О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 567 София, 21.11.2013 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5939/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Т. П., приподписана от адв. С., против определение № 2083 от 15.07.2013 г. по в.гр.д. № 2116/2013 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 8256 от 28.05.2013 г. по гр.д. № 6755/2013 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 129, ал.3 и чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени подробно доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение не е съобразено с данните по делото, които сочат, че част от указанията на съда по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК са били изпълнени в определения срок, както и с обстоятелството, че определението на районния съд за прекратяване на производството по делото е постановено преждевременно преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите и това е осуетило възможността да представи на съда доказателства за платена държавна такса, тъй като при наличието на вече постановено прекратително определение, служителката в съда отказала да ги приеме. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса задължителен ли е за съда срокът, който сам той е предоставил на страната за отстраняване на нередовностите на исковата молба и дали правомощията на съда включват “правото да натрапва на страната собствените си представи за дължим стилистичен подход към описанието на обстоятелствата по делото и за начина, по който спорната вещ следва да бъде индивидуализирана”. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против [община], район ”А.” иск за установяване правото си на собственост върху проектна документация, въз основа на която е издадено разрешение за строеж № 2 от 26.01.1993 г., в имот Х- 88 в кв. 20А по плана на [населено място]. С разпореждане от 16.05.2013 г. Варненският районен съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението: да посочи надлежен ответник и адрес за призоваването му, тъй като административният район на общинската администрация не притежава процесуална легитимация; да наведе ясни и последователни фактически твърдения за факти и обстоятелства, пораждащи за него необходимостта от искова защита, като установи откъде произтича правният му интерес от предявяване на установителен иск, при наведени твърдения, че вещта се намира във владение на ответника; да индивидуализира точно, последователно, пълно и ясно по вид, съдържание, брой и пр. индивидуализиращи белези вещта, предмет на претенцията; да посочи цената на иска; да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Варненския районен съд в размер на 4% от цената на иска, но не по- малко от 50 лв. Указал е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото- прекратено. Това разпореждане е връчено на жалбоподателя на 21.05.2013 г. чрез неговия син. На 27.05.2013 г. ищецът е депозирал пред Варненския районен съд “Искова молба- допълнение”, в която е посочил, че като ответник по иска следва да бъде конституирана [община]; че необходимостта от търсената с иска защита произтича от факта, че ответникът владее процесната вещ - проектната документация, без правно основание и без обективно да се нуждае от нея, предвид обстоятелството, че правото на строеж е станало неосъществимо; че установяването на субекта на собственост на вещта е предусловие за решаването на въпроса кому следва да бъде предоставено владението върху нея, затова и с оглед разпоредбата на чл. 214, ал.1 ГПК, която допуска ищецът да премине от установителен към осъдителен иск и обратно, предявяването на установителен иск за собственост само по себе си не е нередовност на исковата молба; от фактическа страна е пояснил, че във връзка с получаване на разрешение за строеж в собствения си недвижим имот, представляващ УПИ Х- 88 в кв. 20А по плана на [населено място], през 1993 г. е депозирал пред администрацията на район А., общ. В., проектна документация за строеж на еднофамилна сграда със застроена площ от 65 кв.м, включваща архитектурен проект , изготвен по негова поръчка от арх. К., и инженерен проект, изготвен от инж. В. и инж. Н.; уточнил е какви конкретно документи е включвала представената проектна документация; посочил е, че цената на иска е в размер на 8 000 лв. С определение № 8256 от 28.05.2013 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът не е изпълнил указанията да индивидуализира пълно, точно и ясно движимите вещи, предмет на иска, както и да представи документ за внесена държавна такса. Приел е, че производството подлежи на прекратяване и на друго, самостоятелно основание- недопустимост на предявения установителен иск. Въззивният съд е потвърдил това определение, като е приел, че действително същото е постановено преди изтичане на определения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, но е намерил, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като ищецът не представя доказателства в рамките на определения срок да е отстранил нередовностите - да е заплатил дължимата държавна такса. Такива доказателства е представил на 29.05.2013 г.,т.е. ден след изтичане на срока. Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос задължителен ли е за съда срокът, който сам той е предоставил на страната за отстраняване на нередовностите на исковата молба, т.е. може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК, преди да е изтекъл срокът за отстраняване на нередовности на исковата молба. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и е обусловил крайния резултат по делото. По този въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 129, ал.2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Съдът не само следи за спазването на този срок от ищеца, но и е длъжен да му осигури възможност до изтичане на определения срок да извърши необходимите процесуални действия, насочени към изпълнение на дадените указания. Предприетите от ищеца в рамките на този срок действия пред съда не водят до съкращаване на срока и не дават основание на съда, когато прецени, че с тях не са отстранени нередовностите, да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК. Връщането на исковата молба преди изтичане на определения срок съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, когато е лишило ищеца от възможността да отстрани всички нередовности съобразно дадените от съда указания. По настоящото дело е безспорно, че разпореждането на Варненския районен съд, с което исковата молба е оставена без движение и е даден седмодневен срок за отстраняване на констатираните нередовности, е било съобщено на ищеца на 21.05.2013 г. Определението за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК е постановено на 28.05.2013 г., т.е. в последния ден на определения от съда срок. В съответствие с дадения по- горе отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което обаче не е съществено, тъй като не е довело до невъзможност ищецът да изпълни указанията на съда за представяне на документ за внасяне на държавна такса. Документът, който ищецът твърди, че служителка на съда е отказала да приеме в последния ден на срока с обяснението, че делото вече е прекратено, и който е бил представен от него с молба от 29.05.2013 г., е копие от фискална касова бележка, издадена от [фирма], удостоверяваща приет пощенски запис за сумата 50 лв., с подател Н. Т. П. и получател [фирма], клон В.. Този документ не доказва изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса по делото. Съдът изрично е указал на ищеца, че дължимата държавна такса е в размер на 4% от цената на иска, но не по- малко от 50 лв. При цена на иска 8 000 лв., посочена от ищеца в подадената от него на 27.05.2013 г. “Искова молба - допълнение І-во”, дължимата държавна такса по делото е в размер на 320 лв. Доказателства за внасяне в определения едноседмичен срок на сума в размер на 320 лв. не са представени, нито ищецът твърди по вина на съда поради преждевременно постановеното прекратително определение да е бил лишен от възможността да внесе и да представи доказателства за внасяне на пълния размер на държавната такса. Ето защо изводът, че в определения от съда срок ищецът не е отстранил всички нередовности на исковата молба съответства на данните по делото и като краен резултат връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК се явява правилно. С оглед на изложеното, въпросът дали съдът може да изисква от ищеца да индивидуализира спорната вещ по начин, който съдът счита за правилен, няма самостоятелно значение за изхода на делото, поради което не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът , О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2083 от 15.07.2013 г. по в.гр.д. №[ЕИК] г. на Варненския окръжен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 2083 от 15.07.2013 г. по в.гр.д. №[ЕИК] г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: