в законоустановения двуседмичен срок, ответницата поискала изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските с аргумент, че в производствата по спорна съдебна администрация те не могат да се присъждат съобразно изхода от спора. Това искане районният съд оставил без уважение с определение № 586/20.01.2015 г., мотивирайки се с приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК към такива производства. За да потвърди определението, Бургаският окръжен съд приел, че производствата по спорна съдебна администрация не са искови, но са двустранни и спорни и за тях важат общите правила на исковия процес. Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределение на отговорността за разноски съобразно изхода на спора намира приложение, защото е именно в общата част на ГПК. При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателката въпрос се явява обуславящ изхода на спора, така че общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице. Приложеното решение № 83 от 02.05.2011 г. по в. гр. д. № 111/2011 г. на Сливенския окръжен съд не е влязло в сила и съобразно възприетото в мотивите на т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да обоснове основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - „въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата”. Второто приложено решение № 72 от 12.06.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на Кубратския районен съд е влязло в сила, видно от приложената справка. За да откаже присъждането на разноски в полза на ответницата, районният съд приел, предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, че разпоредбата на чл. 78 ГПК разноските да се присъждат съобразно изхода на спора, не намира автоматично приложение. Обжалваното определение е в противоречие с влезлия в сила съдебен акт и следователно е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касация. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира за правилна практиката, обективирана в решение № 72 от 12.06.2012 г. на Кубратския районен съд по гр. д. № 130/2012 г., като съображенията за това са следните: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. Предвид даденото разрешение на поставения въпрос, частната жалба е основателна, а въззивното определение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт са неправилни и ще бъдат отменени. Върховният касационен съд дължи произнасяне по същество по молбата на М. Я. Д. от 13.01.2015 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК, в която тя заявява, че не дължи разноски и която съдът намира за основателна, поради което първоинстанционното решение ще бъде отменено в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: Д. касационно обжалване на въззивното определение № 1012 от 21.04.2015 г. по ч. гр. д. № 570/2015 г. на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1012 от 21.04.2015 г. по ч. гр. д. № 570/2015 г. на Бургаския окръжен съд и определение № 586 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 6230/2014 г. на Бургаския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 2486 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 6230/2014 г. на Бургаския районен съд в частта, с която М. Я. Д. е осъдена да заплати на К. П. Д. разноските по делото в размер на 425 лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: