Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * неимуществени вреди * лихва


1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 185
гр. София, 03.12.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Р. Иванова .
при участието на прокурора Стаменова
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 61/2015г и съобрази следното
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1265от 12.06.2014г по в. гр.дело № 3960/2013г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 09.08.2013г по гр.д № 7613/2012г на СГС, допълнително е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 ,т.2 от ЗОДОВ за разликата от 2000 до 10 000 лева, както са присъдени и мораторни лихви върху обезщетението в размер на 3179 ,64 лева , до завеждане на исковата молба. .
В касационната жалба се излага оплакването , че присъденото обезщетение е необосновано завишено ,нарушен е принципа за справедливост. Не е изследвана причинно- следствената връзка ,тъй като ищецът е бил задържан като мярка за неотклонение по друго обвинение,по което процесуалната принуда е упражнена законосъобразно. По отношение на ищеца паралелно са водени множество други наказателни производства, седем на брой, ,включително 5 бр. преди влизане в сила на оправдателната присъда за процесното обвинение . Съдебното минало на пострадалия не е преценено,както и това, че ищецът е оправдан частично , по обвинението в престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр. 1 и т.2 във вр с ал.1 НК , докато обвинението по чл.343 ал.1 б.”а” вр чл.342 ал.1 предл. 3 НК е било осуетено поради изтичане на абсолютна давност и не се дължи обезщетение за вреди. Не са спазени указанията по Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК. Освен това деянието му по прекратеното обвинение е било извършено в условията на идеална съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 НК с друго транспортно престъпление , по чл.343б ал.1 НК , за което ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда.Нарушен е материалния закон във връзка с критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД.

Отговор по касационната жалба не е постъпил, съображенията на касатора се оспорват в писмена защита. Взети са предвид всички обстоятелства , обуславящи присъдения размер на обезщетението. Преценен е интензитета на процесуалната принуда при водено в продължение на 7 години наказателно производство, настъпилите вреди са и от задържането под стража, търпяни незаконно и дори при отчитане за известно съпричиняване определящо за тях е повдигнатото обвинение , поведението на ответника. По отношение на обвинението , погасено по давност, се касае за леко наказуемо престъпление ,за разлика от обвинението , по което ищецът е оправдан.

С определение №422 от 15.04.2015г на ІІІ г.о на ВКС е допуснато разглеждане по същество на касационната жалба при основанието на чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК , по въпроса за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ при съобразяване с указанията в т.11 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК ,предвид наличие на постановено задържане под стража в съдебна фаза , поради неявяване на подсъдимия , по обвинението , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда но спрямо ищеца вече е била упражнена същата мярка за процесуална принуда, наложена във връзка с друго водено наказателно производство,по което не е налице основание държавата да носи отговорност за вреди. Допускане на решението до касационно обжалване по този въпрос е обусловено и от това, че при повдигнато обвинение срещу ищеца за две престъпления , първото по чл.436 ал.2 т.1 пр. 1 НК , за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда и второто- за престъпление по чл.343 ал.1 б”а” вр чл.342 ал.1 предл. 3 НК, по което производството е прекратено поради изтичане на абсолютна погасителна давност , противоречиво е разрешен въпроса за съобразяване с обстоятелствата по т.8 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК .

По въпроса ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :

Указанието в задължителната практика обезщетението да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние ,за което обвиняемият е бил оправдан , е дадено във връзка с тълкуването на чл. 4 ЗОДВПГ (ЗОДОВ) , като за случаи на частично оправдаване приложение намират указанията по т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК. Разяснението е принципно приложимо при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно престъпления в едно наказателно производство, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения , възникнала е отговорност на държавата във връзка с прекратяването им ,или по едни обвинения е постановена оправдателна присъда , а по други е възникнала отговорност във връзка с прекратяване на наказателното преследване,когато същото е незаконно .Ако повече от едно обвинение са дали основанието на конкретния иск за обезщетение и в случаи на установеност по делото , че по едно от тях ищецът е оправдан, а по друго обвинение е изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и производството в тази част е прекратено на това основание , като ищецът не е поискал то да продължи, съдът преценява връзката на конкретните обвинения с упражнената процесуална принуда и прилага чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението . Когато обезщетението по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обема и вреди от задържането по стража ,същевременно наказателното преследване по едно от обвиненията е прекратено поради изтичане на абсолютна давност, това обстоятелство не дава самостоятелно основание за отговорност на държавата по иска за вреди , но същото не е и основание за намаляване на обезщетението за вредите от незаконното обвинение , по което ищецът е бил оправдан, ако задържането под стража е във връзка с последното. Такъв е и случаят ,при който съдът законно е наложил задържане на подсъдимия поради неявяването му в съдебно заседание,която мярка за неотклонение по-късно е заменена от съда с по-лека преди производството по едно от обвиненията да се прекрати поради изтичане на абсолютна давност, а по другото обвинение да се постанови оправдателна присъда.Съдът съобразява приноса на незаконното обвинение при задържането под стража като мярка за неотклонение в рамките на наказателното производство, а отделно от това и приноса на пострадалия за налагането на тази мярка .

По касационната жалба .

При постановяване на обжалваното въззивно решение указанията в т.8 , т.11 и т.13 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК са съобразени в указана по- горе насока, предвид прекратяване на наказателното дело по едно от обвиненията - по чл.343 ал.1 б”а” вр чл.342 ал.1 предл. 3 НК поради изтичането на абсолютна давност , но не е преценено в достатъчна степен съпричиняването на ищеца при наложената му от съда марката за неотклонение и в това същият да остане задържан под стража , след като е отпаднало основанието за задържането му по друго и отделно водено срещу него наказателно производство , за престъпление по чл. 198 НК .В случая е от значение и факта , че мярката за неотклонение задържане под стража не е била наложена в предварителното производство при предявяване на обвинението по чл.346 ал.2 т.1 пр. 1 и т.2 във вр с ал.1 НК , а поради неявяването на ищеца в съдебно заседание като подсъдим по наказателното дело (чл.153 НПК,отм.) с определение от 31.03.2004г по по н.о.х.д13197/2003г на СРС, 12 състав НК . Макар в последствие като причина за неявяването да е било удостоверено задържането под стража и превеждането му в ареста на НСлС по друго наказателно производство, мярката е постановена законосъобразно , не е оспорвана по предвидения процесуален ред и не е била отменена. За целия период от налагане на мярката „задържане под стража” в съдебна фаза , до замяната й по молба на ищеца с по- лека от съда в открито заседание на 23.03.2005г , производството по внесения обвинителен акт е включвало две обвинения. Прекратяване на производството по н.о.х.д13197/2003г., СРС, НК във връзка с обвинението в престъпление по чл.343 ал.1 б”а” вр чл.342 ал.1 предл. 3 НК поради абсолютна давност , е постановено с определение от 24.10.2006г. а оправдателната присъда от 29.11.2006г,произнесена по обвинението в престъпление по чл.436 ал.2 т.1 пр. 1 НК, е влязла в сила на 30.05.2007г. Въззивният съд е отчел , че поради законосъобразното задържане на ищеца по други водени наказателни производства срещу него (по пр. пр.№ 1962/2004 на СРП),марката му за неотклонение като подсъдим по н.о.х.д 13197/2003г на СРС е била незаконно търпяна единствено за периода 19.01.2005 - 23.03.2005г, или два месеца и четири дни , но при определянето на обезщетение за тази включително вреда при основанието на чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ) не е отчел в решаваща степен приноса на обвиняемия по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ и предвид т.3 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г по т.д № 3/2004г ОСГК. Този принос се проявява както при налагането на мярката,тъй като макар да е разполагал с един месец време преди провеждане на заседанието на 31.03.2004г. ищецът не е уведомил съда по н.о.х.д 13197/2003г на СРС ,че не може да се яви по уважителни причини, така и към датата 19.01.2005г ,тъй като подсъдимият не е упражнил процесуалните си права , не е поискал изменение или отмяна на мярката в няколкото проведени преди тази дата съдебни заседания по наказателното дело , на които се е явявал лично и с адвокат.

При установените по делото обстоятелства, касационната жалба на Прокуратурата е основателна в оплакването за завишен размер на присъденото обезщетение. Критерият на чл. 52 от ЗЗД не е приложен съответно от въззивния съд , не само предвид изтъкнатото по-горе.Воденото наказателно производство действително е за продължителен период от 7 години (от 2000 до 2007г) , в случая значително е надхвърлен разумния срок за наказателно преследване по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т.2 във вр с ал.1 НК ,включващо досъдебна и съдебна фаза . През този период включително, ищецът е бил обвинен и задържан и по други наказателни дела ,по които има влезли сила присъди или споразумения от 02.06.2009г, 22.04.2010г, 03.02.2004г , 26.04.2005г ,30.03.2001г,12.11.2003г, във връзка с извършени от него престъпления по чл. 198 НК. При така последователно изявеното отношение на ищеца към правния ред,негативното отражение, което обвинението в престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т.2 във вр с ал.1 НК е имало за него , не може да се приеме като причина за сериозни и трайни негативни промени или че именно конкретното обвинение е довело до обществено злепоставяне ,засегнало е реализацията на личността в конкретното социално обкръжение Налице са били обичайно изпитваните от всеки човек безпокойство, притеснение и други негативни емоции във връзка с конкретното обвинение,в случая засилени от убеждението на ищеца за преднамереност и необективност на разследването спрямо него,доколкото увреденият от пътно-транспортното произшествие автомобил е бил служебен , ползван от органите на реда. Колкото до преките вреди върху психиката в резултат на задържането под стража в ареста, приносът на конкретното незаконно обвинение по отношение на същите е минимален . При тези обстоятелства във връзка с индивидуалното и конкретно определяне на неимуществената вреда в резултат на задържане на ищеца под стража общо за времето от 30.03. 2004г.до 23.03.2005г., съдът не е следвало да възприема изолирано изводите на съдебно- психологическата експертиза по делото, посочила промяна на личността на ищеца от екструвертна в интрувертна насока , променена типология при идентификацията като основен приоритет на психическата устойчивост на личността и неблагоприятни промени върху психиката в значителна степен , които изводи вещото лице - психолог е направил по специалността си , но единствено от събеседване с ищеца , възприемайки разказа му за преживяното в ареста. Въззивният съд правилно е изтъкнал, че за времето през което ищецът е търпял неимуществени вреди от незаконното обвинение през определени периоди срещу него са били повдигнати и други обвинения, съответно е бил и задължан под стража .Това не изключва причинно следствената установеност на вредите от процесното незаконно обвинение ,поддържано от Прокуратура. Причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените неимуществени вреди не може да бъде отречена , дори ако принос в нейното настъпване имат и законни процесуални действия. За отговорността в обема по чл. 2 ал.1, т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1, т.3) ЗОДОВ са от значение незаконните актове, те дават и основание на иска за обезщетение. Обстоятелствата , които в решаваща степен следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението по размер , в случая са както преценените от въззивния съд тежест на обвинението в умишлено престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр. 1 и т.2 във вр с ал.1 НК , за който квалифициран състав законът предвижда лишаване от свобода от една до десет години , така и че Прокуратурата е пледирала за налагане на минимално предвиденото в закона наказание, а ищецът е оправдан на първа инстнация поради несъставомерност на деянието по чл. 346 ал.2 т.1 пр. 1 и т.2 във вр с ал.1 НК , щом не се установява управлявания от дееца автомобил да е бил противозаконно отнет. Продължителността на наказателното производство от 7 години е надхвърлила разумния срок , но срещу ищеца за същия период паралелно са водени наказателни производства с повдигане на обвинения, довели до осъждането му за други умишлени престъпления.Вреди от задържането под стража са претърпени във връзка с незаконното обвинение включително , но в значително отдалечен по време период , считано от предявяване на иска за обезщетение.Упражнено е задържане под стража, за което незаконното обвинение има принос ,тъй като същото е обусловило за ищеца качеството на подсъдим. При ищеца има установено влошаване на психическото състояние и преживян психичен стрес, но същият свързва негативните си изживявания предимно с продължителността на престоя си в ареста .От съвкупната преценка на доказателствата може да се заключи, че същият е понесъл с безпокойство и обвинението. Към момента на привличането му като обвиняем касаторът е бил осъждан, но за по-леко престъпление.За периода ,през който е търпял вреди във връзка с повдигнатото обвинение , по отношение на ищеца е реализирана наказателна отговорност за други умишлени престъпления , които е извършил. При така установената степен на засягане на неимуществени блага в досъдено и съдебно наказателно производство в резултат на процесното незаконно обвинение, въззивният съд правилно е приел за занижено присъденото на първа инстанция обезщетение от 2000 лева,но сам е определил едно завишено по размер обезщетение . За да бъде удовлетворен общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото,за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението следва да се определи и съответно присъди обезщетение от общо 5 000 лева , ведно със законните последици , които включват и законната лихва. Не следва тези лихви да се присъждат с отделен диспозитив, независимо че така са поискани. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, определено по справедливост, решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени в една част и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ (в настояща редакция чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ) да се отхвърли за разликата над сумата 5 000 лева , до размера на присъдените от въззивния съд 10 000 лева , със законните последици . Лихва като законна последица поначало се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда,но за нея тече погасителна давност и когато ищецът иска лихвата три години назад , считано от предявяването на иска ,същата следва да се присъди от посочената дата,в случая 29.05.2009г.Тази лихва е законна. Това , че ищецът е съобразил по-краткия срок на погасителната давност при предявяване на иска си не поражда необходимост да се постановява отделно осъдителен диспозитив на основание чл. 86 ЗЗД.Върху присъдения на първа инстанция размер на обезщетението от 2000 лева, лихвата до завеждане на иска не е била присъдена като законна последица ,тя е била присъдена с отделен диспозитив от въззивния съд за тази лихва включително.Лихвата следва да се присъди с настоящето решение, при окончателно определяне размера на обезщетението ,тъй като въззивното решение в частта по уважения на основание чл. 86 ЗЗД иск за размера от 3179,64 лева следва да се отмени. Разноски следва да се присъдят в тежест на ответника по делото съгласно изхода на спора, съобразно уважената част от иска , или до размера на сумата 278 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

Отменява решение №1265 от 12.06.2014г по в. гр.дело № 3960/2013г. на Софийски апелативен съд в частта , с която след частична отмяна на решение от 09.08.2013г по гр.д № 7613/2012г на СГС, допълнително е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 ,т.2 от ЗОДОВ за разликата над 5 000 лева ;в частта, с която са присъдени мораторни лихви в размер на 3179 ,64 лева върху главница от 10 000 лева за период от 29.05.2009г до 28.05.2012г до завеждане на исковата молба , както и в частта , с която Прокуратурата е осъдена за разноските и вместо това постановява :
Отхвърля иска , предявен от Д. Н. С. против Прокуратурата на РБ за обезщетение на неимуществени вреди,произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр. 1 и т.2 във вр с ал.1 НК , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда , за размера над присъдената сума от 5 000 лева (пет хиляди лева), до размера на сумата 10 000 лева
Потвърждава решение №1265 от 12.06.2014г по в. гр.дело № 3960/2013г. на Софийски апелативен съд в останалата част .
Осъжда Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Д. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , общ П. , законната лихва върху сумата 5 000 лева , считано от 29.05.2009г до окончателно изплащане, както и на основание чл.10 , ал.3 ЗОДОВ, разноски за всички инстанции в размер 278 лева , съразмерно на уважената част от иска
Решението е окончателно .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: