О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63 София, 03.02.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3377 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител А. против въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1344 от 9.12.2019г. по гр.д.№ 2815/2018г. на Районен съд Добрич, като е отхвърлен предявения иск за осъждане на Н. С. К. да заплати сумите от 24 694.22лв., главница по договор 08/531305/0044536 от 29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, ведно със законната лихва считано от 10.03.2017г., от 3 906.96лв., представляваща лихва за забава по договора за периода 2.06.2015г. до 10.03.2017г. и 329.23лв., лихва за забава върху вземането по анекса за периода 21.12.2015г. до 10.03.2017г., за които е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч.гр.д.№ 864/2017г.на РС Добрич и са присъдени разноски. В изложението към касационната жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по следните четири въпроса: 1. Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?, 2. Обвързан ли е земеделският стопанин като насрещна страна по сключения с ДФ“Земеделие“ договор, да отглежда конкретния вид птици, за който е кандидатствал преди сключване на договора?, 3. Клаузата на чл.4.5 от сключения договор : „При констатиране на неизпълнение на мерките и схемата в срока по т.3.5 от отговора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година“, какво визира: връщане само на сумата, за която за съответната година е налице пълно неизпълнение на задължението или на всички получени суми през годините? От коя дата се начислява лихвата за забава - от получаване на всяка отделна сума или не ?, 4. След като се получават предварително средствата по мярката, а изпълнението за което се отпускат средствата, става на следващата година /т.4.2 от договора/, след като е констатирано, че не са налице бройлери в обекта на земеделския стопанин, за които са получени финансовите средства, следва ли да се възстановяват средствата за онези птици, за които са получени, а не е доказано, че са реализирани и не следва ли земеделският стопанин да търпи санкция? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност като основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. С. К., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Счита, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото се базират на обстоятелства, които не са приети за установени в хода на производството –прекратяването на договора за наем за заявения животновъден обект не е оспорено и възможността за това е преклудирана, наличните по делото документи установяват изпълнение, а не неизпълнение на сключения договор за 2016г., а и през 2016г. средства не са получавани, за да се претендира връщането им. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв., реално извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от16.10.2020г., в който сумата е посочена като заплатена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция за неоснователност на иска. Ответникът, като регистриран от 10.01.2012г. земеделски производител, е подал на 29.04.2015г. заявление пред ДФЗ за получаване на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птици /конкретно за 36 900броя птици-бройлери/ по две мерки: използване на фуражи, съдържащи диеоксинваленол не повече от 2.5 мг/кг и гарантиране на оптимално хранене чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеини заместители и незаменими аминокиселини. Към заявлението си е приложил удостоверение по чл.137, ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за регистрация на животновъден обект № 36-1 от 21.04.2008г.на ОБДХ Варна, в [населено място], [улица], с рег. № 9160-0666 и капацитет: 39 872 броя птици. Въз основа на тези и други представени документи, за които е преценено, че отговарят на изискванията, посочени в Указания за схема на държавни помощи за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птици и след подписване на договор № 08/531305/0044536 от 29.05.2015г., със срок на действие от пет години, на ищеца е била преведена от ДФЗ сумата от 24 694.22лв. /от които 22 000.79лв. по договора и 2 693.43лв., въз основа на допълнително подписан анекс № 1 от 15.12.2015г./ Със заключение по приета по делото експертиза е установено, че ищецът е изпълнявал всички условия по сключения договор за периода от м.03.2015г. до 3.06.2015г., като на 12, 13 и 14.04.2015г. е заредил в посочения животновъден обект 36 900брой бройлери, които е реализирал в периода 18.05.2015г. – 1.06.2015г. При извършена на 10.02.2016г. проверка по документи от служител на ДФЗ, по информация от земеделския производител и съгласно съставен контролен лист - се установеява, че животновъдният обект е във владение на друго лице и в него няма животни. /Обяснението на ответника е, че договорът му за наем за обекта е прекратен предсрочно/. Не се спори, че за 2016г., земеделският производител не е представил на ДФЗ удостоверение за регистрация на друг животновъден обект, в който да продължи да изпълнява поетите задължения /Той е заявил, че ще отглежда, в друг обект, кокошки-носачки през 2017г. и 2018г./ При тези факти, ДФЗ е преценил, че е налице неизпълнение на поетите задължения, поради което на 26.04.2016г., е изпратил покана до ответника за доброволно възстановяване на получената сума. След изтичане на срока, е инициирал производството по чл.415 ГПК, след успешното приключване на което и направеното възражение, е предявен настоящият иск с правно основание чл.422 ГПК. Въззивният съд, след като е счел, че обективираното в изпратената показана за доброволно изпълнение искане за връщане на даденото по договора, съставлява изявление за неговото разваляне, е приел за неоснователна заявената претенция по чл.88 ЗЗД, вр.чл.55,ал.1, изр.1 ЗЗД. В мотивите се е посочил, че следва да се даде отрицателен отговор на спорните по делото въпроси: дали е обвързано получаването на държавна помощ с реализиране на доброволно поетите ангажименти за целия срок на договора с посочения вид птици /бройлери/ и дали неизпълнението от земеделския стопанин на дейностите за една година, изисква възстановяване на всички получени средства. След тълкуване на сключения между страните договор и приетите от Фонда Указания /които са част от договора/, въззивният съд е счел, че държавната помощ е предоставена за реализиране на поет ангажимент за хуманно отношение, който може да се отнася към всеки един от видовете птици, посочени в договора /кокошки-носачки, родители, бройлери, пуйки, патици/, а не конкретно за вида, посочен в подаденото заявление. Поетото от производителя задължение за срок от пет години, включва и право на избор, като заявителят, всяка година, заявява капацитета на обекта, вида и броя на птиците, които ще отглежда. Съобразно това в сключен между страните анекс, ДФЗ определя размера на помощта за съответната година. В случая, неизпълнение на поетите задължения няма, /независимо, че договорът е сключен за пет години, а изпълнението е за три месеца/, защото ответникът редовно е подавал заявления, без значение че за 2017г. и 2018г.са били за отглеждане на кокошки-носачки. Фактът, че той не е изпълнил доброволно поетите от него ангажименти за хуманно отношение към птиците през 2016г., съдът е преценил като ирелевантен, тъй като е приел, че и изпълнението, и подпомагането, се отчитат за всяка година поотделно. Тъй като неизпълнението на част от задълженията не съставлява пълно неизпълнение, санкцията за частично неизпълнение следва да е съответна /т.10.3 от Указанията/. Конкретно, според въззивният съд, допуснато нарушение по т.4.1 и т.4.3 от сключения договор няма, защото независимо, че към датата 10.02.2016г. в обекта не е имало птици, такива е имало през 2015г. Няма констатиран по-малък брой птици /тъй като през 2015г., макар и за три месеца, са отглеждани заявените 36 900бр./ и не се установяват документи, които „не съответстват или не доказват изпълнение-то“ на договорените дейности. Няма допуснато нарушение по т.4.5 от сключения договор, независимо че през 2016г. ответникът е подал заявление, че ще отглежда бройлери в друг обект /без да има данни това да е така, защото не е представил изискуемите се документи, установяващи спазване на поетите ангажименти за хуманно отношение чрез използване на съответните фуражи и гарантиране на оптимално хранене/, защото за 2016г. той не е получил държавна помощ. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по първия поставен от касатора въпрос, касаещ отговорността на земеделския стопанин при констатирано частично неизпълнение на поети от него задължения в договорения петгодишен период, съобразно сключения между страните договор. Въпросът е релевантен към решаващите мотиви на въззивния съд и е разрешен в противоречие с установената практика по приложението на чл.88 ЗЗД, съгласно който - кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич. УКАЗВА на касатора „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, представлявано от изпълнителния директор, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 290лв. /двеста и деветдесет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда, в 7-дневен срок, от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :