Р Е Ш Е Н И Е № 614 София, 12 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 декември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1599 / 2012 год. Производството е образувано по касационна жалба на частния тъжител А. Я. М. от Я., срещу решение № 123 от 28. 06. 2012 год., постановено по ВНЧХД № 1124 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора. С жалбата се релевира основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, като се претендира отмяната на атакуваното решение в гражданско-отменителната част с прекратяване на производството и по отношение на предявения в наказателния процес граждански иск и произнасянето по направените от страните разноски и връщане на делото за ново разглеждане в тези му части, от друг състав на въззивния съд. Частният тъжител не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Подсъдимият С. М. Г. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с оглед правомощията си по чл.347 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 16 от 10. 02. 2011 год. постановена по НЧХД № 48 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр. Елхово, подсъдимият С. М. Г. бил признат за невинен и оправдан по предявеното му от частния тъжител А. Я. М. обвинение, за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, като предявения срещу му, граждански иск за сумата от 10 000 лв. - претендирано обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на обезщетението, бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдата била обжалвана от тъжителя А. М., с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон с искане да бъде отменена, а подсъдимия признат за виновен по повдигнатото му обвинение, с уважаване на гражданския иск по справедливост и присъждане на разноските по делото. След промяна на местната подсъдност на въззивното производство, определения въззивен съд – Окръжен съд – гр. Стара Загора, с атакуваното си решение отменил първоинстанционната присъда изцяло, прекратил, наказателното производство на основание чл. 334, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 88, ал. 3 от НК и прекратил производството и по предявения граждански иск приемайки, че същия е бил незаконосъобразно приет от районния съд за съвместно разглеждане. Върховният касационен съд, в настоящият си състав намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка, на основание чл. 346, т. 4 от НПК и като такава за процесуално допустима, а по същество и за основателна, обстоятелство налагащо отмяна на въззивното решение в атакуваната му част, и връщане на делото в тази му част, за ново разглеждане, във въззивната инстанция. В случая, обосновано въззивният съд е констатирал, че в нарушение на процесуалните правила, районния съд с разпореждането си от 23. 01. 2009 год., е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от частния тъжител граждански иск и е конституирал А. М. в качеството и на граждански ищец. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 6 от НПК, това е следвало да бъде сторено с определение, в открито съдебно заседание, като бъде дадена възможност и на подсъдимия /ако се е явил и желае да изрази становище/, респективно на неговия защитник, да изразят позицията си по такова искане. Неправилно обаче, въззивната инстанция е счела, че това нарушение на процесуалните правила се явява съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като само по себе си и в конкретния случай, това нарушение не е ограничило в изискваната от закона степен, процесуалните права на подсъдимия Г.. Друга би била хипотезата касаеща конституиране на ненадлежна страна в процеса, а именно, такава, по отношение на която, предпоставките визирани в разпоредбите на чл. 80, чл. 84 или чл. 76 от НПК, не са налице. В тези случаи /а не в процесния/, извън всякакво съмнение, ще бъде допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в накърняване правата на подсъдимото лице. Гореизложеното, а и обстоятелството, че обжалвания въззивен съдебен акт е посветен на проблематиката, която е предмет и на приетото на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2013 год. по тълкувателно дело № 2/2012 год. на Общото събрание на наказателната колегия, предполага отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част, от друг състав на въззивния съд. Предвид изхода на делото, въззивният съд следва да се произнесе по направените разноски от частния тъжител и граждански ищец и в настоящето производство. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 123 от 28. 06. 2012 год., постановено по ВНЧХД № 1124 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора в частта му, с която е отменена първоинстанционна присъда № 16 от 10. 02. 2011 год. постановена по НЧХД № 48 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр. Елхово в гражданската й част и е прекратено производството по гражданския иск. ВРЪЩА делото за ново разглеждане, само в гражданската му част, от друг съдебен състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.