4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2866/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 655 гр.София, 21 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора МАДЛЕН ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2866/2011 година Касационното производство и образувано по протест на прокурор от Великотърновската окръжна прокуратура,допълнен по реда на чл. 351,ал.3 НПК,против присъда № 180 от 21.ІХ.2011 год. по внохд № 472/2011 год. на Великотърновския окръжен съд,която е нова след отмяната на присъда № 47 от 21.ХІІ.2010 год. на Павликенския районен съд. Сочените в протеста касационни основания са по чл. 348,ал.1,т.1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста,докато защитникът на подсъдимия М. С. Ц. го намира за неоснователен и иска оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 47 от 21.ХІІ.2010 год. по нохд № 265/2010 год. на Павикенския районен съд М. С. Ц. е признат за виновен в това,че на 10.VІІІ.2003 год. в гр.Бяла, Русенска област,в длъжностното си качество на директор на ОУ „Ф. Т.”.с.Върбовка,Павликенска община,съзнателно сключил неизгодна сделка за замяна на недвижими имоти,от което за училището настъпила имуществена вреда в размер на 111 245.85 лв.,което деяние представлява особено тежък случай,за което и на основание чл. 220,ал.2 НК е наказан при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК с 1 година лишаване от свобода,отложена от изтърпяване за срок от 3 години.Ц. е лишен и от правата по чл. 37,т.6 и 7 НК без посочване на срок,като е осъден още да заплати на ощетeното училище 111 245.85 лв. С решение № 51 от 6.ІV.2011 год. по внохд № 41/2011 год. на Великотърновския окръжен съд първоинстанционната присъда е изменена,като деянието на Ц. е преквалифицирано по чл. 220,ал.1 НК,отменено е лишаването от права по т.7 на чл. 37 НК,а лишаването от права по т.6 на същия член е определено за срок от 3 години. По искане на подсъдимия за възобновяване на наказателното дело във ВКС е образувано нд № 1682/2011 год. на второ н.о.С решението си по това дело-№ 327 от 12.VІІ.2011 год.-касационният съд е счел искането за основателно,възобновил е внохд № 41/2011 год.,отменил е постановеното по него решение и е върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане. Със сега протестираната присъда Мл.Ц. е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 220,ал.2 НК и е отхвърлен предявения срещу него граждански иск. Протестът е неоснователен.Отменяйки първото по делото въззивно решение ВКС е заострил вниманието на следващия въззивен състав както върху обективната страна-доколко сделката е неизгодна „с оглед на всички условия,поради които тя е сключена”-така и върху субективната страна-отражението на „общественополезния предмет на дейност” на училищното настоятелство,което е другата страна по считаната от обвинението за неизгодна сделка,”върху волевото съдържание на умисъла на подсъдимия”-на престъплението по чл. 220 НК.Следвайки тези указания и съобразно установените факти въззивният съд с основание е приел,че сключената между подсъдимия като директор на ОУ „Ф. Т.”-с.Върбовка и сдружението с нестопанска цел „Българско училищно настоятелство” при същото училище сделка за замяна на притежавана от училището и закупена с поименни компенсаторни бонове земеделска земя,представляваща 84 имота, с обща стойност 111 491.73 лв. срещу един такъв имот на стойност 245.88 лв.,не е неизгодна въпреки привидно обратното.Това е така не само поради целта на училищните настоятелства /чл. 46а и сл. от Закона за народната просвета /ЗНП/,но най-вече защото конкретното училищно настоятелство действително и значително е подпомагало и продължава да подпомага с пари множество аспекти от дейността на училището,каквато помощ би могло да окаже само при наличието на стабилна собствена материална база.Основателно е прието още,че съставът /основният/ на чл. 220 НК не е осъществен и от субективна страна.Че Ц. не само не е целял да причини вреда на представляваното от него училище,а е действал със съзнанието,че от сключената сделка то ще спечели,следва не само и не толкова от неговите твърдения,колкото от установения факт,че отдаването под наем /аренда/ на собствените земи с нищо не би облагодетелствало училището,тъй като получаваната рента е щяла да отиде в приход на общинския бюджет,вместо директно да служи за издръжка на училището и развиване на материално-техническата му база съгл. чл. 44,ал.1 ЗНП,докато с прехвърлянето им на и стопанисването им от училищното настоятелство е постигнат точно този законов ефект. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 180 от 21.ІХ.2011 год. по внохд № 472/2011 год. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/