Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 134   гр.София, 25 март 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година, в състав:                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                           ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА       при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ наказателно дело № 43/2010 година   Производството е по глава ХХХІІІ НПК. Образувано по искане на осъдения И. Г. Р. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 210/29.10.2009г., постановено по внохд № 374/2009г. по описа на Добричкия окръжен съд (ДОС), с което присъда № 4/01.06.2009г. по нохд № 767/2009 г. на Добричкия районен съд (ДРС) е изменена в частта за наложеното наказание. В искането се поддържат доводи за наличие на отменителни основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Навеждат се аргументи за допуснати от съдилищата съществени нарушения, свързани с оценката на доказателствата и формиране на правните и фактически изводи. Твърди се, че вътрешното убеждение на контролираните инстанции е опорочено. В този аспект е направено оплакване, че показанията на двете пострадали свидетелки били възприети безкритично. Освен това съдилищата не коментирали и противоречията в показанията на свидетелките М. и О. от една страна и от друга на свидетеля И, който бил пряк очевидец на конфликта. Доводът за материалната незаконосъобразност на атакуваните съдебни актове е подкрепен със съображения, изведени от предложен от осъдения, той и искател в настоящето производство, анализ на доказателствата. Прави се искане за отмяна на въззивното решение, с което е изменена първоинстанционната присъда само в частта за размера на наложените наказания. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият Р. , редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Гражданските ищци по делото В. Г. М. и Т. Н. О., редовно призовани, не се явяват и не представят становище по искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати претендираните нарушения, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл.426 вр.чл.347 вр.чл.348 НПК, взе предвид следното: С присъда № 4/01.06.2009г. по нохд № 767/2009 г. по описа на ДРС подсъдимият И. Г. Р. е признат за виновен в това, че: - на 16.05.2008г. в гр. Д., причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на длъжностно лице - В. Г. М. от гр. Д., инкасатор при ЕООД „ВИК” - гр. Д., при изпълнение на службата й, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: а/ задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. - на 16.05.2008г. в гр. Д., причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на длъжностно лице – Т. Н. О. от гр. Д., инкасатор при ЕООД „ВИК” - гр. Д., при изпълнение на службата й, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 НК и чл.54 НК му е наложено наказание пробация, с пробационни мерки: а/ задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 НК е определено за изтърпяване най-тежкото от наложените наказания, а именно - пробация, с пробационни мерки: а/ задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци В. М. и Т. О. суми от по 800 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, като за разликата над 800 лв. гражданските искове са отхвърлени. Присъдени са направените по делото съдебни разноски и държавна такса върху уважената част от исковете. С решение № 210/29.10.2009г. по внохд № 134/2008г. на ДОС първоинстанционната присъда е изменена в частта за наложеното наказание пробация, като е намален срокът на определените пробационни мерки от по една година на девет месеца за всяка от тях и е определена периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице , което има право на това съгласно разпоредбата на чл.420, ал. 2 НПК и в изискуемия от закона шестмесечен срок по чл.421, ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Заявените и поддържани от осъдения Р. основания за възобновяване на производството по делото не са налице. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които се ангажира основанието по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Съдебните актове не страдат от пороците, визирани в разпоредбата на чл.348, ал.3 НПК, чието наличието би било основание за уважаване на направеното искане. Не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения Р. Конкретно посочените в подкрепа на това оплакване съображения, че съдилищата не са формирали вътрешното убеждение в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.14 НПК, като не са обсъдили противоречията в гласните доказателствени средства и не са подложили на внимателен анализ показанията на двете пострадали свидетелки, Върховният касационен съд намира за лишени от фактическо основание. При извършената проверка, касационният състав не установи нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени възможните и необходими доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е направено като по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на молителя, като негов извършител. По несъмнен начин са установени фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса и за съставомерността на деянието. Претендираното нарушение на чл.305, ал.3 НПК не е налице защото мотивите към присъдата съдържат подробен анализ на всички свидетелски показания, съпоставени както помежду им, така и с останалите събрани по делото доказателства. Изложени са подробни съображения кои доказателствени средства са кредитирани и защо, като при анализа на доказателствата съдът не е допуснал извращаване на съдържанието им. Вътрешното съдийско убеждение е формирано при спазване изискванията на закона за обективно, пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото. При проверката на присъдата въззивната инстанция е възприела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като е изложила убедителни съображения защо намира, че същата е правилно установена. Мотивирала е становище за това, че решаващите изводи на районния съд, относно приетите за установени факти по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани, а обективираното в обжалваната присъда вътрешно убеждение на съда е формирано при спазване изискването за цялостен анализ на събрания доказателствен материал. В тази част въззивният състав е изпълнил и основното си задължение по чл.339, ал.2 НПК, обсъждайки направените възражения за допуснати от решаващия съд нарушения по фактите и закона, като отказът да ги приеме за основателни е убедително аргументиран. Въззивният съд е съпоставил, анализирал и оценил съобразно действителното му значение, събрания и проверен от двете инстанции доказателствен материал, което му е позволило да постанови решението съобразно изискванията на чл.14 НПК – по вътрешно убеждение и съобразно закона. Следователно, за допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи оценъчната дейност на съда, не може да става въпрос. Ето защо, настоящият касационен състав прие, че не са допуснати претендираните процесуални нарушения, при постановяване на присъдата и решението, които да налагат отмяната на съдебните актове. Доводите, относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции не могат да се обсъждат в настоящето производство, предвид естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол сред които не е включено претендираното отменително основание. По оплакването за нарушение на материалния закон. Известно е, че проверката по приложението на материалния закон е възможна само в рамките на неоспорени от искателя фактически положения, но такова процесуално поведение в настоящият случай отсъства, или след констатация за надлежно установяване на фактите, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК , каквато в случая бе направена от касационния състав при обсъждане на доводът за основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. При наличната доказателствена съвкупност контролираните инстанции обосновано са приели, че на инкриминираната дата пострадалите са изпълнявали служебните си задължения, произтичащи от заеманите длъжности, като инкасаторки при „ВИК” ЕООД гр. Д.. Двете извършвали дейност по отчитане на монтираните в домът на искателя три водомера. Изразеното от св. Р, съпруга на искателя, вербално несъгласие с данните за използвана вода преминало във физическа саморазправа с пострадалите на които искателят нанесъл удари, причинявайки им болка. При приетите за установени фактически положения, относно деянията и осъдения като техен извършител, които не подлежат на преоценка в настоящето производство, се налага изводът, че материалният закон е приложен правилно. Двете инстанции обосновано са приели, че пострадалите са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1 НК. При това положение нанесените им леки телесни повреди по време когато са изпълнявали възложената им работа отговарят на критериите за съставомерност по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130, ал.2 НК. Съображенията на контролираните инстанции в частта с която е отхвърлен доводът за несъставомерност на деянието са подробни, обосновани и законосъобразни, не се нуждаят от допълване или корекции, поради което не се налага за трети пореден път да се преповтарят от настоящият състав. Следва само да се отбележи, че наличното съответствие между фактите и правната им оценка, в рамките на повдигнатото срещу осъдения Р. обвинение, обуславя законосъобразността на съдебните актове. На следващо място касационния състав счита, че уважаването на заявеното с молбата искане за отмяна въззивното решение, само в частта с която е редуцирана наказателната отговорност на подсъдимия, като е намален срокът на наложените пробационни мерки, при отсъствие на протест, би довело до утежняване на неговото положение, поради което направи отказ да стори това. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че не са налице претендираните с искането нарушения, на основание чл.424, ал.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения И. Г. Р. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 210/29.10.2009г., постановено по внохд № 374/2009г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което присъда № 4/01.06.2009г. по нохд № 767/2009 г. на Добричкия районен съд е изменена в частта за наложеното наказание и потвърдена в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:   1.       2.