1 Р Е Ш Е Н И Е
№308
гр. София, 16 януари 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи декември 2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретаря ............М. НЕДЕВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. ЧОБАНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1241/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по жалби на адв. В. Д. от АК - София – упълномощен защитник на подсъдимите Ц. В. К. и Е. Ц. Г., както и на адв. П. И. от АК - П. - служебен защитник на подс. Г., срещу въззивно решение № 220 от 19.10.2016г. от Великотърновски апелативен съд по ВНОХД № 204/2016г.
В производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при проведено съкратено следствие по реда на чл.371 т.2 НПК, с присъда № 25, постановена от Плевенски окръжен съд на 03.06.2016г. по НОХД № 410/2016г., подсъдимите са били признати за виновни в това, че на 17.02.2016г. в [населено място], в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи – сумата от 257 лв. от владението на Н. Г. Н. без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, а деянието е придружено със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дванадесети поясен прешлен, с което е причинено трайно затруднено движение на снагата за не по-малко от шест месеца, поради което и на осн. чл.199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК са били осъдени на по три години лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимите К. и Г., е било отложено за изпитателен срок от пет години.
С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда по делото е била изменена в частта относно наложеното на всеки от подсъдимите К. и Г. наказание лишаване от свобода: отменено е приложението на чл.55 ал.1 т.1 и чл.66 ал.1 НК и във вр. с чл.54 и чл.58а ал.1 НК наказанието лишаване от свобода е увеличено от три на четири години, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от отрит тип.
Жалбите от общия упълномощен защитник на подсъдимите са идентични по своето съдържание. В тях са релевирани доводи по чл.348, ал.1, т.1 – 3 от НПК. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК се обосновава с липса на анализ от въззивния съд на механизма на причинената телесна повреда на конституираната като частен обвинител пострадала от престъплението Н. Н.. Под съмнение се поставя въпросът дали установения пряк умисъл на подсъдимите обхваща и настъпването на горепосоченото увреждане. В тази връзка, според жалбоподателите съдът е следвало да достигне до извод за наличието на евентуален умисъл към настъпилото телесно увреждане и да вземе предвид това обстоятелство при определяне на наказанието. На следващо място в жалбата се твърди, че е допуснато нарушение на чл.373 ал.3 НПК - въззивният съд се е позовал на факти, непопадащи в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство намерението да се отнеме по-голяма сума пари. Изложено е съображение за нарушение на материалния закон от въззивния съд – неприлагане на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и чл.66 НК, довело до явна несправедливост на наложеното наказание на всеки от подсъдимите. Посочени са аргументи и в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимите – неправилно отчетена обществена опасност на деянието; липса на агресия от страна на подсъдимите към личността на пострадалата; неоснователно като отегчаващи обстоятелства са приети намерението на подсъдимите да отнемат по-голяма парична сума, както и данни за техни криминални регистрации. Прави се искане за изменение на въззивното решение и приложение на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и чл.66 ал.1 НК, алтернативно защитата пледира за връщане на делото за ново разглеждане.
Всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК са релевирани и в жалбата, подадена от служебния защитник на подс. Е. Г., като се акцентира върху явната несправедливост на наказанието, наложено на този подсъдим. Счита се, че същото не е съобразено с целите на наказанието по чл.36 НК. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК се обосновава с противоречието между мотиви и диспозитив на въззивното решение, тъй като в него е направен извод за правилно приложение на материалния закон, а в същото време първоинстанционната присъда е била изменена. Прави се искане за изменение на решението на апелативния съд, като се приложи чл.55 ал.1 т.1 НК под минимума, както и института на условното осъждане.
Против касационните жалби на подсъдимите е депозирано писмено възражение от повереника на частния обвинител, в което се застъпва становище за оставянето им без уважение, като неоснователни, и за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Отправена е молба за присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанция.
Пред Върховния касационен съд упълномощените защитници на подсъдимите К. и Г., адв. Н. Д. и адв. В. Д., поддържат жалбите по изложените доводи и с направените искания.
Подсъдимият Ц. К., редовно призован, поддържа казаното от защитата и заявява, че се срамува от постъпката си. В последната си дума моли за справедливо решение. Възразява срещу приетото в контролирания съдебен акт, че няма трудови навици, както и че е опасен за обществото.
Подсъдимият Е. Г., редовно призован, поддържа казаното от защитата, изразява съжаление за стореното и моли за справедливо решение. Сочи, че не е удрял или заплашвал пострадалата, както и че тя се е възстановила.
Повереникът на частния обвинител, адв. К. от АК - П., счита жалбите за неоснователни, за което възражение е представила пред касационната инстанция. Намира за правилно решението на Великотърновския апелативен съд и моли същото да бъде потвърдено, както и на частния обвинител да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, като счита, че не са налице сочените съществени процесуални нарушения. В изпълнение на разпоредбата на чл.373 ал.3 НПК в мотивите си въззивният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт не само въз основа на направените от подсъдимите самопризнания, но и на подкрепящите ги доказателства. Определените от въззивния съд наказания са съответни на извършеното от подсъдимите и не нарушават разпоредбата на чл.55 НК поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което прокурорът от ВКП намира, че е неприложима и разпоредбата на чл.66 НК.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Касационните жалби са частично основателни.
Във връзка с приложените към жалбите от упълномощения защитник на подсъдимите К. и Г. копия на трудови договори, Върховният касационен съд държи да посочи на жалбоподателите, че предвид разпоредбата на чл.353 ал.5 НПК съдебно следствие не се провежда пред касационния съд, освен в случаите по чл.354 ал.5 изр. второ от процесуалния закон. С оглед на изложеното, че представените документи са недопустими като доказателства, настоящата инстанция разглежда основателността на жалбите само въз основа на събраните в предходните инстанционни производства доказателства и в рамките на установени в хода на същите фактически положения.
Върховният касационен съд, извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ, с оглед релевираните касационни доводи по чл.348 ал.1 т.2 НПК намира да отбележи, че в жалбите от общия защитник на подсъдимите не се прави разграничение между правна и фактическа необоснованост на въззивния акт, а последната не е касационно основание за проверка на въззивното решение. Съставът на касационната инстанция няма правомощието да проверява вътрешното убеждение на въззивния съд относно приетите за установени факти. В случая производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК, при което двамата подсъдими са признали изцяло фактите по обвинителния акт. Поради това те нямат възможност да оспорват описаните в него обстоятелства, при които са нанесли телесното увреждане на пострадалата и механизма на причиняването му. Налице са съставомерните признаци при грабежа, извършен в съучастие от двамата подсъдими при общ пряк умисъл, с оглед установените по несъмнен начин по делото данни за предварително взетото решение за извършване на деянието и направената предварителна подготовка. Принудата в конкретния случай е осъществена чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалата, при която на последната е била нанесена средна телесна повреда, изразила се в счупване на 12-ти поясен прешлен - общ престъпен резултат, обусловил квалификация на престъплението на подсъдимите по по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл.198 ал.1 НК, а именно по чл.199 ал.1 т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК. Подобно на кражбата, грабежът може да се осъществи само при пряк умисъл, тъй като деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането на вещта. За умисъла се съди по действията на подсъдимите и в конкретния случай той е изводим от действията на К. и Г., които повалили пострадалата на земята и притискали таза и краката й към пода, за да не рита. В жалбите се оспорва вида на умисъла у подсъдимите за причиняване на телесно увреждане на пострадалата, като се сочи че с оглед механизма на причиняването му същият е евентуален. Механизмът на осъществяване на телесното увреждане е подробно обяснен в мотивите на въззивния съдебен акт /стр.9/. Обстоятелството дали същото е осъществено при пряк или евентуален умисъл не влияе на квалификацията на деянието, както и не е било отчитано при определяне на наказанието нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд.
Основателни са обаче доводите и в трите жалби за нарушение на материалния закон при определяне на наложеното наказание лишаване от свобода досежно двамата подсъдими, а оттам и за явната му несправедливост с оглед изменителната част на въззивното решение.
Изтъкнатите от апелативния съд съображения, за да откаже приложението на чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1, както и на чл.66 НК по отношение на двамата подсъдими не могат да бъдат споделени, тъй като не са оценени в действителния им смисъл установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Като отегчаващо обстоятелство правилно е преценена високата степен на обществена опасност на деянието, приета и от първата инстанция. Видно от решението /стр. 12 от него/ въззивният съд е посочил, че много високата обществена опасност „включва наличието на предварителна подготовка за извършването… [на деянието], както и факта, че е налице „посегателство спрямо възрастен човек, който не може да окаже адекватна съпротива“, т.е. откроил е обстоятелствата, които намира за особено показателни за отличаване на деянието като такова, носещо висока степен на обществена опасност. В тази връзка, обаче, следва да се изрази несъгласие с посоченото във въззивното решение, че като отделно отегчаващо обстоятелство съдът отчита намерението на подсъдимите да отнемат значителна парична сума. Нито в обвинителния акт има описание на размер на сума, която двамата подсъдими да са знаели, че се намира в жилището, нито такъв факт е бил признаван от тях. При това положение изводът на въззивния съд за наличие на това отегчаващо обстоятелство почива само на предположение, въз основа на което не биха могли да се правят заключения във вреда на подсъдимите. Настоящата инстанция счита, че неправилно апелативният съд е приел като отегчаващо обстоятелство и настъпилите тежки съставомерни последици от нанесената средна телесна повреда на пострадалата Н., довели до продължителност на нейното възстановяване. Телесната повреда е средна, причинена само от едно нараняване на 12-ти поясен прешлен при това, без да е употребена значителна сила от подсъдимите. Времето, необходимо за възстановяване на пострадалата, както й причинените й болки и страдания, могат да бъдат предмет на обсъждане в производство относно гражданска претенция на същата срещу подсъдимите, но в конкретния случай не могат да се отразят на тежестта на деянието, извън неговата правна квалификация. Неправилно са били ценени като отегчаващи обстоятелства и изготвените с оглед определението на въззивния съд от разпоредителното заседание по делото характеристични справки за подсъдимите от полицейски инспектор по постоянния им и настоящ адрес /в досъдебното производство за подсъдимите не са събирани събрани характеристични данни, както и такива не са изисквани в производството пред първата инстанция/. Конкретните справки /л. 40 – 45 от внохд/ не носят съответната информативност и задълбоченост и не могат да послужат като ориентир за оценка на обстоятелствата - смекчаващи или отегчаващи отговорността на съответното подсъдимо лице, както и да са самостоятелно основание за преценката на такава от едната или другата категория. В тях се съдържат единствено данни за семейното положение на подсъдимите, родителите, братята и сестрите – посочен единен граждански номер. В трети абзац и при двете справки е отразено, че няма данни за злоупотреба с алкохол от подсъдимите, а като втори абзац се съдържа информация за полицейски сведения и регистрации, както и че лицата не са настанявани в психиатрична клиника, не работят и поддържат контакти с лица от АКК, които, обаче, по мнение на касационния съд не представляват характеристични справки за личността на подсъдимите. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, последната е дейност по обработване на лични данни, която се осъществява при условията на Закона за МВР с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, т.е. за вътрешно ведомствено ползване. Вероятно точно заради това и не са приложени самите карти за полицейски регистрации на лицата, като трябва да се посочи и че същите не са константна величина, след като могат да бъдат снети служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му /чл. 18 от Наредбата/.
Контролираната инстанция е приела, че „правилно са отчетени смекчаващите вината обстоятелства от първоинстанционния съд“ по отношение на подсъдимите К. и Г., а именно: чистото им съдебно минало; млада възраст; съдействие при разследването, допринесло в голяма степен за разкриване на обективната истина, вкл. признание на фактите преди съдебната фаза на наказателния процес извън направените такива от подсъдимите в рамките на диференцираната процедура по т.2 на чл.371 НПК; възстановяване на отнетата при грабежа парична сума; невисока парична стойност на отнетото имущество; разкаяние и критично отношение към извършеното, както и невисоката обществена опасност по отношение личността на подсъдимите. Посочила е, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат наложени при превес на смекчаващите обстоятелства, но не и да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като същите са „множество“, но не са „изключителни или многобройни такива“ (стр.12 от въззивния съдебен акт).
ВКС не може да се съгласи с изводите на въззивния съд, че оценката на всички смекчаващи обстоятелства не сочи на тяхна многобройност. Адекватната преценка сочи обективно именно на тяхната многобройност, при което се налага и извод за по-ниска степен на лична обществена опасност на двамата подсъдими, спрямо които и най-лекото предвидено от закона наказание лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко, обосноваваща приложението на разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 НК. Като бъдат изключени и посочените по-горе обстоятелства, които въззивният съд неправилно е отчел като отегчаващи, то законосъобразният анализ на всички смекчаващи такива, безспорно би следвало да насочи към наличието на едната предпоставка за приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НПК. В този смисъл преценката на първата инстанция е била много по-обективна и обоснована при индивидуализация на наказанието на двамата подсъдими. Изводът, че и най - лекото наказание, предвидено за престъплението по чл. 199 ал.1 т.3 вр. чл. 198 ал.1 от НПК /пет години лишаване от свобода/ би се оказало несъразмерно тежко, се обосновава с конкретиката на деянието, поведението на подсъдимите след него и тяхното процесуално поведение по време на разглеждането на делото в съдебната му фаза пред всички инстанции.
Предвид наличието на горепосочените смекчаващи обстоятелства и несъответна оценка на отегчаващите обстоятелства при определяне на наказанието на двамата подсъдими от въззивния съд, настоящият състав намира, че наложените с въззивното решение наказания в размер на по четири години за двамата подсъдими /след редукцията с една трета по чл.58а ал.1 НК/ са явно несправедливи и не отговарят на визираните в чл.36 НК цели. Ето защо, налице са предпоставките за тяхното намаляване от касационния съд при условията на чл.58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, до размер от по три години за всеки от подсъдимите.
Освен за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК ревизия се налага и при преценката относно необходимостта от ефективно изтърпяване на определените наказания лишаване от свобода. За комплексното постигане на целите на наказанието и преимуществено за поправянето на подсъдимите, изведено като основна цел в разпоредбата на чл.66 от НК, на която следва да се отдаде приоритет в конкретния случай, не е наложително подсъдимите К. и Г. да бъдат изолирани и да търпят наказанието в затворническа среда. Подсъдимите са млади хора, деклариращи пред касационната инстанция полагането на общественополезен труд, демонстрират последователна позиция на пълно разкаяние и срам от постъпката си, които настоящият съдебен състав намира за напълно искрени. ВКС счита, че ефектът на наказателно въздействие при К. и Г. е започнал още в хода на висящия съдебен процес и за в бъдеще може да бъде обезпечен с отлагане изтърпяването на наказанието от три години лишаване от свобода за максимално допустимия от закона изпитателен срок от пет години. Именно последният ще е в състояние да постави на изпитание волята на двамата подсъдими да спазват законите на страната и да се въздържат от престъпна дейност, с което целите на чл.36 НК ще бъдат окончателно постигнати.
На последно място, ВКС дължи отговор и по отправената претенция във възражението на повереника за присъждането на разноски за въззивната инстанция. В тази връзка, тъй като такава молба е била отправена от адвоката на частния обвинител веднъж с въззивната жалба, а втори път и при пледоарията пред въззивната инстанция и не е намерила произнасяне с въззивния съдебен акт или определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК същата следва да бъде адресирана не към ВКС, а към съответния първоинстанционен съд – Плевенски окръжен съд, тъй като той следва да се произнесе в случай като настоящия, при който въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе с решението по направените разноски. Основателно е искането на частния обвинител да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски в размер на хиляда и двеста лева, представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощения от него повереник /адв. К./. Видно от отбелязване в приложения договор за правна защита и съдействие от 05.12.2016г., както и от оригинал на фактура № 104 и квитанция от 14.12.2016г. горепосочената сума е платена изцяло в брой на 14.12.2016г.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намери, че твърденията в жалбите за явна несправедливост са основателни – неправилно е отказано приложението на чл.58а ал.4 вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, както и условното осъждане спрямо подсъдимите, с оглед на което и на основание чл.354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.1 и т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 220 от 19.10.2016г., постановено от Великотърновски апелативен съд по ВНОХД № 204/2016г., като:
На основание чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на всеки от подсъдимите Ц. В. К. и Е. Ц. Г. наказание „лишаване от свобода“ от четири на три години.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е постановено изтърпяване на наказанието от всеки от подсъдимите при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието три години лишаване от свобода, наложено на всеки от подсъдимите, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Ц. В. К. и Е. Ц. Г. солидарно да заплатят в полза на частния обвинител Н. Г. Н. направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|