Ключови фрази
Право на недобросъвестния владелец на подобренията * необходими разноски * подобрения в чужд имот * недобросъвестно владение


2
гр. д. № 1314/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 191

София, 02.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1314/2016 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А., последните двама правоприемници на починалата в хода на процеса С. Д. касационна жалба срещу решение № 377 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 554/2015 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 121 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 149/2010 г. на районен съд Б. в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 74, ал. 1 ЗС за разликата над присъдената сума от 7649.24 лв. до размер от 8108.36 лв., представляваща по-малката сума от направените разноски и увеличената стойност на извършени подобрения във вилна сграда и бунгало, построени в имот ІV-340, кв. 37 по плана на в. з. „Изгрев”, [населено място] и вместо него е постановено друго, с което А. Д. З. е осъдена да заплати на касаторите разликата над 7649.24 лв. до предявения размер от 8108.36 лв. или още 459.12 лв. Решението се обжалва и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което искът е отхвърлен за разликата от присъдения размер до претендирания размер от 15900.00 лв.
С определение № 359 от 10.06.2016 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него въпроси: 1. При твърдение на ответниците, че част от направените от тях подобрения са такива за запазване на имота, следва ли съдът да определи, кои от подобренията имат такъв характер и съобразно това съставляват необходими разноски, а останалите са увеличили стойността му; 2. Дължат ли се от собственика на имота необходимите разноски за запазване на вещта, направени от недобросъвестния владелец.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено следното:
А. З. е предявила през 2009 г. срещу М. З., Г. А. и С. Д. ревандикационен иск за имот, съставляващ вилна сграда и бунгало, построени в УПИ ІV-340 в кв. 37 по плана на в. зона „Изгрев”, като административен адрес е посочено [населено място]. В отговор на така предявения иск А. и Д. са направили възражение за придобиване на имота на основание добросъвестно давностно владение. При условие на евентуалност са предявили и насрещен иск за направените от тях подобрения в имота, който е отделен за разглеждане в отделно производство.
По първоначалния иск е образувано гр. д. № 56/2009 г. на Балчишки районен съд, а по насрещния иск е образувано гр. д. № 149/2010 г. по описа на същия съд, производството по което е било спряно до решаване спора по първоначалния иск.
По ревандикационния иск, предмет на гр. д. № 56/2009 г. на Балчишки РС, е постановено решение от въззивния Добрички окръжен съд по реда на чл. 271, ал. 1 ГПК, по гр. д. № 477/2010 г. на от 21.10.2010 г., което е влязло в сила на 30.11.2011 г., когато с решение от същата дата по гр. д. № 100/2011 г. на ВКС, І г. о. е потвърдил въззивното решение. Въззивният съд е признал за установено по отношение на настоящите касаторите А. и Д., че ищцата е собственик на имота. По направеното от касаторите възражение за придобиване правото на собственост върху имота на основание кратката придобивна давност, тъй като са владели на правно основание – договор за покупко-продажба, е намерил, че към датата на сключване на договора за продажба между М. З. и А. – 06.02.2002 г. е било направено вписване на искова молба, с която А. З. е предявила срещу Г. Д. З., бивш нейн съпруг, иск за ревандикиране на спорния имот, по който е било образувано гр. д. № 199/1997 г. на Балчишки районен съд. Праводателят на касаторите М. З., син на Г. З. от друг брак, към момента на вписването не е бил конституиран като ответник. Производството по иска по чл. 108 ЗС е било прекратено, поради оттеглянето му, но делото е продължило по предявения на 24.02.1998 г. инцидентен установителен иск от ищцата срещу същия ответник по чл. 26 ЗЗД за обявяване договора за продажба, обективиран в нот. акт № 191, т. І, н. д. № 521/1996 г., сключен между Г. З. и сина му М. З., за недействителен поради нищожно упълномощаване от страна на А. З. на съпруга й Г. З. за извършване на разпореждане с придобития по време на брака им имот, както и поради липса на съгласие на министъра на финансите, исковата молба за който иск не е била вписана. По това дело М. З. е бил конституиран като ответник на основание чл. 117, ал. 4 ГПК.
След анализ на тези факти съдът е намерил, че презумпцията за добросъвестност е опровергана с факта на вписване на предявения ревандикационен иск, което е отразено с вх. № 1850 от 30.10.1997 г. под № 6, т. І, парт. книга 2090-2092, на стр. 2415-2416. Приел е, че при сключване на договора за продажба между М. З. и Г. А. през 2002 г. последният е могъл да узнае наличието на спор за собственост върху имота, поради което не е бил добросъвестен владелец на имота. От това е формирал извод, че той и съпругата му не са придобили правото на собственост на основание кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Решението е влязло в сила и с него е разрешен по задължителен начин въпросът за характера на упражняваното от касаторите владение.

По иска, предмет на настоящото производство, за присъждане стойността на подобренията, направени от ищците Г. А. и С. Д. в имота, е установено, че след сключване на договора за покупко-продажба през 2002 г., касаторите са установили фактическа власт върху имота и през 2005 г. са извършили ремонтни работи в сградите, от които описаните в т. т. 1, 2, 3 и 5 на исковата молба определят, като необходими разходи за запазването им, а останалите като подобрения.
По възражението им, че са действали като добросъвестни владелци, тъй като са владеели имота на правно основание и не са знаели, че праводателят им М. З. не е собственик, съдът е намерил, че то е неоснователно тъй като купувачът А. е могъл да узнае, че въпросът за това кому принадлежи правото на собственост върху имота е предмет на гражданскоправен спор. Изводът за оборване на презумпцията за добросъвестност е извел от същия установен факт, за вписване на исковата молба по предявения ревандикационен иск срещу праводателя, на продавача по договора, от който касатора черпи права. На това е основал следващия правен извод, че касаторите не са добросъвестни владелци, поради което за направените от тях подобрения са могли да претендират на основание чл. 74, ал. 1 ЗС само по-малката сума между стойността на разноските за подобренията и стойността, с която се е увеличила тази на имота.
Ищците, сега касатори, са претендирали за направените от тях подобрения сумата 8550.00 лв., а след допуснато увеличение на иска - сумата 15900.00 лв. Уточнили са с молба (л. 5 от гр. д. № 149/2010 г.) кои ремонтни работи са за запазване на имота и кои претендират като подобрения. С приета техническа експертиза е установено, че стойността на направените подобрения възлизат общо за вилата и бунгалото на сумата 16590.63 лв. Първоинстанционният съд е приел, че това е сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Тъй като по делото е установено, че ищците са недобросъвестни владелци, то претенцията им е основателна до размер на 7649.24 лв. като за разликата до претендирания размер искът е неоснователен. Съдът не е обсъдил твърдението на ищците и установеното от експертизата, кои от ремонтните работи са били такива за запазване на имота и кои от тях са допринесли само за увеличаване на стойността му.
Въззивният съд след анализ на техническата експертиза е направил извод, че действителните разходи за извършените подобрения възлизат на сумата 16590.00 лв., а стойността на увеличението с всички подобрения на сумата 8108.36 лв. от което е намерил, че искът е основателен и доказан в размер на тази сума. Отменил е вървоинстанционното решение в частта, с който е отхвърлен иска за разликата над присъдения до 8108.36 лв. и е присъдил още сумата 459.12 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 15900.00 лв., съгласно допуснатото увеличение на иска с определение от 09.06.2014 г.
Изводите са необосновани и направени при неправилно прилагане на закона.
От техническата експертиза е установено, че сградите в имота са били построени през 1990 г. Към датата, в която ищците са установили владение върху тях, те са били в лошо състояние. Извършените от тях строителни работи, посочени в т. т. 1, 2 и 5 на насрещната искова молба и детайлизирани в експертизата, изпълнена от инж. И., в т. 2 от заключението в подточки от 1-до 14 за вилата и в подточки от 1-6 за бунгалото (стр. 191 от гр. д. № 149/2010 г. на Бал. РС) са определени като такива за запазване на сградите и те възлизат общо на сумата 8482.27 лв.
В т. 3 от заключението са описани строителни работи, които са допринесли за увеличаване стойността на сградите и е определена общата им стойност на сумата 7649.24 лв.
При така установеното неправилно съдът е определил правната квалификация на иска само като такъв по чл. 74, ал. 1 ЗС и въз основа на това,
е приел, че вземането на ищците възлиза на по-малката сума между направените разноски за подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота.
Разходите за извършените строителни работи за запазване на имота се дължат от собственика на имота както на добросъвестния, така и на недобросъвестния владелец (чл. 72, ал. 2 ЗС и чл. 73, ал. 2 ЗС). В случая ищците са действали като недобросъвестни владелци, поради което претенцията им за стойността на направените от тях разноски за запазване на имота намира правно основание в чл. 73, ал. 2 ЗС и възлиза на сумата 8482.27 лв., което е установено с приетата експертиза. Претенцията за подобренията, които увеличават стойността на имота, намира правно основание в чл. 74, ал. 1 ЗС. Разходите за тези подобрения и техния вид са посочени в т. 3 на заключението. Съдът е определил стойността на тази претенция въз основа на заключението и е присъдил сумата от 8108.36 лв. Тъй като не е определил правилно правната квалификация на претенцията за стойността на направените разноски за запазване на имота, е направил необоснован извод за неоснователност на иска до пълния претендиран размер. Това е основание по чл. 281 ГПК за отмяна на въззивното решение и това на първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 8108.36 лв. до 15900.00 лв.
Тъй като по делото е установен видът и размера на разходите направени за запазване на сградите – изчерпателно посочени в т. 2 от заключението, изпълнено от инж. И., които са детайлизирани в подточки от 1-до 14 за вилата и в подточки от 1-6 за бунгалото (стр. 191 от гр. д. № 149/2010 г. на Бал. РС) на основание чл. 293 ГПК след отмяна на въззивното решение в обжалваната част ще бъде постановено друго, с което ответницата по иска А. З. ще бъде осъдена на основание чл. 73, 2 ЗС да заплати на касаторите разходите правени за запазване на сградите. По данни от експертизата те възлизат на сумата 8482.27 лв. Искът е предявен общо за сумата 15900.00 лв., съгласно допуснатото увеличение с определение от 09.06.2014 г. С въззивното решение е присъдена сумата от 8108.36 лв. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Поради това, че претенцията по чл. 73, ал.2 ЗС е основателна в размер от 8482.27 лв. и общият размер на присъдената и основателната претенции надвишава общо претендираната сума от 15900.00 лв., иск за разноските за запазване на имота ще бъде уважен в размер на 7791.64 лв., като се присъди и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 16.03.2010 г. до окончателното й изплащане.
От доказателствата по делото се установява, че разноските за водене на делото са правени от ищеца Г. А.. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата А. З. ще бъде осъдена да заплати на Г. А. направените от него разноски за въззивното и касационни производства, които възлизат общо на сумата 1360.00 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 377 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 554/2015 г. на Добрички окръжен съд и решение № 121 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 149/2010 г. на районен съд Б. в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 8108.36 лв. до предявения размер от 15900.00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Д. З., представлявана от адв. З. К. от САК, [улица], Търговски дом, ет. 3, кантора 308, да заплати на Г. А. А., Б. Г. А. и М. Г. А., всички представлявани от адв. И. И. Ж. от АК-Д., бул. „25-ти септември” № 56, вх. Б, ап. 168 на основание чл. 73, ал. 3 ЗС сумата 7791.64 лв., както и законната лихва върху тази сума считана от датата на предявяване на иска 16.03.2010 г. до окончателното й изплащане, а на Г. А. А. сумата 1360.00лв., разноски по делото за въззивната и касационна инстанции.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: