О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268
София, 06.04.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2960 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Основно училище „Георги Караславов“ - [населено място], подадена чрез адв. С. Б., срещу въззивно решение № 260454 от 26.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1087/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 14 от 04.03.2020 г. по гр. д. № 51/2019 г. на Районен съд - Първомай, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Т. А. Б., извършено със Заповед № РД-06-16/11.12.2018 г. на Началника на Регионално управление по образованието - Пловдив, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото ѝ правоотношение е прекратено и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на ОУ„Георги Караславов“ - гр. Първомай и са присъдени съдебни разноски.
Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Т. А. Б. в писмен отговор, подаден чрез адв. К. Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
По делото е установено, че въз основа на конкурс и споразумение № ЧР-02-17/13.08.2015 г., сключено с РУО - Пловдив, считано от 17.08.2015 г., ищцата е заемала длъжността „директор” на Основно училище „Георги Караславов“ - гр. Първомай за неопределен срок на основание чл. 107 във вр. с чл. 89 и чл. 96, ал. 1 КТ. С оспорената заповед на ищцата е наложено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото ѝ правоотношение, считано от същата дата, с доводи за извършени от нея и констатирани при проверката от 12.10.2018 г.нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, предл. 1 и т. 10 КТ за това, че в позицията си на орган за управление и контрол на училището, съгласно т. 2, т. 20 и т. 21 от Раздел III на Длъжностната характеристика от 01.10.2018 г., в разрез с чл. 257, ал. 1, чл. 258, ал. 1 и чл. 261, ал. 1 от ЗПУО, чл. 19, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 14 от Наредба № 12/2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, не е упражнила ефективен и своевременен контрол, включително и по спазването на държавния образователен стандарт за информацията и документите в системата на предучилищното и училищното образование, като е допуснала неотразяване в дневниците на съответните паралелки за учебната 2018/2019 г. на отсъствията на ученици с № № 2, 13, 15, 16 от 5а клас за първи, втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г. и за предходни дни и седмици; № № 3, 9, 12, 13, 14 от 5б клас за първи, втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г. и за 8, 9 и 11 октомври 2018 г.; № № 5, 17 от 7а клас за първи, втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г. и за предходни дни и седмици; № № 1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 12 от 7б клас за първи, втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г. и за 8, 9 и 10 октомври 2018 г.; № 8 от 2б клас за първи, втори, трети и четвърти час на 12.10.2018 г.; № 4 от 4а и № № 1, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 16, 18 от 6 клас за втори и трети учебен час на 12.10.2018 г.; вписване в списъчния състав на паралелките на учениците А. Х., М. Р. и П. Г. от 1б клас; И. Г. от 2б; Я. А. от 4б клас; Х. Й. от 5а клас; С. В. и Т. Д. от 5б клас; Д. Г., Е. М., П. К., И. Н. и С. Т. от 6 клас; Д. Г. и Х. С. от 7а клас и А. А. от 7б клас, които по данни от МВР, екипа за обхват с район на компетентност община Първомай, класните ръководители и дневниците не посещават трайно учебните занятия и за които е получено финансиране по единния разходен стандарт; непопълване на реквизитите на Заповеди с № № 1, 2, 19 и от 21 до 49 в Книгата за регистриране на заповедите на директора, започната на 17.09.2018 г., и воденето й до 18.09.2018 г.; неполагане в реквизит „Списък на учителите“ на дневника на 2б клас за учебната 2018/2019 г. на подпис на учителя по музика А. М.; невписване на седмично учебно разписание за І срок в дневниците на 2б, 5а, 5б, 6 и 7а клас за учебната 2018/2019 г., а в последните четири – и на дати за планирани класни работи и не е информирала РУО - Пловдив в сроковете по чл. 9, aл. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за ползване на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 10.10.2018 г. до 12.10.2018 г. (съгласно Болничен лист № Е20180043607 с вх. № ЧР-08-197/15.10.2018 г.) и не е осигурила за времето на отсъствието си достъп на заместник - директора по учебната дейност до задължителната документация: Книгата за контролната дейност на директора и Плана за контролната дейност на директора за учебната 2018/2019 г.,които следва перманентно да са на разположение на контролните органи. При налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган се е мотивирал с тежестта на визираните деяния, както и с предходното дисциплинарно санкциониране на ищцата с наказание „забележка“ по силата на Заповед № РД-06-11/28.05.2018г. на Началника на РУО - Пловдив.
Въззивният съд е приел, че към датата на връчване на заповедта за уволнение – 11.12.2018 г. ищцата е заемала длъжността „секретар” на Синдикална организация „Образование и наука“ - област Пловдив към „Синдикат Спартак”, която организация представлява териториален и отраслов ръководен изборен орган и като член на такъв орган ищцата се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ. Посочил е, че въз основа на показанията на свид. С. и Удостоверение изх. № 11/02.08.2019 г., издадено от Председателя на „Синдикат Спартак” е установено, че изградената на областно ниво Синдикална организация „Образование и наука”, в чието ръководство ищцата е включена чрез избор, е позиционирана по-високо във вътрешната структура на синдиката и ръководи и координира действията на създаденото при ответното учебно заведение низово подразделение, както и че сферата ѝ на дейност е насочена към защита интересите на работниците и служителите в системата на училищното образование, част от която безсъмнено е и ответникът. Ето защо, тъй като работодателят не е изискал и получил съгласие от синдикалния орган преди момента на връчване на заповедта за уволнение, уволнението на ищцата е незаконно. Във връзка с възражението на ответника за несъвместимост на заеманата от ищцата длъжност директор на училище с длъжност в синдикалното ръководство на териториален и отраслов изборен орган на синдикат, което представлявало злоупотреба с право, съдът е изложил, че такава несъвместимост е налице само когато представителят на работодателя /в случая - училищния директор/ заема длъжност в синдикалното ръководство на синдикалната организация, която е изградена в предприятието на работодателя. В случая ищцата е само член на тази низова структура на синдиката.Тя заема длъжността „секретар“ на синдикална организация, която е на по-високо, териториално и отраслово ниво, каквато представлява СО „Образование и наука“ - област Пловдив при Синдикат Спартак, т. е. организация, която не само е извън предприятието на работодателя, но и контролира и ръководи низовите синдикални структури при различни работодатели, каквито по делото има данни да са две - при ОУ „Георги Караславов“ - [населено място], и при „Център за специална образователна подкрепа „Проф. дпн Георги Ангушев“ - гр. София.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правени въпроси: 1. „Попадат ли под закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ председателят и секретарят на териториален ръководен изборен синдикален орган, когато на тази територия има само една единствена низова синдикална организация и то в предприятието, чийто директор е същият този секретар?“; 2. „Следва ли съдът в производство по чл. 344 от КТ да разгледа и отговори на възраженията на ответника относно броя на синдикалните членове, на тези на структурните му поделения, вписването им като такива, за противна на законовата логика последователност и начин на конституирането, гласуването само за себе си за назначаването си за секретар?“; 3. „Официален или частен документ представлява удостоверението, издадено от съответния горестоящ синдикален орган?“; 4. „Удостоверение от висшестоящ синдикален орган, подписано от председателят му и което не е придружено с удостоверение за актуално състояние от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ, годно доказателствено средство ли е? Съдът следва ли служебно да следи за представителната власт на органа на ЮЛНЦ, издал съответното удостоверение?“; 5. „Представлява ли злоупотреба с право позоваване на синдикална закрила на лице, което е гласувало само за себе си за назначаването си за секретар по време на учредителното събрание, в което са участвали още само две лица?“; 6. „По силата на чл. 344, ал. 3 КТ съдът изцяло ли е освободен от задължението да коментира въпросите относно злоупотребата с право, легитимността, начина на конституиране, членския състав на синдикалната единица при изрични възражения на ответника в този смисъл или трябва да ги коментира в решаващите си мотиви? Противоречи ли подобен подход на съда на чл. 12 ГПК, който предвижда съда да вземе решение по вътрешно убеждение?“; 7. „Всяко сдружение с нестопанска цел, което е записало в устава си, че брани правата и интересите на работниците ли представлява синдикална организация по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на КТ или следва да има някаква минимална представителност?“; 8. „За да е налице териториално ниво на синдиката, чието ръководство да се ползва със закрилата на чл. 333, ал. 3 от КТ, нужно ли е да има поне две низови синдикални структури при различни работодатели?“; 9. „Участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, дава ли основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси?“; 10. „Легитимна ли е синдикална организация, създадена при работодателя, когато това е сторено по указание на УС на Синдикат Спартак?“; 11. „Разпростира ли се закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ върху секретар на областна структура на Синдикат Спартак при положение, че лицето е заемало длъжността „директор” на училището и като такъв сключва и прекратява трудови договори с работници или служители и обосновава ли се в този случай неблагоприятна последица за директора от социални и хуманни подбуди като синдикален деец при положение, че като такъв следва да защитава работниците и служителите, а като директор сключва и прекратява трудови договори и преговаря по колективното договаряне и при колективни трудови спорове е от страната на работодателя?“; 12. „Следва ли Синдикат Спартак да има организационно структурно звено в Регионално управление на образованието Пловдив за да се ползва ищцата със закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ?“; 13. „Възниква ли несъвместимост и конфликт на интереси в хипотеза на членство на училищен директор в синдикална структура при същото училище, едновременно с това и бидейки секретар на горестояща областна структура?“; 14. „Въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени фактически и правни констатации по делото (мотиви) или на основание чл. 272 от ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд?“; 15. „Представлява ли злоупотреба с право получаването на синдикална закрила, чрез участието на директора на дадено училище в териториален синдикален орган, чиято единствена низова организация е изградена именно в това училище?“; 16. „Следва ли страна по делото да оспори реда на чл. 193 от КТ удостоверение за членствено правоотношение за да може съдът да разгледа възраженията на другата страна, насочени по същество против него?“ и 17. „Следва ли синдикалната организация в предприятието на работодателя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация съгласно устава й – чл. 333 КТ за да ползват секретарят синдикална защита?“. Сочи, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по к. д. № 14/1992 г. на КС на РБ, третият с решение № 225 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 1566/2019 г.  на ВКС, ІІІ г. о., решение № 95 от 28.08.2019 г. по гр. д. № 3543/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 16 от 28.06.2018 г. по т. д. № 1305/2017 г. на ВКС, І т. о., десетият с решение № 447 от 10.01.2013 г. по гр. д. № 1276/2011 г. на ВКС, ІV г. о., единадесетият с ТР № 9 от 12.12.2014 г. постановено по тълк. д № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, дванадесетият с решение № 447 от 10.01.2013 г. по гр. д. № 1276/2011 г. на ВКС, ІV г. о., четиринадесетия с решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др., а седемнадесетия с решение № 396 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 5899/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 169 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 869/2012 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа и, че първият, петият, шестият, седмият, осмият, десетият, тринадесетият, петнадесетия и шестнадесетия са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика.
Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Въззивният съд или не се е произнасял по тях с решението /въпроси пети, седми, десети и дванадесети/, или се отнасят до обсъждане на приетите по делото доказателства /въпроси трети, четвърти и шестнадесети/, което е оплакване по същество и не може да се обсъжда във фазата по допускане на касационното обжалване. Обуславящ е поставеният четиринадесети процесуален въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, но видно от съдържанието на решението въззивният съд не се е отклонил от практиката, включително и посочената от касатора, съгласно която разпоредбата на чл. 272 ГПК дава възможност на съда, когато потвърждава първоинстанционното решение, да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, но да мотивира своето решение. При постановяване на решението съдът е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя, но е изложил и подробни собствени мотиви за основателността на исковете. С останалите материалноправни въпроси касаторът фактически търси отговор на въпроса дали уволнението е било законно и от там дали решението, с което то е отменено е правилно. Следва да се посочи, че с право на закрила по чл. 333, ал. 3 КТ при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно - структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат - над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно - структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. В този смисъл е решение № 667 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 63/2010 г. на ВКС, IV г.о. Релевантно в случая е, че въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено, че ищцата заема длъжността „секретар“ на синдикална организация, която е на по-високо, териториално и отраслово ниво, каквато представлява СО „Образование и наука“ - област Пловдив при Синдикат Спартак. При произнасянето си в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да приема различни от възприетите от въззивния съд фактически изводи. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
По изложените съображения касационното обжалване на решението не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати на адвокат К. Г. адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260454 от 26.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1087/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Основно училище „Георги Караславов“ - гр. Първомай, ЕИК 000460408 на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат К. Д. Г. от АК - Пловдив адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |