4 Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 04.03.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 454 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Е. Ф. С. и Б. Р. А. срещу решение № 280 от 30.01.2020г. по в.гр.д.№ 146/2019г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете, квалифицирани по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ш. Б. Р., настъпила при пътно произшествие на 14.04.2016г. В касационната жалба се поддържа искане отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради материална незаконосъобразност, при съществено нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост. Твърдението е, че апелативният съд е нарушил съдопроизводствените правила чрез отказа си да допусне допустими, относими и своевременно заявени доказателства в нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 и ал.3 ГПК. Поддържа се, че същевременно е нарушен и материалният закон - чл.52 ЗЗД чрез намаляване на размера на присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди и то без излагане на мотиви и аргументи за формирането на този извод. В писмен отговор насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба на ищците. В откритото съдебно заседание касаторите чрез процесуалния си представител поддържат жалбата си и доводите за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в отказ за събиране във въззивното производство на допустими доказателства. Ответното дружество не изпраща представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: С исковата молба е претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците под формата на частични искове от по 200 000лв. - част от вземания в общ размер от по 280 000лв. Заявени са доказателствени искания: изслушване на двама свидетели при довеждане за доказване на причинените неимуществени вреди, за установяване на личността на починалия, за отношенията в семейството, как ищците приемат загубата на сина си и налице ли е промяна в живота им; поискано е и назначаването на експертиза от психолог, която да установи загубата дала ли е отражение на психиката на родителите, какво е състоянието им, налага ли се лечение. Първоинстанционният съд е допуснал на ищците един свидетел при довеждане, посочил е, че по останалите искания ще се произнесе в открито съдебно заседание. Доклад по делото не е изготвен. В съдебното заседание е изслушан доведеният от ищците свидетел, представителите на страните не са имали искания за други доказателства и е даден ход на устните състезания. С първоинстанционното решение исковете са уважени в размер от по 200 000лв., ведно със законната лихва от предявяването им - 24.01.2017г. Претенциите за законна лихва са отхвърлени за периода от датата на деликта - 14.06.2016г. до 23.01.2017г. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ищците са обжалвали отхвърлянето на претенцията им за законна лихва от датата на смъртта на сина им, съвпадаща с датата на пътното произшествие, а ответната страна е оспорила уважаването на исковете за сумата над 100 000лв. С отговора на жалбата, подадена от застрахователното дружество ищците са поддържали пред въззивната инстанция да бъде допуснат свидетел за установяване на търпените морални вреди и да бъде назначена психологична експертиза, по съображения, че тези искания са заявени своевременно пред СГС и не са уважени поради процесуални нарушения, като са се позовали на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК. В определение от подготвително заседание по чл.267 ГПК исканията за събиране доказателства не са уважени по съображения, че съгласно чл.266,ал.1 ГПК страните не могат да ангажират във въззивното производство нови доказателства, които са могли да бъдат събрани в първоинстанционното производство. Счетено е, че искането за допускане на свидетел и експертиза е преклудирано, тъй като при приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, процесуалният представител на ищците изрично е заявил, че няма други доказателствени искания. С обжалваното решение е прието, че правното основание на иска не е даденото от СГС - чл.432 КЗ, а са приложими на основание пар.22 ПЗР на КЗ от 2016г., разпоредбите на част ІV от отменения КЗ, т.е. исковете намират своето основание в разпоредбата на чл.226,ал.1 КЗ-отменен. Жалбата на ответника е приета за частично основателна, като е счетено, че справедливото обезщетение е в размер на по 120 000лв. За основателна е счетена жалбата на ищците по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва. Това е обусловило отмяната на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете за разликата до 200 000лв. и потвърждаването на първоинстанционното решение за уважаване на исковете до размер от по 120 000лв., върху които суми законната лихва е присъдена, считано от 14.06.2016г. С Определение № 60615 от 15.11.2021г. в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК е допуснато касационно обжалване по уточнения от състава на ВКС въпрос - За приложението на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК по отношение на допустими и относими доказателства, посочени своевременно пред първоинстанционния съд, по допускането на които той не се е произнесъл. Предпоставка ли е за приложението на чл.266,ал.3 ГПК повторното сезиране на първоинстанционния съд да се произнесе по искането за събиране на доказателствата. По правния въпрос: Съгласно трайноустановената практика ВКС, обективирана в решенията по т.д.№ 94/2020г. на Второ т.о., по гр.д.№ 6627/2014г. на Трето г.о., по гр.д.№ 2427/2014г. на Трето г.о., послужили като допълнителна предпоставка за допускане на обжалването и цитираните в тях актове, която настоящият състав изцяло споделя, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато е сезиран с искане, включително и заявено в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Това задължение на въззивната инстанция произтича от обстоятелството, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато нарушение на процесуални правила. Такова е налице и когато първоинстанционният съд не се е произнесъл по своевременно направено и неоттеглено доказателствено искане, независимо, че страната не е сезирала съда за пропуска и не е ангажирала наново доказателството. Отсъствието на повторно сезиране на първоинстанционния съд да се произнесе по доказателственото искане не отстранява /не заличава/ процесуалното нарушение, съответно повторното сезиране не е предпоставка за приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК. С оглед отговора на правния въпрос въззивното решение е неправилно. В нарушение на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК и неправилно тълкуване на текста на чл.266,ал.1 ГПК въззивната инстанция е отказала събирането на посочените в защита срещу искането на насрещната страна за намаляване на размера на обезщетението доказателства, които са: допустими и относими към претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди; тяхното значение за спора е надлежно обосновано и събирането им е поискано своевременно пред първоинстанционния съд; по искането за допускането им отсъства произнасяне от първостепенния съд, отсъства и изготвен доклад по делото; искането за събирането им не само не е оттеглено, но изрично е поддържано в отговора на въззивната жалба като е обосновано подробно конкретното наличие на хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК. Както се посочи, страната няма задължение да напомня на съда за доказателствените си искания, по допускането на които няма произнасяне и да настоява за събирането им. В тази хипотеза пропускът е не на страната, а на съда. Този пропуск подлежи на отстраняване пред въззивната инстанция по реда на чл.266,ал.3 ГПК, която в случая е надлежно сезирана с довод за допуснато процесуално нарушение и искане за събиране на доказателствата, несъбрани от първоинстанционния съд поради игнориране на процесуалните му задължения. Изложеното обуславя отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, която следва да допусне доказателствените искания, посочени в отговора на въззивната жалба. По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 280 от 30.01.2020г. по в.гр.д.№ 146/2019г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете на Е. Ф. С. и Б. Р. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, квалифицирани по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 120 000лв. до 200 000лв. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: