Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 592

гр. София 14.07.2022 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.06.2022 (осми юни две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3584 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 262 371/07.06.2021 година, подадена от Д. Д. К.-И. и И. К. И. срещу решение № 79/10.05.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 92/2021 година, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 022/14.08.2020 година на Районен съд Сливен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. 6835/2019 година в частта му, с която Д. Д. К. - И. и И. К. И., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 от ТЗ, са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД [населено място] сумата от 2808.53 CHF, представляваща част от неплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33 920/23.04.2008 година, като общо дължимата предсрочно изискуема главница по договора е в размер на 64 593.00 CHF, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019 година до окончателното заплащане.
В подадената от Д. Д. К.-И. и И. К. И. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в посочената част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от „Юробанк България“ АД [населено място] срещу касаторите осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 от ТЗ, да бъдат отхвърлени.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Сливен по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби „Юробанк България“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 262 786/22.07.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 79/10.05.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 92/2021 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди оспорваното решение в атакуваната с нея част.
Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Сливен е приел, че на 23.04.2008 година между „Юробанк България“ АД [населено място] от една страна и Д. Д. К.-И. и И. К. И. от друга страна бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33 920/23.04.2008 година, въз основа на който банката била предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 76 277.00 лева по кур „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. В чл. 1, ал. 3 от договора било уговорено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, което било неразделна част от договора за кредит и в което се посочвало приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на банката, както и конкретно определения размер на кредита в швейцарски франкове, което обаче не било представено по делото. На 25.04.2008 година И. К. И. бил депозирал пред банката искане средствата по кредита в размер на 64 593.00 швейцарски франка да бъдат прехвърлени в тяхната левова равностойност по левова сметка открита на негово име. На същата дата, след което извършила превалутиране, банката била превела по сметка на кредитополучателя стойността на кредита в лева, а също така и сума в размер на 3229.65 швейцарски франка-кредит Кеш Бонус, съобразно чл. 10 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателите погасявали кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план приложение № 2 към договора и неразделна част от него. По делото не бил представен и подписан от страните с датата на договора или с датата на усвояването на сумата по договора погасителен план. Такъв бил представен с дата на отпечатване (в хода на делото) 03.07.2020 година. В чл. 7 от договора, предвиждащ падежна дата на месечните погасителни вноски не била посочена точна дата, а било оставено празно място. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора гласяла, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която кредита бил разрешен и усвоен-швейцарски франка, с възможност, ако тази валута не бъде набавена от кредитополучателите, но те имали средства в лева или евро, банката след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франка по курс „продава“ на банката да извърши служебно съответното погасяване. За тази дейност кредитополучателите се били съгласили с подписването на договора.
Съгласно чл. 21 от договора за кредит кредитополучателите имали право да поиска от банката да превалутира кредита в лева или евро срещу заплащане на съответна комисионна, като в този случай превалутирането в лева/евро ставало по курс „купува“ на банката за швейцарски франка за датата на превалутирането, както и да прилага лихвени проценти за съответната валута. В чл. 4 от договора се съдържали дължимите от кредитополучателите такси, а именно годишна такса за управление в размер 0.5% върху размера на непогасената главница към датата на откриването на заемната сметка и еднократна административна такса за обработка на документи в размер на 20.00 лева, платима при подаване на молбата за кредит. В чл. 11, т. 3 от договора било предвидено кредитополучателите да поемат изцяло разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху представеното обезпечение. Първото просрочие по кредита било от 10.06.2015 година, а на 30.10.2015 година било преустановено погасяването по кредитната сделка. Размерът на непогасената главница по договора и допълнителните споразумения бил 64 178.11 швейцарски франка. Размерът на непогасеното задължение за договорни такси бил 1153.16 швейцарски франка, а това за нотариални такси 786.07 лева.
Съставът на Окръжен съд Сливен е изложил съображения, че кредитът се предоставял в швейцарски франка в размер на равностойността им на 76 277.00 лева. Независимо, че в чл. 2, ал. 1 било предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, сумата се превеждала по блокирана сметка, до която кредитополучателите нямали достъп, швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутирали от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя ставало именно в лева. Реален паричен поток от кредитора към кредитополучателите в швейцарски франкове не бил налице. Същевременно липсвали данни, че към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута на кредитополучателите да е била предоставена цялата относима информация, която би им позволила да преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите им задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. В конкретния случай на потребителите като по-слаба страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не била предоставена информация при сключването на договора за кредит със срок на издължаване от 420 месеца- какви били очакваните прогнози, относно промяната на курса на швейцарския франк, спрямо който националната валута нямала фиксиран курс, както и какви действия можели да предприемат кредитополучателите, за да минимализират валутния риск. С такава информация като част от професионалната си дейност банката следвало да разполага и след като не била изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсвало основание да се приемело, че потребителите са можели да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите им задължения от възникващия за тях още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направят информиран избор дали да получат по-нисък лихвен процент и да носят валутния риск или да получат кредит при по-висока лихва, но да не носят валутния риск. Клаузата на чл. 21 на договора не давала защита на потребителите, тъй като упражняването на правото на превалутиране било свързано със заплащането на комисионна и било обвързано с курс „купува“ на банката за швейцарски франк за датата на превалутирането, който бил едностранно определен. Договорната клауза на чл. 6, ал. 2 и свързаната към нея клауза на чл. 23 относно превалутирането при погасяването на кредита по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева и поемането на валутния риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева /еврото не отговаряли на изискването за яснота и разбираемост. Поради това, че с посочените клаузи се прехвърляла върху потребителите изцяло валутния риск в тяхва вреда, то се създавало значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит. Същите били неравноправни, тъй като не били индивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от които били свързани с цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителите. Клаузите не били съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателите да могат да преценят на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. Не били обаче неравноправни клаузите на договора по чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1, относно валутата, в която се договаря кредита. В конкретния случай съгласно чл. 1, ал. 1 от договора кредитът се предоставял в швейцарски франка в размер на равностойността в швейцарски франка на 76 277.00 лева. за покупка на недвижим имот и други разплащания. Липсата по делото на подписано приложение № 1, съобразно чл. 1, ал. 3 от договора, в което да бил посочен приложим курс „купува“ на банката за швейцарски франка към деня на усвояване на кредита, както и размера на кредита в швейцарски франка не обуславяла нищожност на целия договор. Посочена била левовата равностойност на отпуснатия кредит в швейцарски франка, известна била датата на усвояване на кредита, поради което приложимия курс и размерът на кредита в швейцарски франка бил лесно определям. Освен това в искането за усвояване на суми по кредита, подписано от решение № 79/10.05.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 92/2021 година от 25.04.2008 година ясно бил посочен размера на кредита в договорената валута, а именно 64 593.00 швейцарски франка. Банковата сметка в швейцарски франка била блокирана, а съгласно чл. 2, ал. 3 от договора усвоеният кредит в швейцарски франка от блокираната сметка служебно се превалутирал от банката в лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Реалното ползване на кредита от потребителите ставало именно в лева по тяхна сметка в лева. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредитът се погасявал съобразно погасителен план, неразделна част от договора, на месечни вноски, включващи главница и лихва именно в швейцарски франкове. Липсата на представен по делото погасителен план с подписи към датата на усвояване на кредита също не водела до извод за недействителност на целия договор. Такъв реквизит не бил поставен като условие за валидност на договора за банков кредит в чл. 430 от ТЗ, а и съобразно общата заета сума, срокът за погасяването й и посочения лихвен процент, месечните вноски също били определяеми. Освен това било видно от представения погасителен план, макар и с дата на отпечатване в хода на процеса се установявали месечните погасителни вноски датиращи от датата на усвояване на кредита. Погасителните вноски били посочени в швейцарски франкове, а не в лева. В чл. 3, ал. 1 цената на кредита-възнаградителната лихва, се формирала въз основа на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франка, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП бил в размер 4.50 %. В чл. 21 от договора изрично било посочено, че кредитът е предоставен в швейцарски франка, като кредитополучателите имали право да поискат от банката превалутирането му в лева/евро. Волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски франка, равностойни на 76 277.00 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи главница, лихва и годишна такса била ясно изразена в клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33 920/23.04.2008 година.
С оглед предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне страните по договор за кредит можели да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната (лев) или резервната за страната (евро)/. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 76 277.00 лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита определяла основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречала на специални разпоредби на ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателите в швейцарски франка не бил налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателите в националната валута на страната (лева), а не в чуждестранната валута (швейцарски франка), уговорена в кредитния договор, въз основа на заявено от кредитополучателите искане за усвояване на суми по кредита с посочен размер на швейцарските франкове не обуславяло извод, че договорът бил сключен в лева. Затова въззивният съдебен състав приемал, че доколкото клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 относно валутата, в която се договорял кредитът, се отнасяли до основния предмет на договора те били ясни и разбираеми и не били неравноправни. Същите с оглед установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франка по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и поемане на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателите-потребители позволявали да се възстановяло правното и фактическото положение на потребителите, каквото би било без наличието на неравноправните клаузи. Договорът за кредит можел да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, предвид разпоредбата на чл. 430 от ТЗ. При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франка на 76 277.00 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, по който сумата била предоставена към момента на усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, кредитът следвало да бъде върнат в уговорения размер и валута-равностойността на швейцарски франка на 76 277.00 лева по първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Договорът за кредит можело да бъде изпълняван без клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, тъй като тяхното премахване не водело до изменение на естеството на основния предмет на договора.
Основателно било възражението на кредитополучателите за недължимост на капитализираните към главницата договорни и мораторни лихви.
Затова при определяне размерът на остатъка от дължимата главница следвало да се изключат капитализираните договорни и мораторни лихви. Тъй като се установила неравноправност на клаузите на договора, с които валутния риск се прехвърлял изцяло върху потребителите кредитополучатели, то следвало да се възприеме вариант втори от заключението на вещото лице от изслушаната по делото съдебно-икономическата експертиза, като се вземело предвид, че изчисленията по този вариант били направени по този вариант без да се отчита нарастването на валутата швейцарски франк спрямо лева. По този вариант дължимата главница е в размер на 69 488.49 швейцарски франка с левова равностойност от 82 058.99 лева. От този размер следвало да се извадят капитализираните договорни лихви в размер на 5306. 20 швейцарски франка, както и 4.18 швейцарски франка капитализирани мораторни лихви или дължимата главница била в размер на 64 178.11 швейцарски франка. Левовата равностойност на 64 178.11 швейцарски франка съобразно курс купува на банката към деня на усвояване на кредита 1.1809 лева за един швейцарски франк била 75 787.93 лева. С тази левова равностойност към настоящия момент можело да се закупят 42 015.71 швейцарски франка, съобразно курс „продава“ на банката към деня на изготвяне на заключението.
Въззивният съдебен състав считал, че именно това бил размерът на дължимата главница по договора за кредит 42 015.71 швейцарски франка, тъй като ако се приемело обратното, т. е. че главницата била 64 178.11 швейцарски франка, кредитополучателите не можели да купят такава стойност на курс „продава“ на банката към деня на усвояване на кредита и щели понесли целия валутен риск. Това обуславяло извод за основателност на претенцията на банката и искът по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, предявен като частичен за сумата 2808.53 швейцарски франка от общо 69 488.49 швейцарски франка бил основателен и доказан. Върху тази главница следвало да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 11.12.2019 година до окончателното изплащане.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1от ГПК Д. Д. К.-И. и И. К. И. са поискали въззивното решение на Окръжен съд Силистра да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса за това при предявен частичен иск и прието за основателно правоизключващо възражение на ответника, срещу коя част от вземането следва да бъде уважено възражението - срещу предявената с частичния иск или срещу непредявения остатък от вземането. Излагат се съображения, че в по този въпрос въззивното решение е с противоречие с ТР 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, съгласно което, при предявен частичен иск, предмет на производството е само предявената част от вземането. С оглед на това се твърди, че са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, а ако това не бъде възприето се сочи, че обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С молба вх. № 4806/02.06.2022 година Д. Д. К.-И. и И. К. И. до постановяване на решение по дело С-350/2022 година на СЕС. Последното е образувано по повод на отправено от САС преюдициално запитване по следните въпроси : „1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1, т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага; 2. При положителен отговор на първия въпрос, дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута“.
Настоящият съдебен състав намира, че първо следва да се произнесе по направеното искане за спиране, което намира своето основание в разпоредбата на чл. 631, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК. Отправяне на преюдициално запитване, съответно спиране на националното съдебно производство, се налага, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С оглед на това е от значение етапа на който се намира съответното съдебно производство и какъв е разрешавания на този етап правен въпрос. В производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по това дали са налице първо общата предпоставка за допускане на касационното обжалване (страната да е поставила правен въпрос, който да е включен в предмета на делото, да е разглеждан от съда и да е обусловил изводите му при постановяване на решението, като наред с това отговаря на изискванията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС) и второ дали е налице някое от допълнителните основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. Затова на този етап от производството делото може да бъде спряно, поради отправено преюдициално запитване, ако отправените със същото въпроси се отнасят до общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, т. е. поставените от касаторите въпроси са идентични, сходни или се припокриват смислово изцяло или частично с въпросите по преюдициалното запитване. Също така спирането на производството е допустимо, ако от отговорите на отправените с преюдициалното запитване въпроси, зависи преценката дали са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. В случая с оглед поставения от Д. Д. К.-И. и И. К. И. в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос не е налице нито една от двете предпоставки за спиране на производството по чл. 288 от ГПК. Въпросите, предмет на дело С-350/2022 година на СЕС биха имали евентуално значение при разрешаването на спора между страните по същество, което обаче може да стане само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Последното зависи от това дали подалата касационната жалба страна е обосновала съществуването на общата и някоя от допълнителните предпоставки за допускане на това обжалване.
С оглед на това молбата за спиране на производството е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. В производството по чл. 288 от ГПК съдът не разрешава спора по същество, поради което и не може да следи за евентуално нарушение, с въззивното решение, императивни материално правни норми и да формулира служебно въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с това нарушение.
Така поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Д. Д. К.-И. и И. К. И. въпрос не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен Сливен до касационно обжалване. При постановяването на решението въззивният съд е съобразил указанията на ТР 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, че при предявен частичен иск, предмет на производството е само предявената част от вземането. Съобразено е също така, че основателността на частичният иск зависи както от съществуването на твърдяното от ищеца и предявено частично вземане, така и от пълния размер на това вземане. В случай, че вземането на съществува частичният иск подлежи на отхвърляне изцяло, а ако съществува, но в по-малък размер от предявения иск, последният се уважава частично. Когато вземането е в по-голям размер от предявената част частичният иск се уважава в пълен размер. Затова правоизключващите възражения на ответника се преценяват с оглед на пълния размер на твърдяното от ищеца вземане, като след преценка и на тези възражения съдът определя общия размер на задължението и с оглед на това прави извод, коя от посочените по-горе три хипотези е налице. Правоизключващите възражения на ответника не могат да бъдат преценявани само с оглед на предявената по частичния иск част от вземането, тъй като това би могло да доведе до отхвърлянето на иска за тази част, макар и вземането да съществува и да е в по-голям размер от предявената част. Това обаче ще създаде сила на пресъдено нещо за несъществуване на цялото вземане-т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 година, постановено по тълк. д. № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС, което ще е в противоречие с установените между страните отношения. Затова тези възражения се преценяват с оглед общия размер на вземането, а не с оглед на предявената с частичния иск част от него. Решението на Окръжен съд Сливен е съобразено с така установената практика, поради което и не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителни предпоставки за допускане на същото до касационно обжалване. Доколкото по така установената практика не съществува спор то не са налице и допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като няма наведени доводи, че същата е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък, че трябва да бъде осъвременена с оглед на промени в законодателството или обществено икономическите отношения.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 79/10.05.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 92/2021 година, по подадената срещу него от Д. Д. К.-И. и И. К. И., касационна жалба с вх. № 262 371/07.06.2021 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д. К.-И. от [населено място], [улица], с ЕГН и И. К. И. от [населено място], [улица], с ЕГН , двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Д. от САК, за спиране на производството по делото до произнасянето на СЕС по дело № С-350/2022 година
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79/10.05.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 92/2021 година, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 022/14.08.2020 година на Районен съд Сливен, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. 6835/2019 година в частта му, с която Д. Д. К.-И. от [населено място], [улица], с ЕГН и И. К. И. от [населено място], [улица], с ЕГН , двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Д. от САК, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 от ТЗ, са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД [населено място], район „Витоша“, [улица] сумата от 2808.53 CHF, представляваща част от неплатена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33 920/23.04.2008 година, като общо дължимата предсрочно изискуема главница по договора е в размер на 64 593.00 CHF, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019 година до окончателното заплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.