Ключови фрази


9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

[населено място], 04.08.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 967 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. М. Върбанова и М. П. Т. срещу решение № 11/18.01.2021 г. по в. т. д. № 208/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта, с която е отменено решение № 207/17.12.2019 г. по т. д. № 277/2018 г. на Окръжен съд Плевен за осъждане на „ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на касаторите обезщетения в размер над 70 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта за началния момент, от който е присъдена лихва.

В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуален закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Навеждат се доводи, че съдът не е оценил докрай изключително близката и силна връзка, която е съществувала между родителите и починалото момиче, както и тежкото и драматично приемане на трагедията и от двамата родители. Не е изложил подробни мотиви защо се налага редукция на определеното от първоинстанционния съд обезщетение, определено в размер от по 180 000 лв. за всеки родител. Съдът не е отчел в пълнота критериите, имащи значение за разрешаване на казуса, както и не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти. Заявяват се оплаквания за пълно игнориране на съдебно-психиатричната експертиза, която дава заключение, че вследствие загубата на своята дъщеря ищцата Г. Върбанова е получила рецидивиращо депресивно разстройство. При определяне размера на обезщетението въззивният съд не е взел предвид покачените нива на лимитите на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“. В касационната жалба се навежда и довод, че съдът неправилно е определил началния момент, от който се дължи лихва, тъй като по делото е доказано, че застрахователят е бил уведомен от ищците за настъпилото събитие на 22.05.2018 г., съответно това е началната дата, от която се дължат лихви, а не след изтичане на тримесечния срок за произнасяне, както приема въззивният съд.

От касаторите се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в определения от първоинстанционния съд размер - 180 000 лв., при липса на съпричиняване, ведно със законната лихва от 22.05.2018 г. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред ВКС.

От ответника по касация „ЗД “БУЛ ИНС“ АД е подаден отговор, с който се оспорва подадената съвместна касационна жалба. Сочи се, че въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г., които са доразвити с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС и правилно е приложила разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Претендира се постановяване на решение, с което обжалваният акт на Апелативен съд Велико Търново бъде потвърден с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание касаторите, чрез своя процесуален представител, поддържат касационната жалба. Ответникът по касация поддържа отговора.

С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд Велико Търново е прието, че предявените от Г. М. Върбанова и М. П. Т. срещу „ЗД “БУЛ ИНС“ АД искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни до размер на 140 000 лв. при отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, пътуващ без поставен предпазен колан и на отворен прозорец, в размер на 50%. По делото безспорно е установен механизмът на ПТП с участието на автомобил Форд Пума рег. [рег.номер на МПС] , в който е пътувала загиналата П. М. Петрова, и наличието на валидно застрахована при ответното дружество гражданска отговорност на водача. При оспорен от застрахователя размер на претърпените от родителите на загиналата неимуществени вреди и приетият от първостепенния съд обем съпричиняване от 33, 33% /посочен от състава на Окръжен съд Плевен при очевидна грешка в размер на 50% на стр. 14 от решението/ от въззивната инстанция са взети предвид нивата на застрахователно покритие към датата на ПТП – 18.08.2016 г., и факта, че при преобръщане на автомобила по таван пострадалата е изпаднала от него, като причина за смъртта ѝ е черепно-мозъчна травма в резултат от притискане на главата ѝ от части на автомобила.

При необжалване на постановеното от Апелативен съд Велико Търново решение в частта му, с която „ЗД “БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на касаторите обезщетение в размер на по 70 000 лв., същото е влязло в сила. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснат касационен контрол за законосъобразност по отношение на приетия размер съпричиняване, а именно 50%.

С определение № 95/02.03.2022 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса : „Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?”. Констатирана е необходимост от проверка дали решението на Апелативен съд Велико Търново е в съответствие със задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., и практика на ВКС, намерила израз в решение № 66/29.05.2017 г. по т. д. № 1464/2016 г. на ТК, II ТО, решение № 78/07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012 г. на II ТО, решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 908/2015 на I ТО, решение № 1/05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2018 г. на I ТО, решение № 141/30.11.2017 г. по гр. д. № 60360/2016 г. на I ГК.

Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, които са от значение за това, но не само чрез посочването им, а при отчитане на тяхното значение. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък от значение са възрастта на починалия, отношенията му с претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, общественото разбиране за справедливост, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, на които се позовават касаторите, и съвместно съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т.2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.

Решението на Апелативен съд Велико Търново в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Макар формално да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност съдът не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства – обема на болката и страданието, претърпени от касаторите, както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 140 000 лв. за всеки от тях е достатъчно да репарира понесените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната дъщеря. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение задължителната и казуална практика, на която се позовават касаторите.

Изводът на Апелативен съд Велико Търново за намаляване на определеното от първостепенния съд обезщетение е направен без да се изложат каквито и да било мотиви поради каква причина обезщетение от 180 000 лв. се явява прекомерно. Този извод е формиран в отклонение от изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК и като резултат съставлява процесуално нарушение. Настоящият състав счита, че редукцията на определеното от Окръжен съд Плевен обезщетение не кореспондира с установените по делото факти - загуба на дете, което към датата на ПТП е на 22 години и в процес на придобиване на висшето си образование, амбициозно и активно търсещо реализация и икономическа независимост /П. Петрова е участвала в студентски бригади в чужбина/, както и състоянието на двамата родители след внезапната загуба. Свидетелят И. в съдебно заседание на 01.07.2019 г. на въпрос на съда как ищците са понесли загубата е отговорил видимо разстроен:„Боже…не питайте ….Много трудно. Побъркаха се.“. Свидетелката Ц. също е дала показания, че след смъртта на дъщеря им ищците са били в шок и три години след инцидента все още не са били в състояние да се отърсят от преживяното поради силната си чувствителност: „….сърцето им е изтръгнато“. Не е отчетена голямата сплотеност на семейството и силната връзка, която е съществувала между починалата и родителите ѝ, който извод не се опровергава от факта, че пострадалата П. е имала желание да бъде самостоятелна и финансово да не зависи напълно от родителите си. Липсва анализ на конкретните факти, установени по случая, с разбирането, че обемът вреди зависи от личността на увредения, собствената му устойчивост на стрес и възможността му за адаптация, поради което обезщетението за всеки отделен случай е различно и няма унифицирани правила. Формалният подход към определяне конкретния размер на обезщетението е недопустим. Той неглижира ролята на съда като правораздавателен орган, който дължи на отнеслите към него молбата си за съдействие увредени лица обективно и правдиво определяне на дължимото за причинените им неимуществени вреди обезщетение. Несъобразена в достатъчна степен от въззивния съд е и съществувалата към релевантния за спора момент – месец август 2016 г., икономическа обстановка в страната, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ /макар последните да се явяват само помощен критерий/. Съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 492, т. 1 от Кодекса за застраховане /ДВ бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ се предвижда, че лимитът на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя пострадали.

Настоящият състав на съда счита, че определянето на справедливо обезщетение изисква да бъде акцентирано върху обстоятелството, че ищците са изгубили дъщеря си във възраст, в която са очаквали тя да поеме своя самостоятелен път, да реализира родителски им мечти от дете да се превърне в млада жена, която има добра професия и може да бъде тяхна бъдеща опора. Отделно, следва да бъде взето в предвид, че едно и също негативно събитие /в случая възможно най-тежкото в човешкия живот – загубата на дете/ се отразява по различен начин на всеки отделен човек и зависи от неговите психологически особености, както и от конкретното съдържание на изградената с детето връзка. Ищците са отглеждали П. с обич, радост и надежда да получи добро образование, осигурявайки финансовите ѝ нуждите докато учи. Изградили са пълноценна връзка с детето си, основана на доверие и разбирателство. Внезапната ѝ загуба е преобърнала живота им и ги е изправила пред огромна психологическа трудност, с която не могат успешно да се справят. Независимо, че твърденията на представляващия касаторите адвокат за изслушана по делото съдебно-психиатрична експертиза не отговарят на действителността, установените чрез свидетелите факти са достатъчно красноречиви, за да формират извод за изключителната тежест на преживяното.

Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи с доказателствения материал по делото и недостатъчно оценената икономическа обстановка в страната към датата на инцидента са довели до присъждане в полза на ищците на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от касаторите отмяна на въззивното решение за разликата над определеното обезщетение в размер 70 000 лева до 90 000 лева при отчитане на съпричиняване от 1/2 за настъпване на вредите, с което се редуцира дължимото обезщетение от 180 000 лв. за всеки от ищците.

Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е създадена практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 128 по т.д.№ 2466/2018 г., решение № 60112 по т.д.№ 122/2020 г., както и решение № 72 по т. д. № 1191/2021 г. на І т.о. на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. С цитираната практика е разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава като функционално обусловена от отговорността на делинквента – чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2, вр. с ал. 3 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователното събитие или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. В конкретната хипотеза лихва се дължи от 25.05.2018 г., както претендират и касаторите.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, то следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, решението на Апелативен съд Велико Търново следва да бъде частично отменено и доприсъдена сума в размер на 20 000 лв. за всеки от касаторите с преразпределяне на отговорността за разноски.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторите се дължат разноски съразмерно с уважената част от исковете. Същите следва да бъдат присъдени при приложение на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат К. в размер на 6 156 лв. /общо за двамата касатори/ с оглед обжалваемия интерес и размера на присъдено обезщетение за настоящата инстанция. За въззивната инстанция разноските са в размер на 1 502, 86 лв., или общо разноски в размер на 7 658, 86 лв.

Дължимите на ответното дружество разноски за първа инстанция следва да бъдат определени в размер на 35 195, 16 лв., за втора – 14 147, 91 лв., а за настоящата – 3 500 лв., предвид съотношението между заявена и отхвърлена част от исковете, както и обжалваем интерес и постигнат резултат от обжалването, или общият размер е 52 843, 07 лв. /възражението за прекомерност е неоснователно/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 14 400 лв. за трите съдебни инстанции.

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 11/18.01.2021 г. по в. т. д. № 208/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, в частта, с която е отменено решение № 207/17.12.2019 г. по т. д. № 277/2018 г. на Окръжен съд Плевен за осъждане на „ЗД “БУЛ ИНС“ АД да заплати на Г. Върбанова и М. Т. обезщетения в размер над 70 000 до 90 000, в частта за началния момент, от който е присъдена лихва, както и изцяло в частта за разноските, вместо което постановява

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. М. Върбанова, ЕГН [ЕГН], и М. П. Т., ЕГН [ЕГН], сума в размер на по 20 000 лв., представляваща разлика между присъдените 70 000 лв. и дължимите 90 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им П. М. Петрова, настъпила в резултат на ПТП на 18.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от 25.05.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/18.01.2021 г. по в. т. д. № 208/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново в останалата част, с която е отменено решение № 207/17.12.2019 г. по т. д. № 277/2018 г. на Окръжен съд Плевен за отхвърляне на предявените от Г. Върбанова и М. Т. срещу „ЗД “БУЛ ИНС“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 90 000 лв. до 120 000 лв. за всеки един от тях.

ОСЪЖДА „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на 6 156 лв., а на Г. М. Върбанова, ЕГН [ЕГН], и М. П. Т., ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 1 502, 86 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 14 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. М. Върбанова, ЕГН [ЕГН], и М. П. Т., ЕГН [ЕГН], да заплатят на
„ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 52 843, 07 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.