Р Е Ш Е Н И Е № 109 Гр. София, 21 март 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 6/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Г. В. Ш. за възобновяване на н. о. х. д. № 3342/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Сочи се, че съдът не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство материалните затруднения на осъдения след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода, поради което Г. Ш. определя наложената му санкция като явно несправедлива и моли за намаляването и. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване, като сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото и не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца. Счита, че не е отчетен редът по който е разгледано делото, а именно по Глава 27 от НПК. Акцентира върху мотивите на осъдения за извършване на престъплението и върху оказаното съдействие от страна на Ш. за разкриване на обективната истина. Моли да бъде изменена присъдата като наказанието бъде намалено от шест на четири години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета по правилата на чл. 58 А от НК на две години и осем месеца лишаване от свобода. Осъденият Г. В. Ш. поддържа искането и моли да бъде уважено, като бъде намалено наложеното му наказание. Твърди, че е извършил престъплението от безизходица. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Счита, че районният съд правилно е преценил, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК, а не по ал. 4 на същия член, тъй като не са налице основанията за прилагане на чл. 55 от НК. Сочи, че са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото и наложеното наказание е под средния размер, предвиден за извършеното престъпление. Пледира искането за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 267/18. 07. 2014 год. по н. о. х. д. № 3342/2014 год. Районният съд – гр. Пловдив е признал Г. В. Ш. за виновен в това, че за времето от 09. 08. 2013 год. до 26. 09. 2013 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство отнел от владението на С. Т. С. и К. А. Т. чужди движими вещи на обща стойност 4 665,71 лева без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58 А, ал. 1 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, като е зачел времето от 26. 09. 2013 год. до влизане на присъдата в сила, през което Ш. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът е осъдил Г. Ш. да заплати на гражданския ищец К. Т. обезщетение за претърпените от последния имуществени вреди в размер на 2 597,21 лева, ведно със законната лихва, считано от 26. 09. 2013 год. до окончателното изплащане на главницата. Съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск, като ги е възложил в тежест на осъдения. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила на 05. 08. 2014 год. Извършвайки проверка на присъдата в атакуваната и част, ВКС не намери основания за смекчаване на наказанието, наложено на осъдения Ш.. Неоснователни са възраженията на защитата, че при индивидуализацията му районният съд не е съобразил, че делото е разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Внимателният преглед на материалите по същото показва, че контролираната инстанция е изпълнила задължението си, произтичащо от чл. 373, ал. 2 от НПК и е приложила разпоредбата на чл. 58 А от НК. След като е подложил на задълбочен анализ обстоятелствата, релевантни за вида и размера на наказанието, съпоставил ги е внимателно, оценил е адекватно значението и тежестта им за индивидуализация на санкцията, съдът е достигнал до законосъобразен извод, че тя следва да бъде определена при условията на чл. 58 А, ал. 1 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, предпоставящи приложение на чл. 58 А, ал. 4 вр. чл. 55 от НК. В съответствие със закона и доказателствата по делото са констатациите в проверявания съдебен акт, че обществената опасност на осъдения е значителна и за да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК е необходимо изолирането му от обществото за по-продължителен период от време. За да направи този извод, съдът е съобразил обремененото съдебно минало на Г. Ш., като законосъобразно е третирал като отегчаващи отговорността обстоятелства само онези осъждания, които не оказват влияние върху правната квалификация на деянието. Наред с това следва да се подчертае, че предходната престъпна деятелност на осъдения разкрива изключително разнообразие – освен за посегателства против собствеността Ш. е санкциониран и за общоопасно престъпление (по чл. 339 от НК), за престъпление против правосъдието (по чл. 297 от НК) и за документно такова (по чл. 316 от НК). Престъпната дейност, предмет на настоящото дело, е започнала почти веднага след освобождаване на осъдения от местата за лишаване от свобода – последното наказание лишаване от свобода, видно от справката за съдимост на Ш., е изтърпяно на 08. 03. 2013 год., а първото от деянията, включени в продължаваното престъпление, е извършено на 09. 08. 2013 год., т. е. само пет месеца по-късно. Не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че посегателствата, за които е постановена проверяваната присъда, също са осъществени в много кратък времеви интервал – в рамките на около два месеца – от 09. 08. 2013 год. до 26. 09. 2013 год., а за времето от 21. 09. 2013 год. до 26. 09. 2013 год. осъденият неколкократно е прониквал в дома на свид. С. и е отнемал различни вещи от владението му. Всички тези обстоятелства обосновават извод, че извършеното от осъдения е следствие от трайно установен модел на незаконосъобразно поведение и престъпна упоритост, указващи, че изтърпените до момента наказания лишаване от свобода не са постигнали необходимия поправително-възпитателен ефект спрямо Г. Ш.. Наред с преценката за висока лична обществена опасност на осъдения и извършеното от него правилно е оценено като общественоопасно в значителна степен. За този извод от значение са няколко обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от Г. Ш.. Стойността на предмета на престъплението, макар да не отговаря на критериите за големи размери, възприети в практиката на ВКС, е немалка – 4 465,71 лева. Налице са и три квалифициращи обстоятелства, като освен при условията на опасен рецидив, деянието е извършено чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направено за защита на имот по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и чрез използване на техническо средство съгласно чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК. На така обсъдените отегчаващи обстоятелства не могат да бъдат успешно противопоставени като основание за намаляване на наказанието нито съдействието на осъдения за разкриване на обективната истина чрез направено самопризнание още в хода на досъдебното производство, нито възстановяването на значителна част от причинените вреди. Те безспорно имат значение на смекчаващи отговорността обстоятелства и именно като такива са били интерпретирани от първостепенния съд, но съпоставени в количествено и качествено отношение с отегчаващите такива, не могат да обосноват претендирания от осъдения и неговия защитник извод за явна несправедливост на наказанието. Същото се отнася и за посочения в искането мотив за извършване на престъплението – тежко финансово състояние и невъзможност Ш. да си намери работа след изтърпяване на предходното наказание лишаване от свобода. Eто защо районният съд правилно е преценил, че на осъдения следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест години, което на основание чл. 58 А, ал. 1 от НК е редуцирал с една трета до четири години. Според настоящия състав на ВКС при наличието на обсъдените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства намаляването на наказанието до пределите, посочени от служебния защитник би представлявало проява на неоправдано снизхождение спрямо осъдения и не би довело нито до постигане на поправително-възпитателен ефект спрямо него, нито до реализиране на генералната превенция. Предвид изложеното настоящият състав намира, че искането на осъдения Г. В. Ш. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. В. Ш. за възобновяване на н. о. х. д. № 3342/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.