13 Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр. София, 19.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1022 по описа за 2018г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на присъединения кредитор /въззивник във въззивното производство/ „Марина бей мениджмънт“ ЕООД, община Балчик чрез процесуален представител адв. И. П. Т. срещу решение № 245 от 23.11.2017г. по в. т. дело № 820/2015г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 162 от 09.10.2015г. по т. дело № 38/2015г. на Добрички окръжен съд и „Марина бей мениджмънт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Олд Тауър 7” ЕООД, община Балчик сума в размер 3 705 лв. – съдебни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлена молбата на А. Л. Кирьянов, гражданин на Руската Федерация и присъединените в хода на производството „Международна инвестиционна банка”, Руска Федерация и „Марина бей мениджмънт” ЕООД, за откриване на производство по несъстоятелност на „Олд Тауър 7” ЕООД, община Балчик. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е разгледал презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 ТЗ, с оглед установените факти, че преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност длъжникът не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Излага съображения, че приемането от въззивния съдебен състав, че не е налице спиране на плащанията, е в противоречие с доказателствата по делото. Поддържа, че твърденията за недействителност на нотариалния акт от 16.02.2015г. са неотносими към финансовия и икономически анализ на длъжника и състоянието му на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост. Релевира доводи, че съдът не се е съобразил със заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, както и с установените коефициенти на финансова автономност, свръхзадлъжнялост и ликвидност. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Олд Тауър 7” ЕООД да бъде уважена, като за начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, да бъде определена датата 16.02.2015г. Ответникът „Международна инвестиционна банка”, Москва, Руска Федерация чрез процесуални представители адв. Б. В. и адв. Н. З. и ответникът „Олд Тауър 7” ЕООД, община Балчик чрез процесуален представител адв. П. С. С. оспорват касационната жалба и поддържат становище за правилност на решението по следните съображения: презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ е оборима и в хода на исковото производство са събрани достатъчно доказателства, че дружеството не е неплатежоспособно; твърдението, че дружеството не е извършвало плащания, е невярно и в противоречие със събраните доказателства; в зависимост от действителността на сделката за продажба на 86 апартамента определеният данък добавена стойност ще бъде различен и коефициентите за ликвидност, задлъжнялост и финансова автономност, определени в тази вариантност, ще бъдат изцяло в рамките на обичайните за инвестиционно дружество; по отношение ефекта на конвертирането на част от вземането на МИБ в капитал чрез извършването на непарична вноска в капитала на дружеството – реалният ефект от апортната вноска е ефективно намаляване на краткосрочните и дългосрочните задължения на дружеството към МИБ със 7 000 000 лв. Ответникът А. Л. К., гражданин на Руската Федерация чрез процесуални представители адв. И. П. Т. и адв. С. Й. не оспорват касационната жалба и поддържат становище за неправилност на въззивното решение. С определение № 512 от 24.07.2018г. по т. дело № 1022/2018г. настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Към кой момент във въззивното производство може да се поиска прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ? 2. Може ли въззивният съд служебно да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ и да приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника? 3. Следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност? 4. Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: По първите два процесуалноправни въпроса: Съгласно направеното изменение на чл. 608, ал. 2 ТЗ и въведената с § 4 от ЗИД на ТЗ /ДВ, бр. 105/30.12.2016г./ нова презумпция за неплатежоспособност, предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Въвеждането на посочената презумпция е с цел ускоряване на процедурата и улесняване на доказването на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, предвид публичността на годишните финансови отчети в търговския регистър. Посочената правна норма е процесуална и действа за в бъдеще, включително за заварените висящи съдебни производства, предвид липсата на друга правна уредба в ЗИД на ТЗ /ДВ, бр. 105/30.12.2016г./. По правната си същност презумпцията представлява правно-техническо средство, чрез което се установяват връзки между един известен факт от действителността, от който се съди за наличието на втори неизвестен факт, от което следват определени правни последици. Фактът, въз основа на който в чл. 608, ал. 2 ТЗ се предполага, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 на чл. 608 ТЗ, а именно незаявяване за обявяване в търговския регистър на годишните си финансови отчети за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е служебно известен на съда по аргумент от чл. 9, ал. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. С разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е регламентирано правото на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Предвиденото в нея засилено служебно начало се отнася за цялото производство по несъстоятелност, включително за фазата по разглеждане на молбата за откриването му и се прилага, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. В посочения смисъл е формирана константна практика на ВКС в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 153/23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 241/21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 199/08.11.2013 г. по т. д. № 1819/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 78/19.08.2015г. по т. д. № 2271/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд може служебно да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ и да приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника при условие, че презумпцията не е оборена. По отношение на възраженията и доказателствата, относими към състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и оборване на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, преклузиите на чл. 131- 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК не намират приложение. Разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ урежда засилено служебно начало за установяването на факти и за събирането на доказателства, произтичащо от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на всички, а не само за страните по делото. Поради това, че съдът по несъстоятелността може служебно да приложи презумпцията на чл. 608, ал. 2 ГПК, както и по всяко време служебно да събира доказателства относно платежоспособността/ неплатежоспособността на длъжника, молителят, респективно присъединеният кредитор също има право да се позове на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ до момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, а длъжникът има право да инвокира възражения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания в тази връзка, включително да оборва презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, както в първоинстанционното производство след приключване на първото заседание по делото, така и във въззивното производство. Предвид засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и приложението на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ в първоинстанционното и въззивното производство, за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ е без значение дали молителят, респективно присъединеният кредитор се е позовал на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните процесуалноправни въпроси: Въззивният съд може служебно да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ и да приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника, ако презумпцията не е оборена. Молителят, респективно присъединеният кредитор има право да се позове на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ до момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ е оборима и по отношение на възраженията и доказателствата, относими към състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и оборване на посочената презумпция, преклузиите на чл. 131- 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК не намират приложение. Предвид засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и приложението на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ в първоинстанционното и въззивното производство, за основателността на молбата по чл. 625 ТЗ е без значение дали молителят, респективно присъединеният кредитор се е позовал на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. По третия и четвъртия правни въпроси: По въпроса „следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност“ е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 44/04.07.2012г. по т. д. № 983/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 202/10.01.2014г. по т. д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015г. по т. д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. В посочените решения е изразено становището, че неплатежоспособността по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си, т. е. спирането на плащанията да не се дължи на причини от субективен характер, а на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Прието е, че неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. Спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване на производство по несъстоятелност. Спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени кредитори. В част от посочените решения е изразено разбирането, че въведената с нормата на чл. 608, ал. 3 /преди ал. 2/ ТЗ презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията представлява само средство за разместване на доказателствената тежест при установяване на основния факт дали длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Материалноправната предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност е настъпването на неплатежоспособността – чл. 607а, ал. 1 във връзка с чл. 608, ал. 1 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност за изпълнение на изискуеми парични задължения, за погасяване на тези задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. Израз на тази обективна невъзможност е и спиране на плащанията към определна дата, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Поради това за определяне на неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост. Настоящият състав се присъединява към посочената константна практика на ВКС, в който смисъл дава и отговор на поставения въпрос: Състоянието на неплатежоспособност следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор. По въпроса „към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество“ е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - горепосочените решения, решение № 25/21.03.2014г. по т. д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 164/30.11.2016г. по т. д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 220/07.02.2018г. по т. д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. Съгласно практиката на ВКС съдът по несъстоятелността трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. Значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е изяснено в решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. в следния смисъл: „По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обръщаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.” При установяване на икономическото състояние на търговското дружество – длъжник и преценка на коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, следва да бъде съобразено и изразеното в решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК разбиране относно съотношението на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, да бъде отчетена реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възникнал между страните спор относно компонентите на актива и пасива съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от различни съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По правилността на въззивното решение: С оглед дадените отговори на първите два процесуалноправни въпроса настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд е приел, че позоваването на приетата след подаването на въззивната жалба разпоредба на чл. 608, ал. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 105/2016г./ е било процесуално допустимо до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, предвид разширеното служебно начало в производството по несъстоятелност, което не дерогира ограничения обхват на въззивната проверка, установен в чл. 269 ГПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, константната практика на ВКС и предвид оборимостта на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ съдебният състав е обсъдил част от събраните по делото множество доказателства, установяващи икономическото състояние на „Олд Тауър 7“ ЕООД и като не се е позовал на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ за неплатежоспособност поради спиране на плащанията също е оборима и при наличие на събрани доказателства, относими към икономическото състояние на търговското дружество, съдът е длъжен да ги обсъди в тяхната взаимна връзка. Поради това, като не е извел извод за неплатежоспособност на „Олд Тауър 7“ ЕООД въз основа на чл. 608, ал. 3 ТЗ, Варненски апелативен съд не е нарушил материалния закон и съдопроизводствените правила. При установяване на икономическото състояние на „Олд Тауър 7“ ЕООД въззивният съд обосновано е приел, че задължението на посоченото дружество към основния кредитор Международна инвестиционна банка произтича от сключен на 16.03.2012г. между тях Договор за кредит 128/1 и към 01.05.2017г. е в общ размер 4 643 160,68 евро /9 081 232,95 лв./, от които 3 518 298,76 евро /6 881 194,26 лв./ - главница и 1 124 861,92 евро /2 200 038,69 лв./ - лихви. Правилно е отчел направеното от банката като едноличен собственик на капитала на дружеството двукратно увеличение на капитала с непарична вноска – апорт на вземането й за начислени и дължими лихви върху главницата, след което увеличение регистрираният капитал на „Олд Тауър 7“ ЕООД е в размер на 7 250 000 лв. Реалният ефект на увеличението на капитала с посочения апорт е намаляване на задълженията по договора за кредит от 16.03.2012г. със съответните суми. В съответствие с доказателствата по делото въззивната инстанция е установила, че с Допълнително споразумение към договора за кредит, сключено на 04.02.2016г. между МИБ и „Олд Тауър 7“ ЕООД, падежът на кредита относно главницата и по-голямата част от лихвите е разсрочен до 31.12.2017г., като за сумите, които са изключени от общото разсрочване и са с настъпил падеж до 10.03.2015г., банката е пристъпила към принудително изпълнение на обезпечения по кредита, предоставени от трети лица, а не срещу активи на дружеството. Неправилно и в противоречие с константната практика на ВКС въззивният съд се е позовал на невлязлото към момента на постановяване на въззивния съдебен акт решение № 121/20.10.2016г. по т. д. № 58/2015г. на Добрички окръжен съд. С посоченото решение е обявена относителна недействителност по отношение на Международна инвестиционна банка на договор за продажба по нот. акт № 113/2015г., по силата на който „Олд Тауър 7” ЕООД прехвърля на „Камерай“ ООД, Република Белийз собствеността върху 86 броя апартаменти срещу цена от 775 000 лв., като сключен във вреда на МИБ; обявена е недействителността и е постановено заличаване на вписване на договора за продажба на 8 апартамента, сключен между „Камерай“ ООД и „Темора трейд“ ООД, Сейшели с нот. акт № 146/2015г.; обявена е недействителността и е постановено заличаване на вписване на договор за продажба на 78 апартамента, сключен между „Камерай“ ООД и „Виалинтекс груп“ ИНК по нот. акт № 198/2015г.; обявена е нищожността на договор за покупко – продажба по нот. акт № 113/2015г. едновременно на четири основания - поради противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие, поради липса на основание и като привиден. Поради това, че при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене, а в конкретния случай към 29.08.2017г. посоченият съдебен акт на Добрички окръжен съд не е влязъл в сила, то апартаментите – предмет на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 113, т. I, рег. № 405, нот. д. № 63/16.02.2015г. на нотариус с рег. № 109 на НК с район на действие Балчишки РС, не е следвало да бъдат включени в активите на „Олд Тауър 7“ ЕООД при формиране на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството. При наличие на съдебен спор по искове, предявени на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти на различни основания, нищожността на договора следва да бъде установена с влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност, е длъжен да зачете решението, с което исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД са уважени, едва след влизането му в сила съгласно чл. 297 ГПК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд при нарушение на разпоредбата на чл. 297 ГПК се е позовал на невлязлото в сила решение № 121/20.10.2016г. по т. д. № 58/2015г. на Добрички окръжен съд. Логическият извод и последица след влизане в сила на решението за обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 113, т. I, рег. № 405, нот. д. № 63/16.02.2015г. на нотариус с рег. № 109 на НК с район на действие Балчишки РС, е, че 86-те апартамента – предмет на договора за покупко-продажба, не са излезли от патримониума на „Олд Тауър 7“ ЕООД. Посочените факти следва да бъдат взети предвид при установяване на икономическото състояние на дружеството и изчисляването на коефициентите за ликвидност след влизане в сила на решението. Изводът на Варненски апелативен съд, че при изчисляване на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството следва да бъде изключено задължението към холандското дружество Van Horssen Projectonwikkeling BV /Ван Хорсен/, съответно вземането от „Олд Тауър“ ЕАД поради непредставяне на оригинала на завереното копие на договора за цесия от 30.09.2013г. между „Олд тауър лимитед“, [населено място] като цедент и холандското дружество Ван Хорсен като цесионер /за цедиране на всички права до договора за заем от 27.04.2007г./, тъй като оригиналът не е представен в рамките на откритото производство по оспорването му, е неправилен. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не направи това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Предвид спора между страните относно съществуването в правния мир на оригинал на договора за цесия от 30.09.2013г. и оспорването на автентичността му от страна на „Олд Тауър 7“ ЕООД и Международна инвестиционна банка, правилно въззивният съд в съдебно заседание на 26.04.2017г. е задължил въззивника „Марина бей мениджмънт“ ЕООД да представи оригиналите на представените с молба вх. № 2236/13.04.2017г. писмени доказателства – договор за заем от 27.04.2007г., нотариален акт от 02.05.2007г., извлечение от банкова сметка, договор за цесия и уведомление за встъпване в дълг. В съдебно заседание на 11.07.2017г. процесуалният представител на въззивника е представил оригиналите на договора за заем, договора за встъпване в дълг, договора за цесия и уведомлението и вещо лице Е. А. А. е изготвило заключението на съдебно-почерковата експертиза въз основа на оригиналите на изследваните договори. Констатациите, че цедираното вземане не е осчетоводено от холандското дружество, видно от годишните счетоводни отчети на Ван Хорсен за периода 2012 – 2015г., съответстват на представените доказателства. Обстоятелството, че „Олд Тауър 7“ ЕООД не разполага с първични счетоводни документи, установяващи задължение към Ван Хорсен, не може да обоснове извод за недължимост на сумите по договора за цесия, тъй като първичните счетоводни документи представляват документи, установяващи задължението по договора за заем от 27.04.2007г., сключен между „Олд тауър лимитед“, [населено място] като заемодател и „Олд Тауър“ ЕАД като заемател, поради което би следвало да се намират в счетоводствата на страните по договора за заем и при цесионера съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 2 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 1 от договора за цесия. С оглед изчисляване на коефициентите за ликвидност като средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника, преценка на спорните компоненти и реално съществуващите вземания и задължения, въззивният съд при изясняване на въпроса дали е възникнало задължение на „Олд Тауър 7“ ЕООД към цесионера е следвало преди това да установи: 1/ дали е възникнало правоотношение между „Олд Тауър лимитед“, [населено място] като заемодател и „Олд Тауър“ ЕАД като заемател по представения договор за заем от 27.04.2007г. и дали са преведени процесните суми именно въз основа на този договор за заем, като обсъди всички представени доказателства, възражения и доводи на страните; 2/ дали е възникнало правоотношение между „Олд Тауър“ ЕАД и „Олд Тауър 7“ ЕООД по представения договор за встъпване в дълг от 25.09.2012г. и дали към момента на приключване на съдебното дирене това правоотношение не е прекратено по някой от предвидените в ЗЗД способи, като дължи обсъждане на всички относими доказателства, направени възражения и правни доводи. Относно договора за встъпване в дълг от 25.09.2012г. съдебният състав неправилно се е позовал на чл. 3.4.2. и чл. 3.4.3. от договора за кредит от 16.03.2012г., с които договорни клаузи „Олд Тауър 7“ ЕООД и „Олд Тауър“ ЕАД са се задължили да не поемат без съгласие на МИБ задължения и да имат имуществени и финансови дългове и да гарантират задължения към трети лица. Посочените задължения са поети спрямо МИБ, но не и във вътрешните отношения между „Олд Тауър 7“ ЕООД, от една страна, и „Олд Тауър“ ЕАД, от друга страна. Неизпълнението на тези задължения няма за последица нищожност на договора за встъпване в дълг, но може да бъде основание за пресрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 14.1. от договора за кредит. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 298, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на Апелативен съд Варна за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да съобрази: в коя част е влязло в сила решение № 121/20.10.2016г. по т. дело № 58/2015г. на Добрички окръжен съд; да прецени дали е настъпил падежът на изплащане на остатъка от задълженията по договора за банков кредит № 128/1 от 16.03.2012, предвид липсата на данни за ново преструктуриране на кредита и нов погасителен план; да обсъди всички възражения, доказателства и доводи по отношение на представените договор за заем от 27.04.2007г. и договор за встъпване в дълг от 25.09.2012г. и да установи горепосочените обстоятелства. Въззивният съд следва да допусне съдебно-счетоводна експертиза за установяване на актуалното икономическо състояние на „Олд Тауър 7“ ЕООД, като съобрази евентуалното наличие на нови доказателства и обстоятелства, предвид динамиката в търговската дейност и икономическото състояние и изтеклия дълъг период от време след приемане на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. При определяне на стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника /материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства/, краткосрочните задължения /изискуемите задължения/, текущите задължения /краткосрочните задължения и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период/ вещото лице трябва да отчете извършените апортни вноски в капитала на дружеството, да включи задълженията по договора за кредит от 16.03.2012г. с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене при второто разглеждане на делото от Варненски апелативен съд, евентуално други задължения с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период, да включи средната пазарна стойност на ликвидните апартаменти, включително апартаментите – предмет на влязлото в сила решение на Добрички окръжен съд, по отношение на които е установена нищожност на договора за покупко-продажба. Вещото лице следва да определи коефициентите за ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост и съобразно отрасловия сектор на икономиката, в която работи „Олд Тауър 7“ ЕООД. Коефициентите за ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост трябва да бъдат дадени във варианти – с изключване, съответно включване в баланса като пасив на задълженията по договора за встъпване в дълг /към „Олд тауър лимитед“, респ. Van Horssen Projectonwikkeling BV /Ван Хорсен//. Въззивният съд има право да допълни задачата на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по претенцията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 245 от 23.11.2017г. по в. т. дело № 820/2015г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение. ВРЪЩА делото на Апелативен съд Варна за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.