Ключови фрази
Частна касационна жалба * адвокатско възнаграждение


6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
[населено място] ,09,07,2015 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на петнадесети юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1123/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 11/05.02.2015 год. по ч.гр.д.№15/2015 год. на Великотърновски апелативен съд,с което е отменено определение № 450 / 03.10.2014 год. по гр.д.№ 260/2012 год.,постановено по реда на чл.248 ГПК на Русенски окръжен съд и е оставена без уважение молбата на страната , за допълване постановеното по делото съдебно решение, с произнасяне по дължими на същата разноски за първоинстанционното производство - адвокатско възнаграждение от 4 500 лева.Жалбоподателят оспорва въззивното определение, като постановено в противоречие с т.1 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС,предвид игнорирането на представен „банков документ„удостоверяващ плащането.Развива съображения,че като платец не разполага с банков документ,установяващ пряко заверяване сметката на кредитора – процесуалния му представител по делото,поради което даденото от въззивния съд разрешение,основано на чл.75 ал.3 ЗЗД,я поставя в неизгодно положение,а би могло и да я постави в невъзможност за установяване правото й на разноски.
Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба и наличието на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на конкретен правен въпрос и необосноваването му с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.Оспорва и основателността й по същество,като се противопоставя на съобразяване представените допълнително доказателства - извлечения от сметката на процесуалния представител на жалбоподателя,за кредитирането й със суми,кореспондиращи на удостовереното с извлечението от сметката на ответника и платец на възнаграждението задължаване.Противопоставя възражение,че част от адвокатското възнаграждение / вноска от 1500 лева от 02.12.2013 год./ е заплатено след прекратяването на производството по делото и не подлежи на възмездяване,съгласно задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 289 по ч.гр.д.№ 255/2011 год. на ІV гр.отд. на ВКС.Поддържа в евентуалност и възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното определение и остави без уважение молбата на ответника за възмездяване на разноски,понесени от него в прекратеното - поради недопустимост на исковете на [фирма],на основание чл.299 ГПК - производство по гр.д.№ 260/2012 год. на Окръжен съд – Русе,което определение за прекратяване е влязло в сила - въззивният съд е приел,че представеното извлечение от сметка на ответника – платец в [фирма], удостоверяващо към последващ удостоверените транзакции момент крайното салдо по същата,в описанието на които фигурират и разплащания към процесуалния представител на страната – адв. Н.Б.,не съставлява доказателство за плащането на договореното адвокатско възнаграждение.Съдът е счел,че съгласно чл.75 ал.3 ЗЗД,плащането се установява с доказателство за заверяване сметката на получателя /адвоката/,каквото не е представено от [фирма].
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът достатъчно ясно и недвусмислено,макар и без формално обособяване във въпросително по характер изречение,поставя въпроса за необходимостта от документ – извлечение от сметката на процесуалния представител на страната, претендираща възмездяване на разноски,установяващ заверяването й със сумата по дължимото възнаграждение за процесуално представителство,при наличие на извлечение от сметка на самата страна, установяващо задължаването й в кореспондиращ размер.Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на постановеното определение с т.1 на ТР № 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС,както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК - поради липса на съдебна практика по приложимостта на чл.75 ал.3 ЗЗД при възмездяване на разноски,на основание чл.78 ГПК.
Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото с определението си,имплицитно,предвид крайния резултат, въззивният съд е счел необходимо представянето на такъв документ, в качеството му на доказателство за разплащане по уговорения в договора за правна помощ начин – по банков път,изрично цитирайки чл.75 ал.3 ЗЗД. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното определение с т.1 на ТР № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС,тъй като макар формално съобразявайки необходимост от наличието на банков документ за плащането ,въззивният съд обективно е игнорирал изцяло доказателствена сила на такъв документ – този за задължаване сметката на страната – платец на адвокатското възнаграждение,в противоречие и със задължителна съдебна практика по приложението на чл.75 ал.3 ЗЗД / аналогичен на чл.305 ТЗ /, според която банков документ,удостоверяващ заверяване сметката на длъжника,се ползва с доказателствена сила за плащането на задължението, при липса на оспорване от противната страна по облигационното правоотношение,каквато в случая е процесуалният представител на страната, а не противната по спора страна.
Съгласно задължителната съдебна практика / реш.12 по т.д.№ 181/2009 год. на ІІ т.о.,реш.№ 29 по т.д.№ 535 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС и др. / банков документ, установяващ заверяване сметката на длъжника, вкл. само платежното нареждане,съставляват достатъчно доказателство за плащането на задължението,когато кредиторът не го оспорва.По отношение адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка,към която е приложим чл.75 ал.3 ЗЗД,са съответната страна –упълномощител и процесуалния й представител - адвокат,а не противната по спора страна.С оглед предмета на производството по чл.78 ГПК,процесуалният представител на страната,претендираща възмездяване на разноски,аналогично на потвърждаване факта на плащането в договора за правна помощ,когато последното не е уговорено по банков път,би могъл да заяви релевантно за процеса признание за заверяване сметката му със сумата,с която е задължена сметката на упълномощителя му,но според чл.75 ал.3 ЗЗД и простото му непротивопоставяне е достатъчно.Нещо повече, по мнение на настоящия състав разпоредбата на чл. 75 ал.3 ЗЗД е относима не към преценка за доказаност на плащането,а за определяне момента към който се счита изпълнено задължението спрямо кредитора,с оглед обективно необходимото време за изпълнение на банковата операция.Трето за правоотношението по сделката лице не би могло да се позовава на чл.75 ал.3 ЗЗД,но на общо основание би могло да оспорва реалността на плащането,когато обоснове правен интерес от това, доколкото хипотетично съществува възможност,въпреки нареждането за плащане такова да не бъде получено от кредитора.Това оспорване,обаче,следва да бъде направено своевременно – с отговора на процесуалното действие,с което са представени доказателствата за понасянето на разноските,стига последното също да е направено своевременно.Когато страната е могла да възрази своевременно,но не е сторила това,с оглед цитираната задължителна съдебна практика,която не изключва доказателствена сила на платежното нареждане,съответно - на документа,установяващ заверяване единствено сметката на длъжника,не и на кредитора,плащането ще следва да се приеме доказано и само с документа за заверяване сметката на длъжника.Само ако ответната страна не е имала процесуалната възможност да оспори своевременно - до постановяване на акта,по повод който са извършени претендираните разноски,същата би могла да го направи и с отговора на молбата по чл.248 ГПК.Но и в този случай, доколкото оспорването не изключва автоматично доказателствената стойност на извлечението по сметката на платеца, достатъчна до този момент,с оглед непротивопоставянето на адресата на плащането,а предпоставя допълнителна проверка за действителното приключване на платежната операция,съобразявайки принципа за равнопоставеност на страните не следва да бъде отказана възможност на претендиращата възмездяване на разноски страна да представи извлечение и от сметката на процесуалния си представител,каквото именно е сторено в настоящия случай.
С оглед преждеизложеното - зачитане и на представеното от молителя доказателство за кредитиране сметката на процесуалния му представител,молбата на [фирма] по чл.248 ГПК следва да бъде уважена до размера на 4 400 лева.Самото искане за възмездяване на разноски е своевременно.Доколкото [фирма] не е противопоставяло възражение за недопустимост на исковете на това основание,определението за прекратяване на основание чл.299 ГПК съставлява процесуална изненада за страната,която не е задължена да изплати пълното договорено адвокатско възнаграждение наведнъж,нито предсрочно,спрямо очакваните процесуални действия по защитата й, и при свобода на договарянето е поела задължение за изплащането му до 10.12.2013 год..Частично доплащане действително е извършено след постановяване на определението за прекратяване по чл.299 ГПК - 02.12.2013 год. – деня в който е връчено на страната уведомлението за прекратяване.Следователно,плащането е предприето в първия възможен за страната момент,в който същата е имала обективното знание,че приключва разглеждането на делото и ако би желала възмездяване на разноски,следва адекватно да ги докаже като понесени.Поради това, несъстоятелно е и възражението,че като заплатено след постановяване на определението за прекратяване на производството част от договореното възнаграждение не следва да бъде възмездено на молителя. Цитираното от ответната страна определение № 289 по ч.гр.д.№ 255/2011 год. на ІV г.о. на ВКС е неотносимо.Същото съставлява задължителна съдебна практика,като постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК,по различни от тук относимия правни въпроси.Доколкото в мотивите му действително е възприето възмездяване само на доказано заплатени до уведомяване на страната за прекратяването на производството разноски, настоящият състав намира,че разрешението е приложимо по отношение на договорени,а не само изплатени след уведомяването за прекратяване разноски,което във всички случаи би било недобросъвестно натоварване на противната страна,без обективно обоснована процесуална нужда.В случая,обаче,е изначално договорено възнаграждение от 4 500 лева,при това пълното му изплащане не е обусловено от съответно постигнат правен резултат: напр. дължима само част от договореното,в случай на непроизнасяне на съда по същество,а пълният размер - при постановен акт със сила на пресъдено нещо.Противната страна следва да понесе последиците на собствената си процесуална неизрядност от предявяването на недопустими искове, в идентичен на този,който би понесла и при произнасяне по съществото на спора,обхват,доколкото и за ответника не съществува задължение за диференцирано договаряне на адвокатско възнаграждение - за процесуално представителство спрямо възможните варианти за приключване на спора.
Възражението за прекомерност е също неоснователно.Цената на предявените искове по чл.266 ал.1 ЗЗД е 150 149,80 лева , а на акцесорния по чл.86 ал.1 ЗЗД – в размер на 47 236,02 лв. или общо 197 430,82 лева. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й преди изм. с ДВ бр. 28 / 28.03.2014 год.,предвид сключен на 27.09.2013 год. договор за правна помощ между [фирма] и адв.Б./, дължимото минимално възнаграждение възлиза на 4 398,61 лева,при заплатено такова 4 400 лева.Разликата до пълната договорена сума от 4 500 лева, ако би била изплатена,съдът намира незначителна,за да обоснове прекомерност,при така определения нормативно минимум спрямо предмета на защитата на страната.С депозирането на отговор и допълнителен отговор на исковата молба ответникът на практика е изчерпал съществена част от процесуалната си защита – релевирането на преклудиращи се възражения и доказателствени искания.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11/05.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 15/2015 год. на Великотърновски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 11/05.02.2015 год. по ч.гр.д.№ 15/2015 год. на Великотърновски апелативен съд,в частта в която със същото е оставена без уважение молбата на [фирма], по чл.248 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК,за възмездяване на разноски, понесени в производството по гр.д.№260/2012 год. на Окръжен съд Русе,в размер на 4 400 лева – възнаграждение за процесуално представителство от адвокат - и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.248 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство,в размер на 4 400 лева - адвокатско възнаграждение .
ОБЕЗСИЛВА определението на Великотърновски апелативен съд,в останалата му част,в която е отхвърлена молба за разликата до 4 500 лева, като недопустимо, поради липса на правен интерес за жалбоподателя - [фирма] .
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :