Р Е Ш Е Н И Е № 366 София, 22.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 64 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 352 от 09.05.2012г.. по касационна жалба на Д. Й. Й. е допуснато касационно обжалване на решение от 28.10.2011г. по въззивно гр.д.№ 1364/2011г. на Окръжен съд [населено място], в частта, с която е оставено в сила решение № 846 от 10.06.2011г. по гр.д.№ 10646/2010г. на Бургаски РС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Д. Й. Й. против М. Б. П. в осъдителната му част и за установяване правото й на собственост над признатите 7/16 ид.ч. /т.е. за 9/16 ид.ч./ от самостоятелно жилище с идентификатор 07079.618.87.1.3, разположено в североизточната част на втория жилищен етаж от сграда № 1 в имот с идентификатор 07079.618.87 с площ 50,37 кв.м., а по документ за собственост 58,11 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], находящо се на [улица], ведно с прилежащото избено помещение с площ 15,10 кв.м., състоящо се от стая с прозорец на север и изток и съответните идеални части от общите части на сградата В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19, ал.3 от СК от 1985г., процесуалните правила и необоснованост. Конкретното оплакване е свързано с това, че съдът не е взел предвид, че ответницата черпи права от свята майка, която е била съпруга на баща й, но не е живяла с него и не е изпълнявала сключения между баща й и баба й договор за издръжка и гледане. Ответницата по касация не взема становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Бургаски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. По делото е установено следното: Процесното жилище е обособено като самостоятелно след преустройство през 1978г.. Предявен е иск за делба на целия втори етаж, който е отхвърлен с влязло в сила решение на 27.03.2010г. по гр.д.№ 4750/2008г. на Бургаски окръжен съд. С н.а. № 66,т.І /13.05.2010г. третите за спора лица А. К. М. и М. К. К. са признати за собственици на другото жилище на втория етаж – югозападното. С н.а. № 143,т.ІІІ от 21.04.1983г. М. И. А. е прехвърлила на сина си Й. Д. Й. ¼ ид.ч. от целия втори жилищен етаж. Към този момент преобретателят е бил в брак с Г. С. Й.. Й. Д. Й. почива на 14.01.2002г и оставя за свои наследници ищцата Д. Й. и преживялата го съпруга Г. Й.. Съпругата умира на 29.06.2006г. и оставя за своя единствена наследница ответницата М. П.. С № 41,т.І 07.04.2010г., н.а. 108,т.І/12.07.2010г., поправен с н.а. № 154, т.І от 02.09.2010г., всички на нотариус Денка Стоянова ищцата е призната за собственик на 7/16 ид.ч., а ответницата – на 9/16 ид.ч. от апартамента. Ищцата твърди още в исковата молба, че съпругата на баща й Г. Стоянова Д. няма принос в придобиването на апартамента, тъй като не е живяла заедно със съпруга си и не е полагала грижи и издръжка. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на издадените констативни нот. актове и посочените в тях квоти. Не са дадени указания за разпределение на доказателствената тежест по доводът за липса на принос, но съдът е приел, че презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /отм/ не е оборена. Прието е, че целия апартамент, а не само прехвърлената ¼ ид.ч. е съпружеска имуществена общност. Д. за придобивна давност е приет за неоснователен поради това, че закона не допуска между съпрузи да тече придобивна давност. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпроса придобива ли дял другия съпруг при прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, ако не е живял заедно със съпруга-длъжник и не е полагал грижи, при изрично твърдение на ищцата по иск за собственост за липса на принос. Съгласно чл. 19, ал.1 от СК от 1985г. /отм/ имуществото, придобито по време на брака възмездно в резултат на съвместен принос е съпружеска имуществена общност. Приносът се предполага, съгласно установената презумпция на чл. 19, ал.3, но тя е оборима. Той може да се изразява в труд, в работа в домакинството и т.н. Договорът за издръжка и гледане е възмезден, а дължимата престация от преобретателя е полагане на грижи за прехвърллителя, за дома му, осигуряване на издръжка. Следователно по възражение на единия преобретател съпруг може да се установява липса на принос за другия, който не е титуляр по сделката, поради това, че не е полагал грижи и издръжка. Вярно е, че чл. 20 от СК /отм/ не разглежда тази хипотеза на лично имущество, но тя следва от това, че липсва принос, който е предпоставка за възникване на съпружеската общност Този извод се налага и след приемане на ТР № 6/2011г. от 15.05.2012г. на ОСГК, според което ако недвижимият имот е прехвърлен на две, или повече лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник, като на кредитора се предоставя дължимата престация в пълен обем само от единия длъжник, неизпълнението от другия не води до разваляне на договора. Според мотивите на това тълкувателно решение, отношенията между изпълнилия длъжник и тези, които не са изпълнявали задължението по алеаторния договор следва да се уредят по правилата на чл. 127 от ЗЗД. Нормите на Семейния кодекс и конкретно тази за възможността да се установява трансформация изключват директното приложение на чл. 127 от ЗЗД. При изпълнение на задължението за издръжка и гледане двамата съпрузи са солидарни длъжници, съгласно чл. 25 от СК от 1985г. /чл. 32, ал.2 от новия СК/, но неизпълнеието на договора от един от тях е основание да се претендира трансформация поради липса на принос, съгласно чл. 21 от СК от 1985г. /отм./ /чл. 23 от новия СК/, а не за облигационни претенции за стойността на дължимата престация от неизпълнилия длъжник. Следователно при направено възражение от единия от преобретателите-съпрузи, респективно от наследниците му за липса на принос на другия при изпълнение на престацията по договор за издръжка и гледане, съдът следва да изследва това обстоятелство, защото законът допуска оборване на установената презумпция за наличието му и разглежда като форми на такъв и действия, които едновременно съставляват изпълнение на договора и осигуряват на нужди на семейството. Възивният съд не е констатирал, че в доклада по делото при разпределение на доказателствената тежест не са дадени указания от РС за това, че в тежест на ищцата е да обори презумпцията, като докаже липсата на принос. Той също не е дал указания, за да санира допуснатото нарушение на РС. Въпреки това е приел че презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /отм/ не е оборена. Отделно от това е прието, че целия апартамент, а не само прехвърлената ¼ ид.ч. е съпружеска имуществена общност. Поради това, решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 21 от СК от 1985г. и е в противоречие с процесуалните правила, което налага отмяната му. За събиране на доказателства и обсъждане на заявеното възражение за липса на принос от наследодателката на ответницата при изпълнението на договора за издръжка и гледане, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 28.10.2011г. по въззивно гр.д.№ 1364/2011г. на Окръжен съд [населено място] ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: