Р Е Ш Е Н И Е № 540 София, 22 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1997/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адвокат С., защитник на подсъдимия Д. Й., срещу въззивно решение, постановено по внохд № 178/12г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК. Искането, което се прави е за приложението на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител Л. А., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Не се явява и повереникът й, редовно призован. Подсъдимият и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 59 от 21.05.2012г., постановена по нохд №257/12г., ОС- Велико Търново е признал подсъдимия Д. К. Й. за виновен в това, че на 21.10.2011г., на път ІІІ клас, № 405, 32+00км., при управлението на л.а.”Опел Астра” с ДК №ВТ 24 39 АР, собственост на А. П., нарушил правилата за движение по пътищата-чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и чл.20, ал.2 от ЗДП и причинил по непредпазливост смърт на А. Д. и средна телесна повреда на Л. А., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”Б”, вр. ал.1, б.”Б” и „В”, вр. чл.342 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.58а от НК е определил окончателно наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК, подсъдимият Д. Й. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. С горепосочената присъда, първата инстанция се е произнесла по деловодните разноски и веществените доказателства. С въззивно решение № 207 от 25.09.2012г., постановено но внохд № 178/2012г., Апелативен съд-Велико Търново е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е неоснователна. Единственото касационно основание, което се релевира с жалбата е по чл.354, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието и то само по отношение на постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе по реда на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на признатите факти, съдилищата са направили правните си изводи, като се приели, че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”Б”, вр. ал.1, б.”Б” и „В”, вр. чл.342 от НК. Във връзка с възраженията на касатора, следва да се посочи, че първостепенният съд при индивидуализацията на наказанията е спазил правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Постановено е наказанието лишаване от свобода за срок от две години да бъде изтърпяно ефективно, което въззивният съд изцяло е възприел за правилно. Именно досежно не прилагането на нормата на чл.66 от НК са и възраженията в касационната жалба, като аргументите в подкрепа на искането за приложение института на условното осъждане са свързани с поведението на подсъдимия, което според защитата не се отличава с грубо нарушаване на правилата за движение-няма превишена скорост и напускане на произшествието, както и няма употреба от страна на подсъдимия на алкохол или наркотични вещества. Така обоснована тезата на защитата освен, че сочи на факти, които принципно рефлектират върху правната квалификация на деянието при ПТП, същите характеризират поведението на подсъдимия само по време на произшествието, което безспорно има своето значение при произнасяне по въпросите, касаещи наказанието, но в случая не може да обуслови приложението на чл.66 от НК.Това е така, тъй като неговото поведение във връзка с ПТП не може да бъде противопоставено на цялостното му поведение като водач на МПС, извършил множеството предходни нарушения на правилата за движение-четиредесет и пет на брои, за които е бил санкциониран по административен ред. Прилагането на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предвидените в чл.66 от НК предпоставки, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Извън формалните юридически предпоставки, които в настоящият казус са налице, съществен критерии на чл.66, ал.1 от НК е преценката за възможността за превъзпитание на подсъдимия извън условията на пенитенциарно заведение. Без да се игнорира генералната превенция, акцентът е към постигане преди всичко на специалната такава. Решаващите съдилища са обсъдил всички обстоятелства, установени по делото, пряко релевантни към проблематиката за приложението на чл.66 от НК, като аргументирано са достигнали до извод за неговото не прилагане.Комплексната преценка, направена от предходните инстанции, че целите на наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане се възприема и от този съд, тъй като правилно са оценени, както данните характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и тези касаещи дееца, включително и неговото здравословно състояние. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 207 от 25.09.2012г., постановено но внохд № 178/2012г., Апелативен съд-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: