Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  249                                            София  24.03.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети март  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ :               МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 397 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от О. К., представлявана от кмета К. ,чрез процесуалния представител-адвокат В. против въззивно решение № 751 от 10.11.2008г.по в.гр.д. № 978 по описа за 2008г.на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 163 от 22.07.2008г.по гр.д. № 336/2008г.на Районен съд Сандански в отхвърлителната част за сумата от 1 605.24лв.до 2 260.26лв.и за периода след 8.07.2008г.до 15.08.2008г.и вместо това е постановено друго,с което е осъдена О. К. да заплати на Л. К. Т. още 655.02лв.,представляващи обезщетение за периода 8.07.2008г.до 15.08.2008г.,през който е останала без работа,в резултат на незаконното уволнение,ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от 4.04.2008г.до окончателното й заплащане и е потвърдил решение № 163 от 22.07.2008г.по гр.д. № 336/2008г.на Районен съд Сандански в останалата част. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването и решаване на въпроса по същество, с отхвърляне на предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 485 от 7.05.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за това редовно ли е,съобразно нормата на чл.39 от ГПК,призоваването,ако съобщенията са изпращани лично на страната,при положение,че в още с жалбата е бил посочен съдебен адрес и лице, на което да се връчват съобщенията,който в случая е и пълномощник на страната. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не вземат становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е уважен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. По въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване-въззвния съд е приел,че като е изпратил доклада по делото и призовката за проведеното съдебно заседание на адреса на О. ,а не на посочения в жалбата –съдебен адрес,не е допуснал процесуално нарушение,тъй като е налице лично уведомяване на страната. Призовките са получени лично от кмета на О. и при положение,че същият не е отказал приемането им,следва да се счете уведомяването за редовно. Позовал се е на нормата на чл.49, изречение последно от ГПК,съгласно която за място на връчване се счита- и всяко място,на което адресатът може да бъде намерен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, във връзка с представен друг акт на Благоевградски окръжен съд /определение от 27.11.2008г.по гр.д. №67/08г./,в който в идентична хипотеза /изпращане на съобщение на адреса на О. ,а не на посочения в исковата молба съдебен адрес/, е прието,че са опорочени действията по призоваването,налице е нередовно уведомяване и на това основание обжалвания акт следва да бъде отменен. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с извършеното призоваване на адрес,различен от посочения,с което е нарушено правото на защита на страната. Твърди се и нарушение на материалния закон,изразяващо се в неправилно тълкуване на основанията по чл.328 ал.1 т.6 и т.11 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл.39 от ГПК. Като е предвидил възможност за връчване на представител,законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната,която поради липса на достатъчно правни знания,поради прекомерна ангажираност,или по други причини-не е в състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова- е натоварила друго лице /притежаващо съответната компетентност,възможности и организация/ с извършването-вместо него на необходимите процесуалните действия,изискващи спазване на преклузивни срокове,изготвяне на становища,предварителна подготовка. /Това с още по-голяма сила важи за публично учреждение,каквато е общината,в която ежедневно постъпва обемна кореспонденция./ Разгледана по този начин-нормата на чл.39 от ГПК не може да се тълкува разширително. Същата установява задължение за съда-когато страната е посочила в седалището на съда –лице,на което да се връчват съобщения-съдебен адресат/както е в случая/- връчването задължително да се извърши на това лице. Още повече,че установеният в чл.38 от ГПК общ принцип е,че съобщението следва да се връчи на адреса,който е посочен по делото. В случая-единственият посочен пред въззивната инстанция адрес на О. К. е този на съдебния адресат,който в случая е и нейн пълномощник по делото. Съгласно чл.45 от ГПК- връчването на представител се счита за лично връчване. Цитираните законови норми налагат извода,че в случая,когато страната е преценила,че личното й уведомяване би било затруднено или неудобно и е посочила съдебен адрес,считайки,че така процесуалните й права биха били по-добре защитени и изрично е уведомила за това съда, последният не може да пренебрегне желанието на страната,изпращайки й съобщенията на друг адрес. Без значение –в случая е, че кметът на О. е получавал лично съобщенията и не е отказал приемането им, както и че страната е публично учреждение/каквато в случая е О. / и нейния адрес е общоизвестен. Неправилно въззивният съд се е позовал на чл.49 от ГПК,тъй като в случаите,когато страната е посочила съдебен адресат - тази норма не намира приложение. С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав счита,че като не се е съобразил с направения избор от страната-да бъде уведомена на посочения съдебен адрес,а е изпращал съобщенията си лично до нея, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводс-твените правила,което налага отмяна на въззвния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав,като при новото разглеждане всички съобщения до О. К. следва да бъдат изпращани на посочения от нея- съдебен адрес.   Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 751 от 10.11.2008г.по в.гр.д. № 978 по описа за 2008г.на Благоевградски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия за ново разглеждане от друг състав с оглед дадените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.