Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 12 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 3164/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Т. П. от гр. Кнежа, против въззивна присъда на Плевенския окръжен съд, постановена по внчхд № 886/2011 г. На първо място се сочи, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, а на второ – всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се да бъде прекратено наказателното производство поради изтекла давност и алтернативно - нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че е налице изтекла погасителна давност. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 402/11.11.2011 г., Плевенският окръжен съд, 2-ри наказателен състав, е отменил присъда № 139/05.07.2011 г., на Районен съд гр. Кнежа, постановена по нчхд № 49/2008, като вместо нея е признал подс. Б. Т. П. за виновен в извършени на 19.09.2007 г., в гр. Кнежа, около 15 ч., на [улица], престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и чл. 130, ал. 2 НК, по отношение на И. И. С., като го е осъдил съответно на три хиляди лв. „глоба” и „обществено порицание” и три месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, е определил едно общо наказание от три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, присъединявайки частично наказанието „глоба”, в размер на 1 000 лв. и „обществено порицание”. Уважил е предявените граждански искове съответно за 500 лв. и 800 лв., отхвърляйки ги в останалата им част до пълния размер, присъдил е държавна такса и разноски. Със същата присъда е била осъдена и подс. И. С. П. – по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, с приложение на чл. 78а НК. По довода за изтекла абсолютна погасителна давност: Посоченото възражение и искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, се подкрепя от данните по делото и е основателно. Видно от данните по делото, деянията от подс. Б. Т. П. по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК и по чл. 130, ал. 2 НК, са били извършени на 19.09.2007 г. Давността за наказателно преследване е била две години, по тогава действащите разпоредби на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, а съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член. Следователно, с оглед и на предвидените наказания за инкриминираните деяния и направеното изрично искане в касационната жалба, този срок за подс. Б. П. е изтекъл на 19.09.2010 г., поради което постановената присъда от второинстанционният съд, в нейната наказателно - осъдителна част следва да бъде отменена и наказателното производство прекратено. Липсва изрична законова разпоредба, която да урежда съдбата на приетия за съвместно разглеждане граждански иск при визираната хипотеза. Наличната законодателна непълнота не обуславя извод, че прекратяването на наказателното производство в тези случаи, неминуемо води до прекратяване на производството и по гражданския иск. Последният макар да е функция от наказателното производство има и своя самостоятелност. Настъпването на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 НК, може да доведе само до прекратяване на наказателното производство и отмяна на присъдата в тази й част, като в гражданската й част, съдържаща произнасяне по гражданския иск, същата не следва да се отменя поради обстоятелството, че този юридически факт не води до погасяване на гражданската отговорност на дееца, подчиняваща се на други правни норми – чл. 110 – 115 ЗЗД. За разлика от института по чл. 81, ал. 3 НК, давността в гражданското право, респективно тази на непозволеното увреждане по чл. 114, ал. 3, вр. чл. 110 ЗЗД, не познава абсолютен срок за погасяване на правото на иск за обезщетение. Когато гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, на основание чл. 88, ал. 1 НПК, поради отсъствие на специални правила, действа нормативната уредба на ГПК, според която и във връзка с чл. 15 ЗЗД и дадените с ТР 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС указания, давността спира при предявяване на иска и докато трае процеса относно вземането. Гражданската отговорност може да съществува и без да е налице наказателна отговорност. Такива са случаите на престъпна обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние при които не е изключен гражданския деликт, при последвал закон за амнистия, съответно при погасена наказателна отговорност поради изтичане на предвидена давност. Изложените съображения предопределят правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск не само при осъдителни, но и при оправдателни присъди, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия, съгласно нормативните изисквания и данните по делото. Както при уважаването, така и при отхвърлянето на гражданския иск, съдът трябва мотивирано да посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните изводи. Това е изрично обективирано в императивните разпоредби на чл. 307 НПК и чл. 334, т. 4, вр. чл. 317 НПК. С второинстанционната присъда е налице вече произнасяне по въпроса извършени ли са виновно деянията от дееца, като е била ангажирана наказателната му отговорност. Гражданската част от присъдата позволява проверката й с оглед на тези обстоятелства само по отношение на гражданския иск в настоящото производство. Следва да се вземе отношение по въпроса дали деянието не е деликт от който произтича гражданската отговорност. При приетите за установени фактически положения от въззивната съдебна инстанции, авторството на деянията е доказано по несъмнен начин. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите С., М., Т. и С. непосредствени очевидци на инцидента, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият П. е автор на инкриминираните деяния. Посочените свидетелски показания са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, за авторството на деянията. Обясненията на подсъдимия и показанията на св. М. и Ц., са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК и са изложени подробни и убедителни съображения защо не следва да бъдат кредитирани, като опровергани от другите данни по делото. Изложените съображения са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства и не се нуждаят от допълнителен коментар. Касаторът поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, който обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Противоречията на доказателствените материали са били обсъдени и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. В тази насока изводите на този съд са подкрепени изцяло от показанията на посочените свидетели. Следователно, вътрешното убеждение на предходната инстанция не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Присъдата на въззивния съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът изцяло е проверил обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурено правото на защита. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По делото няма данни за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Обясненията на подсъдимия, показанията на всички разпитани свидетели са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия събран доказателствен материал, като точно е посочено на кои се дава вяра, на кои не и защо. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. С оглед на изложеното, предявените граждански искове се явяват основателни. В резултат на деянията, пострадалата И. С. е претърпяла неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. С оглед на претърпените болки и страдания, засегнатите чест и достойнство, съобразно принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика, законосъобразно въззивният съд ги е уважил съответно за 500 лв. и 800 лв. Няма никакво основание за тяхното намаляване, тъй като те са съобразени с данните по делото за извършените деликти, накърнените интереси на пострадалата и посочените разпоредби на чл. 52 ЗЗД. С оглед на всичко изложено, въззивната присъда следва да бъде отменена в нейната наказателно - осъдителна част и наказателното производство прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК по отношение на Б. Т. П., а в гражданско – осъдителната й част, включително и за присъдените държавна такса и разноски – оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : О Т М Е Н Я въззивно решение – присъда № 402/11.11.2011 г., постановени по внчхд № 886/2011 г., на Плевенския окръжен съд, 2-ри наказателен състав, изцяло в НАКАЗАТЕЛНО – ОСЪДИТЕЛНАТА й част, по отношение на подс. Б. Т. П. и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтекла абсолютна давност. ОСТАВЯ В СИЛА посоченият съдебен акт в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: