Р Е Ш Е Н И Е   № 14   София, 25.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  първо търговско отделение в съдебно заседание на 28.01.  две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА           ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря  СИЙКА ТОДООРВА  в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията)  Л.Илиева т.дело № 524 /2009  година Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК. Касаторът “И. Файнанс И. К. , със седалище и адрес на регистрация –грилмингтън, САЩ/ИФИК/ с вх. №3266/24.04.2009 год. на САС е обжалвал решение №132 от 14.10.2008 год. по т.д. №1057/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което след отмяна на решение №5 от 30.07.2007 год. по гр.д. №36/2006 год. на П. окръжен съд по реда на чл.208, ал.2 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от ИФИК против “Р” А. иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване по отношение на ответника, че ищецът притежава членствени права на акционер в ответното дружество съответно на 2 261 280 бр.акции, всяка с номинална стойност от 1 лв. Пернишкият окръжен съд е уважил предявения иск частично, като е приел за установено по отношение на “Р” А. гр. Р., че ищецът И притежава членствени права на акционер в ответното дружество съответни на 2 261 280 броя акции, и е отхвърлил иска до пълния размер на 2 281 653 броя акции. За да стигне до този си извод, той е обсъждал действителността на джирата, с които са прехвърлени временните удостоверения, легитимиращи ищецът като собственик на процесните акции. С решение №220 от 12.12.2007 год. по гр.д. №1974/2007 год. на САС, 6 състав първоинстанционното решение е обезсилено, като постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес. С решение №367 от 19.05.2008 год. по т.д. №94/2008 год. на ВКС, І Т. О. това решение на апелативния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като е прието, че предявеният иск с правно основание чл.71 ТЗ е допустим, с който се цели установяване правото на членство и отделните членствени права на ищеца за участие в общите събрания на ответното дружество, проведении на 17.10.2003 год. и 25.05.2005 год.. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че касаторът в настоящето производство-ищец по делото ИФИК, не е доказал твърдените си права на акционер в ответното дружество, произтичащи от притежаването на 2 261 280 бр. поименни акции, които му акционерни права са нарушени от органите на „Р” АД. Въззивният съд е приел, че по така предявения установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ изследването на твърдените от ищеца акционерни права в ответното дружество трябва да се извърши въз основа на формалната проверка за редовен от външна страна документ, установяващ права върху акции от капитала на ответното дружество, представляващ основание за акционерното дружество да извърши последващи вписвания в книгата на акционерите/чл.185, ал.2 ТЗ/ на прехвърляния на акции в полза на трети лица и тяхната противопоставимост на правата на ищеца. За установяване на твърдените от касатора-ищец членствени права на акционер, ще следва да бъде проследена непрекъсната поредност на джирата, легитимиращи го като притежател на акционерните права. Тази проверка не включва действителността на джирата, която следва да се извърши в самостоятелно исково производство по чл.97, ал.1 ГПК, отм. Касаторът ИФИК твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на отменителните основания на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че е налице абсолютна нищожност на джирата, която съдът следва да констатира в производството по иска с правно основание чл.71 ТЗ, защото тя действа по отношение на всички и следва да бъде съобразена от съда. Подържа, че ищецът И изобщо не се е разпореждал с притежаваните от него права върху акции, а джирата в полза на трети лица, на които се позовава ответното дружество, са нищожни. Навежда доводи, че лицето П. Б. е действал едновременно в качеството си на представител на издателя на временни удостоверения №№ 4* и 6, издадени от Р. А. М. престиж” ООД,, „Д” ЕООД и „Р” и на представител на дружеството- джиратар- „Р” по А. към временно удостоверение №1 на „Р” А. , гр. Р.. С определение №505 от 13.10.2009 год. по т.д. №524/2009 год. на ВКС, І Т. О. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за произнасяне по въпроса за задължението на съда в производството по иска с правно основание чл.71 ТЗ за защита на членствените/акционерни / права на ищеца да изследва действителността на джирата, с които се прехвърлят временните удостоверения, легитимиращи ищеца като притежател на посочения брой поименни акции. Касационната жалба е неоснователна. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че за установяване на активната материалноправна легитимация на ищеца ИФИК по иска с правно основание чл.71 ТЗ трябва да се установи качеството му на акционер в ответното дружество чрез формална проверка на непрекъснатата поредност на джирата, легитимиращи го като притежател на временните удостоверения, материализиращи правото му на акции от капитала на ответното дружество. Джирото прдставлява едностранна сделка, по силата на която носителят на субективните права/джиранта/се замества от джиратаря в инкорпорираните в ценната книга/в случая временните удостоверения/членствени права. Формалната легитимационна функция на джирото се налага от изискването за правна сигурност в търговския оборот и е предназначено да обслужва транслативното му действие. Собствеността върху ценната книга се прехвърля чрез джиро по деривативен начин, а касаторът не е доказал предходните прехвърляния на права от джирантите”Е”А. и Р. Л. Ко И. ” АД. По силата на непрекъснатата верига на джирата с първоначален джирант държавата, касаторът ИФИК не се легитимира като последващ приобретател на права на акционер спрямо първоначалния едноличен собственик на капитала на „Р” АД- Държавата и последващите „Е”А. и „Р”АД. За да има действие спрямо дружеството, джирото трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери/чл.185, ал.2 ТЗ/. В книгата е вписано прехвърлянето в полза на ИФИК само за 1 108 231 бр. акции, придобити от джиранта „Е” А. , а няма вписване на придобити от него 1 173 422 бр.поименни акции, предхождащо издаването на временно удостоверение №1/07.02.2002 година за притежавани от него 2 261 280 бр. поименни акции. Не е доказано прехвърляне на права върху акции чрез джиро върху временно удостоверение №2 с първоначален джиратар „Р” А. <Ад&@А. &/span> Ф. състав на джирото, като едностранна сделка, се изчерпва с осъществяването на волеизявлението на титуляра на акционерното право, поради което не подлежи на установяване недействителността на последващите джира. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че нищожността на джирата не може да бъде установена инцидентно по иска с правно основание чл.71 ТЗ. Нищожността на джирата върху гърба на временно удостоверение №1/07.02.2002 год. не може да бъде разкрита само по повод направеното възражение в настоящето производство без участие на другите страни-джиратари, чийто права също биха били засегнати. Още повече , че касаторът се позовава на нищожност на джирата, поради нарушения в представителната власт на издателя на временните удостоверения, установяващи права на собственост на трети лица върху акции в ответното дружество, както и в представителството на джиратаря „Р”, а представителството като юридически факт не се отразява на редовността от външна страна на джирата. По изложените дотук съображения настоящият състав на І Т. О. намира, че обжалваното въззивно решение е правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по касационната жалба „Р”А. ще следва да се присъди сумата 2000 лв. разноски за настоящата инстанция В. от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение №132 от 14.10.2008 год. по т.д. №1057/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав. ОСЪЖДА “И. Файнанс И. К. , със седалище и адрес на регистрация –грилмингтън, САЩ, представлявано от а. Т със служебен адрес гр. С., ул.”А”№72, офис №2 и а. Е със служебен адрес, гр. С., ул. ”Т” №23, ет.ІІ, офис №6 да заплати на „Р” А. гр. П. сумата 2000 лв. разноски за настоящата инстанция.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: