Р Е Ш Е Н И Е № 463 София, 03 ноември 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1791/2011 г. Касационното производство е образувано по три жалби – две от подсъдимия Ю. А., първата саморъчна и втората изготвена от упълномощения защитник адвокат Е. В. от Добричкия АК, както и по саморъчна жалба на втория подсъдим С. С., срещу въззивно решение № 61/21.04.2011 година по в н о х д № 78/2011 година по описа на Варненския апелативен съд. Във всички жалби е въведено само касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК и е направено искане за намаляването му. В жалбите на първия подсъдим се твърди, че от съдилищата не е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, това, че той е израснал в примитивна среда, както и това, че е оказал съдействие на разследващите за разкриване на истината. В жалбата на втория подсъдим твърденията са за незначителност на употребеното насилие. В двете жалби е направено искане за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Пред касационната инстанция подсъдимият А. се явява лично и с упълномощения си защитник - адвокат В. от ДАК, която устно и в писмена защита поддържа искането за намаляване на наказанието, поради доказано нисък интелект на нейния подзащитен, както и това, че същият е оказал съдействие за разкриване на извършителите на деянието. Иска се намаляване на наказанието до предвидения минимум за престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен и наказан. Вторият подсъдим С. е направил изрично писмено изявление, че не желае да участва лично в производството пред третата инстанция и не се явява. Назначеният му служебен защитник Б. Ц. от САК, който пледира за намаляване на наказанието по съображенията изложени в жалбата, както и поради невисокия размер на предмета на престъпното посегателство, на стойност под минималната работна заплата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила. Позовава се на това, че съставът на Варненския апелативен съд вече е намалил размера на наказанията и те не са явно несправедливи. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В производство по глава двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие, е постановена присъда № 2/14.01.2011 година от Добричкия окръжен съд, по н о х д № 595/2010 година, с която двамата подсъдими и жалбоподатели Ю. А. и С. С. са признати за виновни в това, че на 28.09.2010 година в с.Люляково, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив са отнели два броя златни обеци на стойност 104 лева от владението на Ж. С., на 82 години, без нейно съгласие и с намерение да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване – прест. по чл. 199 ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 и чл. 29 ал. 1 от НК. На основание чл. 58а и чл. 373, ал. 2 от НПК на Ю. А. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, а на С. – осем години. За двамата е определен строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 ал. 1 от НК на двамата подсъдими е зачетено времето през което са били задържани под стража. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е постановено подсъдимия А. да изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено му с присъда № 70/10.11.2008 година по н о х д № 142/2008 година по описа на РС-Ген. Т., при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 45 и 52 от ЗЗД двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на пострадалата Ж. С., като граждански ищец сумата от 5 000 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и разноските й за адвокат. Двамата са осъдени да заплатят 200 лева държавна такса, с оглед уважения иск и разноските по делото. По жалби на подсъдимите, Варненският апелативен съд е изменил тази присъда, като е намалил наложените наказания, както следва: - на подсъдимия С. С. на шест години и осем месеца; - на подсъдимия Ю. А. на три години и четири месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбите на двамата подсъдими срещу въззивното решение са неоснователни. При проверката по доводите изложени в тях и исканията за намаляване на размера на наказанията, се установи, че същите са изложени и пред въззивния съд, който именно на базата на посочените от защитниците на подсъдимите смекчаващи отговорността обстоятелства е изменил въззивмното решение, като е приел, че поради наличието им наказанието на подсъдимия А. следва да се определи по критериите на чл. 54 от НК в минимално предвидения размер от пет години. Този размер е редуциран по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК и правилно е изчислено, че една трета от това наказание е една година и осем месеца, с който размер е намалено наказанието определено по правилата на чл. 54 от НК. Същият подход въззивният съд приел и при намаляване на наказанието на подсъдимия С.. Последният обаче, е извършил деянието непосредствено след като е излязъл от затвора, освен това е осъждан до извършването на грабежа /предмет на настоящето дело/ десет пъти, предимно за кражби извършени в условията на опасен рецидив, както и за бягство от затвора по чл. 298 ал. 2 от НК. Поради крайно негативната му характеристика, миналите осъждания и прояви на ненужна жестокост при упражненото насилие над пострадалата възрастна жена, въззивният съд определил наказанието по правилата на чл. 54 от НК при баланс между отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, в размер на 10 години. Този размер е редуциран по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК и правилно е изчислено, че една трета от това наказание е три години и четири месеца, с който размер е намалено наказанието определено по правилата на чл. 54 от НК. Настоящият състав намира, че жалбите на подсъдимите са неоснователни, първо защото всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били обсъдени и отчетени от втората инстанция и второ, по принцип за касационната инстанция правомощието да измени въззивното решение на основание чл. 354 ал. 2, т. 1 от НПК, като намали наказанието, може да се породи само, ако е налице касационното основание за явна несправедливост в хипотезата на чл. 348 ал. 5, т. 1 от НПК – наказанието очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Както вече се посочи този порок на първоинстанционната присъда е отстранен от въззивния съд, поради което касационната инстанция не намира основание за понататъшно намаляване на наказанията на двамата жалбоподатели. Определените размери на лишаването от свобода са справедливи и са съобразени с правилата за това по чл. 54 и чл. 58а от НК. Поради изложеното няма касационно основание за изменение на обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 61/21.04.2011 година, постановено по в н о х д № 78/2011 година, по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: