Ключови фрази
Ревандикационен иск * давностно владение * спиране на давност


5
гр. д. № 234/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 388

София, 20.12.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 234/2012 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 549 от 05.07.2012 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 2071/2011 г. на Софийски апелативен съд. С решението е отменено решение от 14.02.2011 г. по гр. д. № 5450/2009 г. на СРС, І-8 с-в и е постановено друго по съществото на спора, като е отхвърлен предявения от касаторите Е. К. - Й., Л. О. О. и С. Л. Б. срещу В. И. Г. и С. Т. С. ревандикационен иск за апартамент № 6, вх. А, ет. 2, в [населено място], [улица] като неоснователен.
Касационната проверка на решението е допусната по разрешените с него въпроси: тече ли давност в полза на лицата, установили владение върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен с държавата, по времето на висящ спор по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявяването на този специален иск спира ли течението на давностния и от кой момент може да се противопостави придобивния способ давностно владение за имот, върху който ответникът е установил владение на основание договора за покупко- продажба, предмет на иска по чл. 7 ЗВСОНИ; следва ли да се противопостави намерението да се владее имота за себе си на правоимащите – ищци по иска по чл. 7 ЗВСОНИ; наличието на висящ процес между страните по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, смущава ли владението или то е спокойно; противопоставимо ли е владението на имота, предмет на посочения иск, за времето до приключване на спора с влязло в сила решение, тъй като едва след уважаването на иска, правоимащите лица могат да се позоват на реституция и да бранят възстановените им по силата на закона права.
К. довод е за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
Касаторите са предявили срещу В. И. Г. и С. Т. С. ревандикационен иск за апартамент № 6, вх. А, ет. 2, в [населено място], [улица]. Легитимацията си на собственици извеждат от наследствено правоприемство от наследодателя им Л. О. и реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, настъпила след уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Искът е предявен на 08.06.2009 г. Преди предявяването му е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от касаторите срещу Г. и Т. с решение № 335 от 06.08.2004 г., постановено по гр. д. № 1979/2003 г. на Софийски градски съд и влязло в сила на 11.07.2006 г.
Ответниците по иска по чл. 108 ЗС, които са били ответници и по иска по чл. 7 ЗВСВНОИ, са направили възражение за придобиване на имота по давност, позовавайки се на владение, осъществявано от 23.11.1997 г. (влизане в сила нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до предявяване на ревандикационния иск.
Въззивният съд е намерил възражението за основателно. Приел е, че владението е продължило повече от десет години към датата на предявяване на осъдителния иск за връщане на имота. Предявяването на иск по чл. 7 ЗВСОНИ няма за последица спиране течението на давностния срок предвидено в чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД предвид предмета на иска, който е за установяване нищожност на договор, а не за защита на вещно право.
Въз основа на събраните гласни доказателства, с които е установено, че само ответниците са живели в имота от закупуването му от държавата през 1973 г. до предявяването на иска, е направен извод, че владението е продължило в изискуемия от закона срок, било е непрекъснато, явно и спокойно, поради което е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Въпросът за това тече ли давност в полза на лицата, установили владение върху имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС, на основание договор за покупко-продажба, сключен с държавата, по време на висящ спор с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, за установяване нищожността му, е решен при правилно прилагане на закона. Предявяването на иск по чл. 7 ЗВСОНИ няма за последица спиране течението на давностния срок предвидено в чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД предвид предмета на иска, който е за установяване нищожност на договор, а не за защита на вещно право.
Също в съответствие със закона и практиката е разрешен и втория материалноправен въпрос, дали владението по време висящността на спора е било спокойно. Неспокойно е онова владение, което е придобито от предишния владелец с насилие. В случая владението е основано на правно основание, поради което е придобито спокойно.
Третият въпрос, по който е допусната касационна проверка на въззивното решение е за това дали осъществяваното от ответниците по иска владение за периода след 23.11.1997 г. (влизане в сила нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ) до влизане в сила на решението, постановено по иска по чл. 7 ЗВСОНИ е противопоставимо на ищците. Той е решен в несъответствие със закона и задължителната практика на ВКС – т. 3 от ТР № 1 от 02.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. С него се прие, че ищците по искове по чл. 7 ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва след постановяването на съдебно решение, с което се прогласява нищожността на сделката, с която имотът е придобит от държавата. В тази хипотеза собствеността се счита възстановена от влизане на закона в сила, но отпадането на пречката за реституция настъпва с влизане в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ. След влизане в сила на решението по иска по чл. 7 ЗВСОНИ може да се обоснове извод, че имотът, предмет на иска, е заварен в патримониума на държавата към 23.02.1991 г. – влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което и реституиран. (В този смисъл ТР № 1 от 02.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС).
Ищците не могат да се позоват на нищожност на правното основание, на което ответниците владеят имот, в производство по предявен вещен иск, ако тази нищожност не е обявена с влязло в сила решение, постановено в производство по иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Искът по чл. 7 ЗВСОНИ е специален установителен иск. Има за предмет прогласяване нищожността на гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1, ал. 1 или чл. 2 ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. (ТР 1/1995 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правото да се предяви искът е ограничено с предвидения в нормата срок. След уважаването на иска, правоимащият може да се позове на реституция по разпореждане на закона, тъй като нищожният договор не е транслирал вещни права, имотът е останал в патримониума на държавата и по разпореждане на закона е реституиран на лицето, от което е одържавен или на неговите наследници. До влизане в сила на решението по иск по чл. 7 ЗВСОНИ, правоимащото лице не може да защити вещното право на собственост за имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС, с който държавата се е разпоредила в полза на трето лице.
Като е приел друго, съда е разрешил този материалноправен въпрос, по който е допусната касационна проверка, в противоречие със закона, което е основания за касиране на решението. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, по делото ще бъде постановено решение по съществото на спора.
Искът за ревандикация, предявен срещу В. И. Г. и С. Т. С., е основателен. Няма спор между страните за това, че ответницата Г. упражнява фактическа власт върху имота от сключване на договора за покупко-продажба с държавата през 1968 г. до предявяване на иска, а синът й С. С. е упражнявал такава в качеството си на член на семейството, а след навършване на пълнолетие – на домакинството. След смъртта на баща му Т. С. Т. през 1973 г. на основание наследствено правоприемство.
В резултат на установяване нищожността на договора за продажба на имота от 1968 г. следва, че В. Г. и съпругът й не са станали собственици на имота при сключването му. Той е останал в патримониума на държавата, поради което при влизане в сила на ЗВСОНИ е реституиран в полза на ищците.
Поради отпадане придобивното основание, от което ответниците черпят права, те имат право да се позоват на оригинерното придобивно основание давностно владение. Осъществяваното владение до 11.07.2006 г. (влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 7 ЗВСОНИ) е непротивопоставимо на ищците по изложените по горе съображения, а след тази дата до предявяване на иска на 08.06.2009 г. то не е с предвидената в чл. 79, ал. 1 ЗС продължителност, поради което ответниците не са придобили правото на собственост върху имота на основание оригинерния придобивен способ давностно владение и го владеят без основание. Налице е основание по чл. 108 ЗС за уважаване на иска, като ответниците ще бъдат осъдени да предаде владението на имота на неговите собственици – ищците по иска.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото за всички инстанции както следва: на Е. П. К. сумата 11198.50 лв., а на С. Л. Б. сумата 630 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 02.12.2011 г. по гр. д. № 2071/2011 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН [ЕГН] и С. Т. С. от [населено място], ул. „Х. Г. № 8, вх. „А”, ет. 2, ап. 6 да предадат на Е. К.-Й., Л. О. О. и С. Л. Б. владението на собствения им недвижим имот апартамент № 6, вх. А, ет. 2, в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, хол, баня-клозет, входно антре и антре, със застроена площ от 103.84 кв. м. и при съседи: от изток – двор и Ц. Ц., от юг – двор и стълбище на вх. „б” на сградата, отгоре – И. и Е. Е. и отдолу – държавен апартамент, заедно с избено помещение с площ от 18.95 кв. м. при съседи: С. В. Първанова, от запад – помещение за отоплителна инсталация, от юг – двор, от север - коридор, заедно с общо мазе (проходно помещение на двете мазета) както и таван с площ от 13.09 кв. м. при граници: от изток – коридор, от запад – [улица], от север – държавно таванско помещение, от юг – Л. М., заедно с 6.86% ид. части от общите части на сградата и дворното място, съставляващо УПИ V, в кв. 546 по плана на [населено място], л. „Центъра”, както и да заплатят на Е. П. К., представлявана от адв. К. М., от [населено място], [улица] сумата 1198.50 (хиляда сто деветдесет и осем и 0.50) лв. разноски по делото и на С. Л. Б., представлявана от адв. К. М., от [населено място], [улица], сумата 630 (шестотин и тридесет) лв. разноски по делото.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: