1 Р Е Ш Е Н И Е №. 190 София, 09.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Добрила Василева гр. дело № 660/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 12 от 5.01. 2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 196/28.02.2011 г. по гр.д.№ 2413/ 2009г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма] срещу С. Т. И. за признаване на ищеца за собственик на 1793,75/ 4365 ид.ч. от недвижим имот пл.№ 1196 по помощен кадастрален план на Промишлена зона [населено място]. Касационното обжалване е допуснато с оглед съществуващата вероятност за част от предмета на иска / за 702,50/ 4365 ид.ч./ решението да се окаже процесуално недопустимо с оглед наличието на друго влязло в сила решение за същия имот и със същия предмет. За другата част от решението обжалването е допуснато с оглед на данните, че се касае за имот в режим на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и има влязло в сила решение, че имотът не е следвало да се възстановява, тъй като е налице осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Поставен е въпросът дали отричането на правата за възстановяване в процес срещу част от наследниците може да се противопостави и на останалите наследници в последващ процес за собствеността на същия имот. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ответницата С. Т. е един от наследниците на бившия собственик Т. И. Т., чийто имот е възстановен с решение на поземлената комисия. Тъй като възстановеният имот е включен в по-голям имот от 25 000 кв.м., чийто собственик се счита дружеството- ищец, то е предявило иск срещу наследниците на Т. Т. за установяване на правата си и с влязло в сила решение № 1019/ 17.07. 2007г. по гр.д.№ 951/ 2005г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че ищецът е собственик и че имотът не е подлежал на възстановяване, тъй като върху него е осъществено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. В това производство са участвали всички наследници на Т. Т., с изключение на С. Т., но тъй като по време на висящността на процеса същата е получила по дарение от брат си И. Т. И. 702,50/ 4365 ид.ч., за тази част от имота тя се счита обвързана от решението, постановено срещу нейния праводател по силата на чл.121, ал.3 ГПК. С. Т. би притежавала по наследство ¼ ид.ч. от възстановения имот или 1091,25/ 4365 ид.ч., а по дарение от брат си с нот.акт от 24.10. 2003 г. е получила още 702,50/ 4365 ид.ч., или претендира, че е собственик общо на 1793,75/ 4365 ид.ч. По този повод се е развило ново производство по иск предявен от С. Т. срещу [фирма], започнало с искова молба от 13.02. 2008г., което е приключило с решение по гр.д.№ 1133/ 2008г. и с него е признато за установено, че С. Т. е собственик на 1091,25/ 4365 ид. ч., колкото е наследственият й дял от възстановеното имущество. В тази част решенето е влязло в сила на 28.10.2010 г., когато е постановено определение на ВКС по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решението. Касационни доводи, свързани с това решение, по настоящото дело не се развиват. По друго дело- гр.д.№ 3905/ 2008 г., заведено от „В. Автотранспорт” срещу С. Т. с искова молба, подадена на 10.06. 2008г., искът на дружеството е отхвърлен, като е прието, че ищецът не е доказал твърденията си за собственост и начина на придобиване на имота. Решението е потвърдено от въззивната инстанция и е предмет на настоящото касационно обжалване. В обобщение по иск на „В. Автотранспорт” за един и същ имот са налице две решения срещу различна част от наследниците на Т. И. Т., като с едното / гр.д.№ 951/ 2005г. / е прието, че ищецът „В. Автотранспорт” е собственик и че земята неправилно е възстановена, а с другото /гр.д.№ 3905/ 2008г./ искът за собственост на дружеството е отхвърлен, но без да се излагат съображения по възстановяването. Второто решение е предмет на настоящото касационно обжалване. К. поддържа, че и това решение е трябвало да бъде в същия смисъл като първото / гр.д.№ 951/ 2005 г./, тъй като след като за част от наследниците е признато, че няма основание за възстановяване, същото следва да се приеме и за останалите наследници / в случая спрямо С. Т./. В този смисъл е формулирал и правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Служебно е допуснато касационно обжалване и по въпроса за допустимостта на част от въззивното решение. По въпроса за допустимостта на решението настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: В частта с която искът е отхвърлен за 702, 50/ 4365 кв.м. обжалваното решение, което е по съществото на спора, е процесуално недопустимо, тъй като за собствеността на същата част от имота има влязло в сила решение по гр.д.№ 951/ 2005 г., постановено по отношение на праводателя на С. Т.- И. Т. И. и тъй като прехвърлянето на имота е станало по време на висящността на производството, решението обвързва съгласно чл.121, ал.3 ГПК/ отм./ и приобретателя. В тази хипотеза ищецът няма правен интерес да предявява същия иск и спрямо приобретателя на спорното право, тъй като това би довело до недопустимо пререшаване на спора. Постановеното решение по такъв втори иск е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото за тази част от имота следва да се прекрати. По отношение наследствената част на С. Т. решението не е формирало сила на пресъдено нещо, тъй като тя не е била страна по делото. По поставения от касатора правен въпрос становището на ВКС е следното: Сънаследниците, в полза на които е възстановен един земеделски имот, са обикновени, а не необходими другари. Действително те се позовават на един общ факт- наличие на предпоставки за възстановяване на имота, така че доколкото се касае до този факт и когато се стигне до неговото обсъждане, решението спрямо всички наследници следва да бъде еднакво. Това обаче не ги превръща в необходими другари, за да може силата на присъдено нещо да се разпростре и спрямо неучаствалите като страна наследници, тъй като производствата срещу тях по предявени ревандикационни или установителни искове за собственост, по които правата се установяват към настоящия момент, могат да се развият по различен начин, така че общият факт не налага обезателно и еднакви решения спрямо всички наследници. Този извод не се променя и от обстоятелството, че с оглед разпоредбата на чл.14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един от наследниците пред ОСЗ ползва и останалите. Съдебната практика приема освен това, че нито в производството по чл.11, ал.2, нито в това по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ сънаследниците на бившия собственик не са необходими другари- ТР № 1/ 97г. на ОСГК на ВКС. Проблемът по настоящото дело е друг, а именно, че дружеството- ищец не е представило никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че е собственик на имота, въпреки заявлението в края на исковата молба от 23.05.2008 г., че ще представи такива доказателства, в какъвто смисъл са и дадените указания от съда в определение № 9029/ 13.06. 2008г. Очевидно е, че тези писмени доказателства са били приложени по друго дело, но ищецът не е поискал изискване на делото и прилагането му към настоящото, не е изпращал представител за съдебните заседания и не е взел становище по възраженията на ответника, което пасивно процесуално поведение е обусловило и този резултат, а именно отхвърляне на предявения иск и то само по съображения за недоказана активна материална легитимация на ищеца. След като по посочената причина не се е стигнало до обсъждане правата на ответницата, касаторът и на това основание не би могъл да се позовава на влязлото в сила решение по отношение на другите наследници. В тази насока касаторът не поставя никакви правни въпроси, които биха могли да обосноват допустимост на касационното обжалване. Не е основателно и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като от съдържанието на исковата молба е видно, че доказателствата, макар и описани, не са били приложени към исковата молба, а се заявява бъдещото им представяне, но видно от следващите съдебни заседания, включително и в производството пред въззивния съд, това не е сторено, за да се твърди, че са представени, но не се намират към делото, още по-малко да се иска представянето им пред касационната инстанция. По изложените съображения следва да се приеме, че в тази част решението на въззивния съд е правилно, а в частта относно 702,50/ 4365 ид.ч. то е недопустимо и затова и на основание чл.293, ал.1 , 2 и 4 ГПК във вр. с чл.270 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 196 от 28.02. 2011 г., постановено по гр.д.№ № 2413/2009г по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която искът на [фирма] срещу С. Т. И. е отхвърлен за 702,50/ 4365 ид.ч. от имот пл.№ 1196 по помощен КП на промишлена зона [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като недопустимо. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196/28.02.2011 г. по гр.д.№ 2413/ 2009г. на Варненски окръжен в останалата част / относно отхвърлянето на иска за 1091,25/ 4365 ид.ч. от същия имот/. Осъжда [фирма]- В. да заплати на С. Т. И. ЕГН, съдебен адрес [населено място], [улица], адв.П. С., разноски по делото за настоящото производство в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: