Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 538                                    гр. София, 30 декември 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми декември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Руско Карагогов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 586  по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по протест на Великотърновска апелативна прокуратура срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 131 от 16.07.2009 г, по ВНОХД № 144/09, в частта му относно произнасянето по чл. 227 б, ал. 1 НК. Въззивният съд се е произнесъл, както следва: 1/ прекратил е наказателното производство срещу подсъдимия Г. С. И., за престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, поради изтекла абсолютна давност, 2/ изменил е първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянията, извършени в периода: 9.04.-5.08.1997 г, от чл. 313, ал. 2 НК в чл. 255, ал. 2 вр. ал. 1 НК / изм. /, както и деянията, извършени на 9.04.1999 г и на 11.04.2001, от чл. 313, ал. 2 в чл. 255, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 НК, и е прекратил производството в посочената част поради изтекла абсолютна давност, 3/ отменил е присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 227 б, ал. 1 НК, и вместо това го е признал за невинен и го е оправдал по това обвинение, 4/ потвърдил е присъдата в останалата й част. С първоинстанционната присъда № 681 от 14.11.2008 г, по НОХД № 244/04, Плевенският окръжен съд е постановил следното: 1/ признал е подсъдимия за виновен в това, че на 23.04.1998 г, в гр. Л., като едноличен търговец ЕТ „Г. Савов”, е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, като е затаил истина в подадена данъчна декларация, престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 НК, за което, на основание чл. 305, ал. 5 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НК, не му е наложил наказание, 2/ признал е подсъдимия за виновен в това, че в периода: 9.04.1997 г - 5.06.1997 г, в гр. Л., при условията на продължавано престъпление, като ЕТ „Г. Савов”, е затаил истина в писмени декларации, които по силата на закон се дават пред орган на власт, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, с цел да избегне плащането на дължими данъци, с оглед на което и на основание чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на глоба, в размер на 250 лв, 3/ признал е подсъдимия за виновен в това, че на 9.04.1999 г, в гр. Б., като ЕТ „Г. Савов”, е затаил истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на власт, с цел да избегне плащането на дължим данък, с оглед на което и на основание чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на глоба, в размер на 200 лв, 4/ признал е подсъдимия за виновен в това, че на 11.04.2001 г, в гр. Б., като ЕТ „Г. Савов”, е затаил истина в писмена декларация, която по силата на закон се подава пред орган на власт, с цел да избегне плащането на дължим данък, с оглед на което и на основание чл. 313, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на глоба, в размер на 200 лв. 5/ приложил е чл. 23, ал.1 НК, като е определил едно най-тежко общо наказание измежду наложените, а именно: глоба, в размер на 250 лв, 6/ признал е подсъдимия за виновен в това, че на 21.10.2002 г, в гр. П., като ЕТ „Г. Савов”, в 15-дневен срок от спиране на плащанията не е заявил това пред съда, престъпление по чл. 227 б, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, го е освободил от наказателна отговорност, и му е наложил административно наказание глоба, в размер на 500 лв. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по чл. 227 б, ал. 1 НК. Твърди се, че липсва основание за оправдаване, тъй като, съгласно чл. 608 от Търговския закон, действал към момента на деянието, подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл. 227 б, ал. 1 НК. Сочи се, че наказуемото бездействие е продължило и след промяната на чл. 608 ТЗ / ДВ, бр. 58/03 и ДВ, бр. 38/06 /, поради което не би могла да отпадне съставомерността на деянието. С протеста се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че протестът е неоснователен, тъй като към момента на деянието чл. 608 ТЗ е изисквал съответното задължение да бъде установено във фазата по откриване на производството по несъстоятелност. Подсъдимият не участва в касационното производство.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е основателен.   Настоящето производство е второ по ред касационно такова. С решение № 267 от 4.06.2009 г, по н. д. № 255/09, ВКС, ІІ НО е отменил решение № 12 от 23.02.2009 г на Великотърновския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение е посочено, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е постановил решение вместо присъда в отклонение от изискванията на чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК. Дадено е било задължително указание при новото разглеждане на делото да бъдат спазени императивните процесуални изисквания, което не е изпълнено, тъй като въззивният акт отново е под формата на решение. Неизпълнението на задължително указание на касационната инстанция по чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК е самостоятелно основание за отмяна на порочното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Налице е и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по чл. 227 б, ал. 1 НК. Въззивният съд неправилно е преценил съставомерността на деянието, позовавайки се на чл. 608 ТЗ, но не в редакцията, релевантна за наказателната отговорност. Това е така, защото приложима се явява нормата, действала към момента на деянието: 21.10.2002 г, а към този момент чл. 608 ТЗ визира и публично задължение, а не само такова по търговска сделка. Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ / ДВ, бр. 52/98 /, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка. Този текст е променен с ДВ, бр. 70/1998 г: „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност”. Последващата редакция на чл. 608 ТЗ / ДВ, бр. 58/2003 / не променя основанието за ангажиране на наказателната отговорност, съгласно чл. 2, ал. 2 НК, тъй като продължава да обхваща и неизпълнено публичноправно задължение, установено с влязъл в сила акт. Що се отнася до възражението на защитата, че процесното задължение не е установено в производството по несъстоятелност, съгласно редакцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ / ДВ, бр. 96/2002 /, следва да се отбележи, че това изискване не се отнася до публични задължения, установени, на основание ДПК / АПК /. Това е така, защото изменението на чл. 608 ТЗ от 2000 г касае само характера на изискуемото парично задължение, а именно: от безспорно то следва да бъде установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, промяната на чл. 608 ТЗ се отнася само до задълженията, произтичащи от търговска сделка, а не и до публичните задължения. Съгласно ДПК, ако публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, а по настоящето дело то е установено с влязъл в сила данъчно-ревизионен акт / ДРА /, това задължение не може по бъде оспорено по реда на Търговския закон. Бездействието на длъжника е продължило и до промяната на чл. 608 ТЗ / ДВ, бр. 58/27.06.2003 г /, но това не обуславя промяна на съставомерността по чл. 227 б, ал. 1 НК, тъй като чл. 608 ТЗ продължава да визира и публични задължения, установени с влязъл в сила акт, какъвто именно е настоящият случай. При това положение, изводите на въззивния съд, че деецът следва да бъде оправдан по чл. 227 б, ал. 1 НК, почиват на невярна интерпретация на материалния закон и се явяват незаконосъобразни. Това налага отмяна на съдебния акт, чиято форма отново е опорочена, за което вече бяха изложени съображения, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото следва да бъде отстранено повторно допуснато съществено процесуално нарушение, както и нарушението на материалния закон, касаещо чл. 227 б, ал. 1 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решение № 131 от 16.07.2009 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 144/09. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: