Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 21 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 573/2012 година. Касационното производство по чл.346, т.1 НПК е образувано по жалба на подсъдимия р-к А. Д. Д. от под.34420-гр.Костинброд, той и касатор в настоящето производство. Предмет на касационното обжалване е решениe № 3/22.02.2012г. по внохд № 4/2012г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 209/01.12.2011г., постановена по нохд № 209/2011 г. на Софийския военен съд. В касационната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК. По същество се прави искане постановеното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане или размерът на наказанието да бъде намален, с приложение на чл. 55 НК. Подсъдимият А. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага, обжалваното решение да остане в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери въззивното решение с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347-348 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решението, предмет на касационната проверка, Военно-апелативният съд е потвърдил присъдата на Софийския военен съд, с която подсъдимият р-к А. Д. Д., той и касатор, е признат за виновен в това, че: - на неустановена дата през м.декември 2009г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима вещ – мотоциклет „Хонда ЦБР 1000 РР” с рег.№ КН 4089 А, на стойност 8500 лв., собственост на В. Р. И., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл.215, ал.1 НК и чл.54, ал.1 НК е осъден на 1 / една/ година лишаване от свобода. На основание чл.66 НК изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Касационната жалба против атакуваното въззивно решение е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Претендираните с жалбата отменителни основания не са налице. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото, поради което е неоснователен. По делото е възприета следната фактическа обстановка: Свидетелят И. А. е приятел с подсъдимия редник Д. и са съграждани от гр.Годеч. А. също така се познавал и бил приятел със свидетеля В. С. А.. Свидетелят В. Р. И. е собственик на инкриминирания по делото мотоциклет Хонда, който закупил в края на 2007 г. за 12 800 лева, а впоследствие обявил за продажба с цена 9 000 лева. На неустановена дата през месец ноември 2009 г. на мобилния му телефон се обадило лице, което се представило като Н. и че живее в ж.к. Дружба, а всъщност това бил свидетелят А.. Заявил, че се интересува да закупи мотоциклета и си уговорили и осъществили среща около 20 часа на 16.11.2009г. в кв. М. ливади, ул. Родопски извор № 66А. В присъствието на приятеля на собственика свидетеля Ц. В. двамата влезли в гаража и разглеждали мотоциклета около 30 минути. Под предлог, че иска да изпробва мотора, бъдещият А. получил съгласието на собственика, който му дал ключа. А. потеглил с мотоциклета и повече не се завърнал. За това си деяние В. А., с влязло в сила споразумение по нохд № 4287/2011 г. по описа на СРС, е признат за виновен за престъпление по чл. 206, ал. предл. 1 НК, за което е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години. На неустановена дата през месец декември 2009 г., подсъдимият редник А. Д. заедно със свидетеля А. пристигнали в гр.София, където се срещнали със свидетеля В. А.. А. завел подсъдимия и свидетеля А. в къща, находяща се в непосредствена близост до търговски комплекс „Илиянци". Свидетелят А. показал на подсъдимия инкриминирания мотоциклет без регистрационни табели, червен на цвят, като в областта на страничните спойлери същият имал хоризонтално разположени сини ленти. За мотоциклета свидетелят А. поискал от подсъдимия сумата от 3000 лв., а всъщност пазарната му цена била над 8 000 лв. Впоследствие подсъдимият се срещнал още два пъти с А.. Първият път отишли в дома на подсъдимия, който заплатил капаро 1 500 лв. на А., а той му оставил мотоциклета. Двамата се договорили при заплащане на останалата част от парите - още 1 500 лв., да му даде и контактния ключ за палене на двигателя на мотоциклета. След три дни се срещнали отново и подсъдимият му предал останалата половина от цената, а В. А. му дал ключа за мотоциклета. Подсъдимият редник Д. държал мотоциклета на домашния си адрес в гр.Годеч, ул. Отец Паисий № 5 и му извършвал ремонт. Подменил му гърнето, пребоядисал основните му цветове и свалил огледалата на мотоциклета. По време на пребоядисването видял, че номерът на рамата на мотора е заличен механично и имало драскотини и не се четял. След като пребоядисал мотоциклета, подсъдимият започнал да го управлява само в района на община Годеч. С него се придвижвал и до работното си място в поделение 34420-Костинброд. Сутринта около 8 часа на 15. 06. 2010 г. подсъдимият редник Д. пристигнал на работа в поделението с мотоциклета. Паркирал го на паркинга за лични автомобили на служителите на поделението, намиращ се непосредствено пред КПП 1. Свидетелят мл. сержант В. давал дежурство по същото време и видял, че той дошъл с мотоциклет. Подсъдимият бил виждан да управлява мотоциклета и от други военнослужещи. При извършени неотложни действия по разследването - претърсване и изземване от 16. 06. 2010 г. в района на поделение 34420-Костинброд мотоциклетът е бил намерен и иззет, като в изготвения за това протокол подсъдимият посочил, че инкриминираната движима вещ е закупил за сумата от 3 000 лв. от лице с малко име И.. При извършения оглед на местопроизшествието е установено, че индивидуализиращ номер на рамата на мотоциклетът е заличен. Определеното място за нанасяне на този номер е било подложено на интервенция, непозволяваща да бъде разчетен без експертиза. От назначената и изготвена комплексна физикохимическа експертиза се установява, че номерът на рамата е JH2SC57A35M104758, който съответства на регистриран в сектор „Пътна полиция" ОДП-Кюстендил мотоциклет Хонда ЦБР 1000 РР с per. № КН 4089 А, със собственик свидетеля В. И.. От заключението на допълнителна съдебно оценителна авто-техническа експертиза се установява, че към датата на инкриминираното деяние пазарната стойност на мотоциклета Хонда ЦБР 1000 РР с номер на рама JH2SC57A35M104758 е 8 500 (осем хиляди и петстотин) лева. При извършената проверка не се констатираха нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на гореописаната фактическа обстановка. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е направено както по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на касатора като негов извършител. По несъмнен начин са установени и фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса за съставомерността на деянието. При това положение неоснователно се явява възражението на защитата за допуснати процесуални нарушения в оценъчната дейност на съда по събирането и проверката на доказателствата. Въззивният съд без основание е упрекнат, че не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, както и че не е сторил необходимото за разкриване на обективната истина, като е кредитирал само онези доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Касационният състав не приема за основателни съображенията, с които се претендира нарушение на императивните изисквания на чл.14 НПК, защото формираното вътрешно убеждение на съда по въпросите за вината и отговорността на касатора не е лишено от фактическо основание. Решаващите съображения на съда по релевантните факти са основани на обективно, всестранно и пълно изследване на наличната доказателствена съвкупност. В тази част обосноваването на доказателствените изводи е извършено в съгласие с изискването на чл.305, ал.3 НПК, поради което претендираното нарушение на чл.303, ал.1 НПК е лишено от фактическо и правно основание. Позоваването от страна на решаващия съд на показанията на св. В. А. /приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК/ е сторено, едва след като тяхната достоверност е проверена чрез задълбочено обсъждане и при анализ в съвкупност с останалите доказателствени източници, като са изложени достатъчно аргументирани съображения за кредитиране на същите в частта им относно продажбата на инкриминирания мотоциклет на подсъдимия Д.. Въззивната инстанция е изпълнила и задължението си по чл.339, ал.2 НПК, обсъждайки направените възражения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по фактите и закона, като на всяко от тях е даден убедителен отговор в мотивите на обжалваното решение. Друга група доводи в жалбата са свързани с допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Поддържаните в тази връзка съображения за пороци в обвинителния акт настоящата инстанция намира за лишени от основание. Обвинението срещу подсъдимия е дефинирано ясно и изчерпателно във всички фази на наказателното производство. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно изложение на фактите, с които прокуратурата е обосновала извършеното престъпление, и не е налице непълнота относно съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в него, поради което не е накърнено процесуалното му право да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо нарушение на процесуалния закон в тази насока не се констатира. Такова е положението и по отношение на претендираното от защитата съществено противоречие между съобразителна част и диспозитив на обвинителния акт относно субективната страна на престъплението, за което е обвинен касаторът. Вещното укривателство е умишлено престъпление, извършено с користна цел - набавяне на имотна облага. Както при всяко престъпление и това по основния състав на чл.215, ал.1 НК предполага наличие на формирани представи, съзнание у деецът относно обективните признаци на състава. По отношение престъпния произход на вещта обаче, законодателят е разширил приложното поле за съставомерност, като е предвидил освен знанието на дееца за престъпния произход на придобиване на вещта и хипотезата, при която според обстоятелствата на придобиването деецът трябва да предполага, че вещта е придобита от другиго чрез престъпление. При наличие на всяка от двете алтернативи, знание или предположение за престъпния произход на веща, която придобива, вещният укривател действува умишлено при форма на вината пряк умисъл, какъвто е и настоящият случай. За съставомерност на извършеното от субективна страна, обаче, не е необходимо вещният укривател да има формирана представа и за правната квалификация на извършеното престъпление. И това е обяснимо, след като е въведено като достатъчно условие за съставомерност изискването за предположение вещта да е придобита от другиго чрез престъпление. Следователно обвинителният акт не страда от претендираното противоречие. В съобразителната част са посочени, както обстоятелствата за престъпния произход на вещта- осъждането на св. В.А. за придобиване на мотоциклета чрез престъпление по чл.206 НК, така и обстоятелствата, при които касаторът е придобил моторното превозно средство. В тази част с обвинителния акт е прието, според обстоятелствата на сключената „сделка” със св. В.А., че е налице втората хипотеза, свързана с обоснованото предположение за престъпния произход на придобиване на мотоциклета от св.А., от когото касаторът го закупува, при която също е налице пряк умисъл. Затова касационният състав приема, че претендираното нарушение между съобразителна и диспозитивна част на обвинителния акт по отношение субективната страна на инкриминираното деяние не е налице. Във връзка с това следва да се отбележи, че при анализа на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал решаващият съд е посочил съвкупността от обстоятелства, които е приел за установени, за да направи законосъобразния извод, че касаторът е имал съзнанието за престъпния произход на закупения от св.А. мотоциклет. Това е сторил и въззивният състав при изпълнение на задължението си по чл.339, ал.2 НПК. В тази част допълнителни съображения ще бъдат посочени при обсъждане на довода за допуснато нарушение, свързано с отменителното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Мотивиран от гореизложените съображенията настоящият съдебен състав приема, че поддържаните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, с оглед на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са неоснователни. При липсата на пороци в доказателствената дейност на съда при установяването на фактите, материалният закон е правилно приложен в рамките на приетите за установени фактически положения. Доводът за нарушение на материалния закон защитата аргументира с тезата за липсата на доказателствена основа, от която да се изведе специалната цел за набавяне на имотна облага, както и относно наличието на умисъл у подсъдимия, че инкриминираният мотоциклет е придобит чрез престъпление. И в тази насока съдът е изложил убедителни съображения, като подробно е отговорил на възраженията относно субективната съставомерност на деянието, като всички негови аргументи по отношение на умисъла и особената цел са съответни на закона и се споделят и от настоящата инстанция. Показателно в това отношение е поведението на подсъдимия. Същият е закупил мотоциклета на цена, в пъти по-ниска от пазарната, без сделката да е сключена в предписаната от закона форма, която е задължителна не само с оглед на нейната валидност по отношение на придобиване на собствеността върху вещта, но и с оглед на задължителния регистрационен режим, установен за моторните превозни средства, обстоятелства, за които е установено, че касаторът е бил наясно. Освен това касаторът е получил мотоциклета без документите за произход и регистрация, които притежава всяко превозното средство. На следващо място, мотоциклетът е бил и без регистрационни номера, със заличен номер на рамата, обстоятелства, възприети от касатора, който има познания и опит в ремонта и използването на този тип моторни превозни средства. Нещо повече, той лично е извършил пребоядисване на мотоциклета и след като го ползвал близо година и половина след закупуването, без да предприеме каквито и да са действия по пререгистрацията на превозното средство в съответното поделение на МВР-КАТ, където се води на отчет, всяка от инстанциите е направила обосновани съображения за съставомерност на извършеното деяние и от субективна страна. Тук следва да се отбележи, че при установените фактически положения на придобиване на превозното средство, поведението на касатора разкрива нещо повече от предположение, а именно знание за престъпния произход на предходното придобиване на вещта, но в тази част не е направено искане пред първата инстанция за изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК от прокурора, а в настоящето производство това процесуално е недопустимо. При това положение съдилищата законосъобразно са приели, че установените фактически положения изпълват състава на престъплението по чл.215, ал.1 НК, поради което съответствието между фактите и приложения материален закон изключва основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК. Не се споделят доводите на защитата и по отношение на твърдението за нарушение на материалния закон, аргументирани с неправилност на изводите относно липсата на предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 НК. Същите са поддържани и пред въззивната инстанция където са получили обоснован отказ да бъдат възприети, като настоящата инстанция споделя становището, че инкриминираното деяние, при установените обстоятелства на неговото извършване и стойността на превозното средство, придобито от касаторът, не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Релевираният в жалбата алтернативен довод за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. Наказанието лишаване от свобода за срок от една година правилно е индивидуализирано по реда на чл.54 НК, при условията на чл.66, ал.1 НК, достатъчно е за постигане целите на личната и генерална превенция по чл.36 НК и настоящият състав не намира основание за още по-голямо снизхождение. Липсват предпоставки за приложение разпоредбата на чл.55 НК. Нито едно от смекчаващите отговорността обстоятелства няма изключителния характер, изискващ се от закона, нито същите са многобройни по неговия смисъл. Не е налице и втората кумулативно изискваща се предпоставка - и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и тази на личността на подсъдимия. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 3/22.02.2012г., постановено по внохд № 4/2012г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 209/01.12.2011 г. по нохд № 209/2011 г. на Софийския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.