Р Е Ш Е Н И Е № 414/13 гр.София, 05.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Гергана Никова гр.дело № 1292 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 721 от 06.06.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 591 от 18.10.2012 г. по гр.д.№ 863/2012 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите Д. Г. П. и В. Г. Р. против частен съдебен изпълнител И. Х. искове за заплащане на сумите от по 17 913,88 лв. на всяка от двете жалбоподателки, съставляващи обезщетение за претърпените от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено по изп.дело № 270/2011 г., имуществени вреди. Обжалването е допуснато по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: (1) когато един от наследниците по закон на кредитор - страна в процеса е едновременно с това и заветник на имуществото, предмет на иска, кога може да се позове на частното правоприемство по завета в отношенията си с другите наследници по закон; (2) кой е надлежен взискател за вземането по изпълнителния лист, издаден в полза на всички сънаследници, ако един от тях се ползва и от завет относно цялото вземане. По първия въпрос съдът намира, че сънаследник, на когото общият наследодател е завещал определено наследствено имущество, може да упражни правата срещу останалите сънаследници без ограничение във времето, доколкото срещу него не бъде упражнено възражение за давност. Ако такова не бъде направено, съдът не може да откаже защита на правата по завета, тъй като давността не се прилага служебно. Тълкуването касае хипотезите, в които заветът е действителен и завещаното имущество се намира в патримониума на наследодателя към момента на откриването му. В този случай няма значение обстоятелството, че заветникът се явява и наследник по закон на наследодателя. З. му дава качеството на кредитор по отношение на останалите сънаследници, които са длъжни да изпълнят волята на завещателя. Няма значение и обстоятелството дали заветът накърнява запазената част на един или няколко от останалите сънаследници, доколкото правото за възстановяване на запазената част е потестативно и преди упражняването му правното положение на сънаследника, в чиято полза е направен завет, си остава такова на кредитор на наследството. В частност обстоятелството, че наследодателят е починал, докато е имал качеството ищец по заведен от него иск против трети лица за установяване на вземането, предмет на завета, и заветникът не се е позовал на завещанието в негова полза в хода на висящия процес, макар заедно с останалите сънаследници да са конституирани като ищци по делото, не преклудира правата му да се позове на завета впоследствие. Останалите сънаследници не могат да претендират преклудиране на правата по завета с аргумент, че е налице сила на пресъдено нещо, защото такава се формира по правило между срещупоставените страни по делото, а не и между страните, които съвместно приемат положението на една от тези страни – доколкото вътрешните отношения между тях не са въведени в предмета на делото. По втория въпрос съдът намира, че надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила осъдително съдебно решение, е това лице, което изпълнителният лист визира като кредитор. Когато изпълнителният лист е издаден в полза на няколко лица за едно вземане, без да е посочено какви са правата им, предполага се, че всеки от тях има равни права. Изпълнителният лист очертава рамките на процесуално законосъобразното поведение на съдебния изпълнител, като го задължава да даде защита на удостовереното в него право така, както е индивидуализирано от съда по страни, съдържание и размер. Съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение досежно страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора – чл. 429, ал. 1 ГПК. Процесуално незаконосъобразно е онова действие на съдебния изпълнител, който събере цялото вземане по изпълнителния лист и го преведе само на едно от посочените в него като кредитори лица по съображения, че това лице се легитимира като единствен кредитор по силата на факт, осъществен преди приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора. По съществото на касационната жалба съдът намира следното: По делото е установено, че бащата на ищците (Д. Г. П. и В. Г. Р.) и на третото лице – помагач на ответника (И. Г. Р.), а именно - Г. Р. П. - е предявил искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на [фирма] и П. Н. Т. да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва от 30.11.2004 г. до окончателното изплащане на главницата. В хода на касационното производство ищецът Г. Р. П. е починал и като страна по делото е заместен от своите наследници по закон – децата му И. Г. Р., Д. Г. П. и В. Г. Р.. При тяхно участие е постановено касационното решение, с което ответниците по исковете [фирма] и П. Н. Т. са осъдени солидарно да заплатят 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва от 30.11.2004 г. на Д. Г. П., И. Г. Р. и В. Г. Р.. Въз основа на така влязлото в сила решение е издаден изпълнителен лист в полза и на тримата наследници по закон, конституирани като страни на мястото на починалия ищец Г. П.. Само единият от тях обаче - И. Г. Р. - е получил изпълнителния лист, който е приложил към подадена молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ И. Х., към която молба е приложил и саморъчно завещание с автор Г. Р. П., който се е разпоредил с цялото си вземане по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в полза на сина си И. Р.. Завещанието е съставено на 13.06.2008 г., а устните състезания пред въззивната инстанция по исковете по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД са приключили на 02.06.2009 г. Наследството е открито на 04.08.2010 г.; завещанието е обявено с протокол № 8900 от 02.09.2010 г. на нотариус Р. П.. Наследниците на Г. Р. П. са конституирани като страни в производството пред ВКС в о.с.з., проведено на 12.10.2010 г., а решението на ВКС е постановено на 19.11.2010 г. Изпълнителният лист е издаден на 05.01.2011 г.; изпълнителното дело е образувано на 20.01.2011 г., като с банков превод от 31.01.2011 г. ответникът по настоящото дело ЧСИ И. Х. е превел пълния размер на вземането на И. Г. Р.. Д. Г. П. и В. Г. Р. не са били страни по изпълнителното дело. В мотивите към обжалваното въззивно решение е прието, че исковете на Д. Г. П. и В. Г. Р. срещу ЧСИ И. Х. са неоснователни, защото действията на частния съдебен изпълнител не са довели до увреждане на ищците. Изложени са съображения, че нито те, нито длъжника са оспорили частен свидетелстващ документ – завещанието от Г. П. в полза на И. Г.. Правоприемството по чл. 227 ГПК настъпва по силата на закона и се отнася до наследника по закон и наследника по завещание, като при наличие на завет страната се замества от заветника в изпълнителното производство. Прието е, че наследниците на починалия в хода на процеса ищец, са участвали по делото като процесуални субституенти – не в защита на свои, а на чужди права. Замесването в процеса е на процесуални, не и на материални права. В изпълнителния процес частният съдебен изпълнител е бил длъжен да се съобрази с частното правоприемство на вземането. Като неоснователен е преценен довода на ищците, че взискатели могат да бъдат само лицата, които изпълнителния лист сочи като кредитори. Направен е извод, че действията на частния съдебен изпълнител в случая не са деликтни, поради което исковете са отхвърлени. Така изложените от въззивния съд мотиви съдържат терминологични грешки (завещанието не представлява частен свидетелстващ документ, нито пък конституираните на мястото на починалия в хода на процеса ищец негови наследници са процесуални субституенти), но като краен резултат не противоречат на дадените в настоящото решение отговори на въпросите, по които е допуснато обжалването. В разглеждания случай частното правоприемство е настъпило след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора (устните състезания пред въззивната инстанция по исковете по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД са приключили на 02.06.2009 г., а Г. Р. П. е починал на 04.08.2010 г.). При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК и предвид дадените по-горе отговори по реда на чл. 290 ГПК, се налага извода, че съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази настъпилото след приключване на устните състезания пред съда по съществото на спора частно правоприемство, породено от съставения завет в полза на И. Г.. Като е процедирал по този начин, ответникът не е извършил противоправно действие по смисъла на чл. 441 ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Доколкото в изпълнителния лист ищците също са посочени като титуляри на вземането, ответникът е следвало да ги уведоми за образуваното изпълнително дело (което към онзи момент би им дало възможност да предявят претенциите си срещу заветника и да предизвикат спиране на изпълнението), след което да зачете представения от И. Г. завет. Такова уведомяване в случая липсва, но въпреки това не може да се приеме, че ответника е процедирал незаконосъобразно, тъй като приложеното към молбата на взискателя И. Г. частно завещателно разпореждане, оставено в негова полза от общия наследодател на тримата, легитимира заветника като единствен правоимащ да получи цялото вземане. Изпълнителният лист сочи като правоимащи и ищците и по принцип съдебният изпълнител не би могъл да приеме нещо различно относно титулярите на спорното вземане от това, което е приел съда, постановил издаването на изпълнителния лист, освен когато следва да се приложи разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК. Тъй като съдебният изпълнител не е легитимиран да решава правни спорове между сънаследници относно обема на правата им, нито да игнорира завещание, на което един от сънаследниците се позовава, с аргумент, че то не е произвело действие, в случая ответникът не е разполагал с друга възможност, освен да зачете представения завет. Понастоящем за наследниците по закон остава открита възможността да предявят осъдителен иск срещу заветника, в производството по който да релевират всички свои възражения срещу завета, включително тези, представляващи упражняване на потестативни права. Предвид отговора на първия от въпросите, по които е допуснато обжалването, касационната жалба се явява неоснователна и на още едно основание. Освен цитираните по-горе, въззивният съд е изложил още и съображения, че по делото не е доказано ищците да са претърпели вреди от действията на съдебния изпълнител, тъй като в резултат на завета И. Г. е придобил цялото вземане, а останалите наследници нямат права върху същото. С оглед извода за отсъствие на вреди от принудителното изпълнение, претенцията е отхвърлена като неоснователна. Тези съображения на въззивния съд кореспондират с отговора на първия от въпросите, по които е допуснато обжалването. Отговорността на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна - чл. 441 ГПК. Тя може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията (или бездействията) на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните от ищците вреди. Доказателствената тежест за наличието на такива е за ищците, тъй като от елементите на деликтния състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД законът презумира единствено вината. В случая доказателства за настъпването на вреди не са ангажирани. С оглед отговора на първия правен въпрос, по който обжалването е допуснато, следва да се приеме, че в отношенията между ищците и третото лице – помагач на ответника И. Г. Р. последният има право да получи цялото вземане на общия наследодател, за което е издаден изпълнителния лист. Липсват не само доказателства, но и твърдения завещанието да не е породило действие. Няма и твърдения, че запазената част на ищците е накърнена и че те са упражнили успешно правото си да я възстановят. Следователно дори съдебният изпълнител да е действал незаконосъобразно, ищците не биха имали правото да получат по 1/3 от вземането за което е издаден изпълнителен лист. При евентуално получаване на припадащата им се според изпълнителния лист част, за тях щеше да възникне задължение да я предадат на заветника поради липса на основание в отношенията между тях да я задържат. Противно на изложеното в касационната жалба, не създава такова основание влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, тъй като в отношенията между ищците и И. Р. това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. Те са участвали в процеса не като срещупоставени страни, а общо са имали качеството на една от срещупоставените страни и техните вътрешни отношения не са били въведени в предмета на делото. При това положение пределите на силата на пресъдено нещо се разпростират до съдебно установяване на вземането, което общият им наследодател е имал и за което е издаден изпълнителния лист, но не и за това каква част от това вземане има право да получи всеки от сънаследниците. Неправилно е разбирането, че като не е представил пред ВКС саморъчното завещание, заветникът сам се е лишил от възможността само той да бъде конституиран като страна на мястото на починалия ищец, защото в производството пред касационната инстанция не е било възможно да се разреши евентуален спор между наследниците относно валидността на завещанието или относно възстановяване на запазени части. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 591 от 18.10.2012 г. на Русенски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 863/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: