О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 570   София, 15.12.2008 година   Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година,в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Капка Юстиниянова      ЧЛЕНОВЕ:  Светлана Калинова Иванка Ангелова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1687 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение ,постановено на 24.03.2008г. от Д. окръжен съд е оставено в сила решение №120/11.01.2008г. по гр.д. №1564/2006г. по описа на Районен съд Д. в частта,с която е прекратено производството по отношение на предявените искове за унищожаване на сключения между наследодателя на ищците като продавач и ответницата по спора като купувач договор като сключен след заплаха,както и като сключен от лице,което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Определението е обжалвано от Г. А. А.,Боянка А. Великова и С. А. П. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявените от тях искове. Поддържат,че в случая са налице предпоставките за допустимост на предявените от тях искове,като жалбата следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен върпос в противоречие с практиката на ВКС. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответницата Ц. Е. Н. изразяват становище,че частната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане,тъй като хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК не са налице,както и че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК,тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,касаещ допустимостта на исковете за унищожаване на договор в противоречие с константната практика на ВКС. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: Право да искат унищожаване на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот имат както сключилите го лица,така и техните наследници. Това право е имуществено и следователно наследимо. В случая исковете за унищожаване на сключения на 29.07.2004г. договор за продажба на недвижим имот поради заплашване и по причина,че продавачът не е могъл да разбира и ръководи действията си към момента на сключването на договора са предявени от наследниците по закон на продавача А. С. П. ,който е починал на 10.07.2006г. Неправилно въззивният съд е приел,че искът за унищожаване на договор поради порок във волята може да бъде предявен само от лицето, което твърди,че по отношение на него е упражнено заплашване при сключването на договора. Наследниците на прехвърлителя могат да се позоват на порок във волята на техния наследодател,тъй като,както вече беше отбелязано правото да се иска унищожаване на договора е имуществено и следователно наследимо независимо от обстоятелството дали твърдения порок при неговото сключва касае волята на прехвърлителя. Съгласно разпоредбата на чл.32,ал.1 ЗЗД унищожаване може да иска страната,в чийто интерес законът допуска унищожаемостта като интересът се обуславя не от естеството на твърдения порок,а от правните последици от уважаването на иска. С оглед разпоредбата на чл.34 ЗЗД следва да се приеме,че доколкото връщането на дадената престация ще настъпи в патримониума на наследниците на прехвърлителя,то същите имат интерес да искат унищожаемостта независимо от естеството на твърдения порок на сделката. Неправилно съща така въззивният съд е приел,че обстоятелството дали приживе е поискано поставянето на прехвърлителя под запрещение, респ. доказателството за неспособността на прехвърлителя да разбира или ръководи действията си произтича от самия договор е предпоставка за допустимостта на иска за унищожаване на договора. Доколкото обстоятелството дали приживе е поискано поставянето на прехвърлителя под запрещение подлежи на доказване в хода на исковото производство ,а извода за неспособността на прехвърлителя да разбира или ръководи действията си следва да бъде изведен посредством тълкуване на отделните клаузи на договора, досежно наличието на същите съдът следва да се произнесе в решението,разрешавайки спора по същество. Обжалваното определение,с което е прието,че предявените от наследниците на А. С. П. искове за унищожаване на сключения на 29.07.2004г. договор за продажба са недопустими и е подтвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по гр.д. №1564/2006г. следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Д. районен съд за постановяване на решение по съществото на спора по подадената от Г. А. А.,Боянка А. Великова и С. А. П. искова молба. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определението,постановено на 24.03.2008г. от Д. окръжен съд по ч.гр.д. №220/2008г. и решение №120,постановено от Д. районен съд на 11.01.2008г. по гр.д. №1564/2006г. в частта,с която е прекратено производството по отношение на предявените от Г. А. А.,Боянка А. Великова и С. А. П. искове за унищожаване на сключения между техния баща А като продавач и ответницата по спора Ц. Е. Н. като купувач договор за продажба на апартамент в гр. Д. като сключен поради заплашване и като сключен от дееспособно лице,което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си и ВРЪЩА делото на Д. районен съд за постановяване на решение по съществото на спора по гр.д. №1564/2006г. по предявените от Г. А. А.,Боянка А. Великова и С. А. П. искове с правно основание чл.27 ЗЗД във вр. с чл.30 и чл.31 ЗЗД. Председател:   Членове: