5 Р Е Ш Е Н И Е № 78 Гр. С., 06.06.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 511/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. в качеството на [фирма] - [населено място], срещу постановеното по в. гр. д. № 1029/2010 г. решение № 417 от 20.12.2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 223/2009 г. на Еленски районен съд за осъждане на касатора - едноличен търговец да заплати на [фирма] сумата 22 274.56 лв., представляваща неплатена продажна цена на стоки /алуминиеви профили и аксесоари/ по фактура № [ЕГН] от 21.10.2008 г. /на стойност 4 415.83 лв./ и фактура № [ЕГН] от 05.11.2008 г. /на стойност 17 858.73 лв./, ведно със законната лихва от 28.09.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 2 041.00 лв. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 74 от 08.02.2012 г., постановено по настоящото дело. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. К. се позовава на незаконосъобразност на изразеното от въззивния съд становище, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК не лишава кредитора от право на преценка какъв иск да предяви в случай на оспорването й от длъжника с възражение по чл.414 ГПК - дали осъдителен иск за присъждане на вземането или специалният установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК за съществуване на вземането. Излага доводи, че като не е обезсилил недопустимото първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск по чл.327 ТЗ за присъждане на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна с произтичащите от това последици. Неправилността на въззивното решение е аргументирана и с твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при допускането на доказателствата, тяхната преценка и разпределянето на доказателствената тежест по спора. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството пред Еленски районен съд е образувано по предявен от [фирма] против С. И. С. в качеството на [фирма] осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 22 274.56 лв., претендирана като дължима цена на стоки /алуминиеви профили и аксесоари/, закупени от ответника с договори за търговска продажба по фактура № [ЕГН] от 21.10.2008 г. и фактура № [ЕГН] от 05.11.2008 г. В исковата молба ищецът е посочил, че предявява иска си в изпълнение на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК, тъй като издадената в негова полза заповед по чл.410 ГПК за плащане на сумата 22 274.56 лв. е оспорена с възражение от ответника - длъжник. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е осъдил ответника да заплати на ищеца цялата сума от 22 247.56 лв., ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане. В мотивите към решението е прието, че издадената по заявление на [фирма] в производството по ч. гр. д. № 169/2009 г. на Еленски районен съд заповед за изпълнение на задължението за плащане на сумата 22 247.56 лв. е ирелевантна за допустимостта на осъдителния иск поради наличие на предпоставките по чл.415, ал.2 ГПК за нейното обезсилване. Необходимостта от обезсилване на заповедта е мотивирана със съображения, че в срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът - заявител не е предявил установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, а осъдителен иск за вземането си. Впоследствие същият състав на Еленски районен съд е постановил определение № 253 от 06.08.2010 г. по ч. гр. д. № 169/2009 г., с което е обезсилил заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила преди обжалване на осъдителното решение от ответника. Решението на Еленски районен съд е потвърдено от Великотърновски окръжен съд, след като са възприети изводите за съществуване на твърдяното в исковата молба парично задължение и е съобразена липсата на доказателства за неговото погасяване. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника - едноличен търговец за недопустимост на обжалваното решение поради съществуването на заповед по чл.410 ГПК в полза на ищеца - кредитор за изпълнение на същото задължение. Обосновал е становище, че с оспорването на заповедта по реда на чл.414 ГПК за кредитора е възникнало право да предяви иск за вземането си като избере вида на защитата - чрез осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ или чрез установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК. Позовал се е и на обезсилването на заповедта на основание чл.415, ал.2 ГПК, извършено след постановяване на първоинстанционното решение. Процесуалноправният въпрос, по повод на който въззивният акт е допуснат до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е отразява ли се върху допустимостта на първоинстанционното решение, с което е разгледан осъдителен иск на кредитора за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, и на последващото въззивно решение извършеното преди постановяване на въззивното решение обезсилване на заповедта на основание чл.415, ал.2 ГПК. След допускане на касационното обжалване на така поставения въпрос е даден отговор в решение № 51 от 18.05.2012 г. по т. д. № 427/2012 г. на ВКС, І т. о. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК по идентичен правен спор между [фирма] и С. С. в качеството на [фирма], възникнал по повод на друго заповедно производство между същите страни. В решението е прието, че евентуалната недопустимост на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителен иск на кредитора, в полза на който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу същия длъжник и за същото вземане, не се отразява на допустимостта на въззивното решение, след като към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК от същия районен съд. Настоящият състав на ВКС, ІІ т. о., се присъединява към формираната с решение № 51 от 18.05.2012 г. по т. д. № 427/2012 г. задължителна практика и възприема даденото с нея разрешение на релевантния за конкретното дело процесуалноправен въпрос. С разпоредбата на чл.416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта парично задължение. След издаване на заповедта по чл.410 ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл.414 ГПК. Оспорването съставлява процесуална пречка за влизане на заповедта в сила и наред с това поражда необходимост от защита на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК - иск за установяване съществуването на вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителния иск за присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение. Ако въпреки наличието на заповед по чл.410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК, искът ще е недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна ще доведе до недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес от воденето на осъдителния иск може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК /при предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК или по искане на кредитора/, извършено от заповедния съд преди приключване на исковото производство. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният съд - първоинстанционният, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, или въззивният, ако обезсилването следва по време решението на първата инстанция, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение, и да разгледа иска. Неправилни са изводите на въззивния съд за допустимост на обжалваното пред него първоинстанционно решение, с което Еленски районен съд се е произнесъл по осъдителния иск на [фирма]. Към момента на постановяване на решението ищецът е разполагал със заповед по чл.410 ГПК, издадена срещу ответника - длъжник С. С. в качеството на [фирма] за плащане на същата сума, за присъждането на която е предявен осъдителният иск. Заповедта за изпълнение сочи на недопустимост на иска поради липса на правен интерес от предприетата осъдителна защита, обусловила недопустимост и на постановеното от първата инстанция съдебно решение. Недопустимостта на първоинстанционното решение обаче не е рефлектирала нито върху допустимостта, нито върху правилността на въззивното решение, предвид извършеното преди подаване на въззивната жалба обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК. С обезсилването на заповедта е санирана липсата на правен интерес от успешното приключване на производството по осъдителния иск, а за наличието на правен интерес съдът следи служебно до постановяване на решението по съществото на спора. След като по време на постановяване на въззивното решение правният интерес вече е съществувал, правилно въззивната инстанция е зачела настъпилата в хода на процеса промяна в релевантните за допустимостта на иска обстоятелства и е разгледала предявения като осъдителен иск. Неоснователни са оплакванията на касатора за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Въззивният съд е потвърдил обжалваното осъдително решение след съвкупна преценка на писмените доказателства по делото и на заключението на съдебно - икономическата експертиза, назначена от първоинстанционния съд в рамките на правомощията му по чл.195 ГПК. В резултат на извършения анализ на доказателствата съдът е установил, че посочените в исковата молба фактури на обща стойност 22 274.56 лв. са издадени от [фирма] по повод сключени с [фирма] договори за търговска продажба на алуминиеви профили и аксесоари към тях; Фактурите са отразени коректно в счетоводните книги и в дневниците за покупко - продажби на дружеството - продавач и на едноличния търговец - купувач, като въз основа на тях купувачът е заприходил закупените стоки; Сделките са включени в подадените от страните справки - декларации по ЗДДС и по повод на тях е ползван данъчен кредит. При тези обстоятелства и с оглед липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на дължимата по фактурите продажна цена обосновано е направен извод, че основаният на чл.327, ал.1 ТЗ иск е основателен за целия претендиран размер от 22 274.56 лв. К. довод за нарушаване на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест не намира опора в делото, тъй като в изготвения от първата инстанция доклад по чл.146 ГПК са дадени ясни указания на ответника, че носи тежестта да докаже погасяването на претендираното вземане като предпоставка за отхвърляне на предявения срещу него иск. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е допустимо и правилно като краен резултат. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417 от 20.12.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1029/2010 г. на Великотърновски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :