Р Е Ш Е Н И Е
№ 442/2015 г.
гр. София 08.04.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 16 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1643 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. Б. Л., чрез адв.И. В. против решение № 2108/19.11.2014 г. по гр. дело № 2488/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.дело № 8409/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя против Прокуратура на РБългария с пр.осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ както следва: 1. за присъждане на сумата 35 000 лв. /разликата от 15 000 лв. до 50000 лв./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304,б,ал.1,пр.2 НК, ведно със законната лихва от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, 2. за присъждане на сумата 21 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.209,ал.1пр.1, вр.чл.26,ал.1 НК, по което е оправдан с присъда от 18.03.2009 г. по нохд № 14287/2008 г. на СРС, заедно със законната лихва, считано от 09.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното решение е нарушение на материалния закон.
Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] Т.П. е подала касационна жалба вх. № 14446/12.12.2014 г. и касационна жалба вх. № 14883/22.12.2014 г. срещу постановеното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 19.05.2014 г. по гр.дело № 8409/2013 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ от И. Б. Л. както следва – над сумата 9000 лв. до 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 304б,ал.1,пр.2 НК, над сумата 1500 лв. до 25000 лв., обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на същото престъпление, над сумата 3000 лв. до 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.209, ал.1,пр.1 НК, вр.чл.26,ал.1 НК и вместо отменената част са уважени предявените искове от И. Б. Л. срещу Прокуратура на РБългария с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ както следва: 1. за сумата 6000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 304б,ал.1,пр.2 НК, за сумата 23 500 лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото незаконно обвинение, 2. за сумата 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.209,ал.1, пр.1 НК, вр.чл.26,ал.1 НК, заедно със законната лихва върху всяка от сумите. Ответникът обжалва посоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.дело № 8409/2013 г. в уважената част на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
С определение № 1034/10.09.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 2108/19.11.2014 г. по гр.дело № 2488/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 19.05.2014 г. по гр.дело № 8409/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от И. Б. Л. против Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за иуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304б,ал.1,пр.2 НК над сумата 1500 лв. до 25000 лв. и вместо отменената част е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на И. Б. Л. обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304б,ал.1,пр.2 НК в размер на сумата 23 500 лв., заедно със законната лихва, считано от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на същото решение на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.дело № 8409/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на И. Б. Л. сумата 1500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304б,ал.1,пр.2 НК, заедно със законната лихва, считано от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на същото въззивно решение на САС, с която Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на И. Б. Л. сумата 987.66 лв. направени разноски за първата инстанция и сумата 1880 лв. направени разноски за въззивната инстанция по касационна жалба вх. № 14446/12.12.2014 г. и касационна жалба вх. № 14883/22.12.2014 г. подадени от Прокуратура на РБългария чрез Т.П., прокурор в Апелативна прокуратура [населено място]. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос – може ли в производството по гражданското дело при предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/в редакцията на текста преди изм.с Д.в.бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди съдът да извършва преценка относно заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар с оглед неговата прекомерност, съобразно действителна правна и фактическа сложност на делото.
Жалбоподателят-ответник – Прокуратура на РБългария поддържа, че решението на Софийски апелативен съд в частта, с която се е произнесъл по претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се з заплатено адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното производство по пр.пр. № 9208/2008 г. по описа на СГП е неправилно. Сочи за неправилен изводът на съда, че доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено в наказателното производство не могат да бъдат обсъждани по гражданско дело. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 25000 лв. е прекомерно, тъй като надвишава многократно определения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размер за съответната защита, че така присъденото обезщетение е за вреди, които не са пряка вреда, поради прекомерността на заплатения адвокатски хонорар спрямо осъществената защита и липсата на фактическа и правна сложност на делото и малкия обем на проведените процесуално-следствени действия по него. Сочи също, че отговорността за направения разход за адвокатско възнаграждение в наказателното производство е следвало да се реализира в рамките на същото, поради акцесорния характер на това вземане, че съгласно чл.301,ал.1,т.12 НПК с присъдата наказателния съд следва да се произнесе и по въпроса на кого да се възложат разноските по делото и когато е пропуснал да стори това с присъдата си съдът може с отделно определение по чл.306,ал.1,т.4,пр.2 НПК да се произнесе по този въпрос, че при наличие на този ред за събиране на разхода за адвокатско възнаграждение в наказателното производство редът, предвиден в ЗОДОВ е неприложим. Искането е за отмяна на решението на въззивния съд в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се отхвърли.
Ответникът по жалбата, чрез адв.И. В. в писмен отговор е изразил становище, че решението на въззивния съд в частта по присъдените имуществени вреди е правилно. Сочи, че не съществува процесуална възможност в хода на наказателното производство обвиняемият/подсъдимият да получи направените разноски за адвокатско възнаграждение, че разноските на ищеца за адвокатско представителство в наказателното производство са в пряка и непосредствена връзка с това производство и подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ. Поддържа, че изплатените суми за защита от ищеца по наказателното дело са разноски в това дело, но в настоящото производство са имуществени вреди и не подлежат на преценка за прекомерност. Искането е за оставяне в сила на въззивното решение в тази част.
В съдебно заседание представителя на прокуратурата на РБългария прокурор във ВКС Д. поддържа касационната жалба и доразвива доводите за неправилност на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ за присъждане на претърпени имуществени5 вреди.
Ищецът, чрез адв.Г.А. поддържа становището за неоснователност на касационната жалба на Прокуратурата на РБЪлгария в тази част. Счита, че в производството по предявен иск по чл.2,ал.1, т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК – присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, поради прекомерност са неприложими по отношение на това адвокатско възнаграждение, изплатено в наказателното производство.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Както се посочи по-горе предмет на касационен контрол е решението на Софийски апелативен съд по гр.дело № 2488/2014 г. само в частта по предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за заплащане на сумата 26 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която се е произнесъл по предявените искове от И. Л. с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/в редакцията на текста преди изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа страна е прието, че на 23.09.2008 г. жалбоподателят И. Л. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по 304б ал.1 предложение второ от НК - за това, че на неустановена дата през 2006 година в кабинета си в Д. приел дар от Х. Р. – парична сума от 2 000 лева в книжен плик, която не му се следва, за да упражни влияние, което Л. има като член на ИК на Б., отговарящ за международните съдии, при вземане на решението от длъжностно лице- Председателят на Б. Б. М., изразяващо се в предоставяне на У. на кандидата за футболен съдия на талантите предвид възможността единствено Президента на Б. да извърши това, съгласно чл.43 ал.2 т.3 от Устава на Б..
Прието е, че по това обвинение срещу ищеца не бил внесен обвинителен акт от СГП. Наказателното производство е прекратено с постановление от 14.03.2011 г. по пр.пр.№9208/08 г., което е обжалвано от ищеца и същото е потвърдено с определение от 04.04.2011 г. по .ч.д.№ 1275/11 г. на СГС. Последното е потвърдено с определение от 02.05.2011 г. по в.н.ч.д. № 378/11 г. на САС.
Въз основа на приложените по делото писмени доказателства - постановление за отделяне на наказателното производство от 05.12.08 г. по пр. № 9208/08 на прокурор при СГП и постановление за привличане на обвиняем от 10.12.2008 г. по пр.пр.№ 11 690/08 на прокурор при СГП въззивният съд е приел за установено, че на 10.12.08 г. жалбоподателят-ищец е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 предложение първо от НК - за това, че на неустановена място и дата през февруари 2006 година до 19.02.2006 г. при условията на продължавано престъпление е възбудил заблуждение у девет физически лица - международни футболни съдии, главни футболни съдии и футболни съдии- асистенти като им е казал, че следва да събират пари за подаръци за гостуването на П. П. от И. и А. П. от Б., за което следва да се събират суми от по 1000 лева от главен футболен съдия и от по 700 лева от асистент - съдия.
Прието е, че по това обвинение срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт от СГП. С присъда от 18.03.2009 година на СРС по нохд № 14 278/08 г. подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от 09.07.09 г. по в.н.о.х.д № 2031/09 г. на СГС.
Въззивният съд е приел, че от представения договор №619/01.10.2008 г. сключен между Адвокатско дружество „Д., А. и с.” и ищеца, с предмет защита по пр.пр.№ 9208/08 г. е установено, че за адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство ищецът е заплатил сумата от 25 000 лева за възнаграждение за един адвокат.
От правна страна съдът е приел за основателен и иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на Република България, за присъждане на сумата 25 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Посочил е, че според чл. 4 ЗОДОВ, обезщетението обхваща и имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приел е за установено по делото заплащането на сума в общ размер на 25 000 лева – възнаграждение за един адвокат за производството по пр.пр.№9208/08 г. на СГП. Според въззивния съд заплащането на сумата 25 000 лева е извършено от ищеца по повод образуваното срещу него наказателно производство, което впоследствие е разделено и по второто повдигнато обвинение. Посочил е, че възнаграждението е заплатено за защита и по двете повдигнати обвинения. Прието е наличие на причинно-следствена връзка между вредата и незаконното обвинение в престъпление от общ характер, че искът е доказан и по размер и поради това претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер. Въззивният съд е приел, че доводите на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящото производство, тъй като претенцията не е за заплащане на разноски за водене на производството, към която това възражение е релевантно, а за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът е приел, че правото на обезщетение по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, респ. на акта с който се прекратява наказателното производство, от който момент и същото става изискуемо, че в случая законна лихва върху сумата 25 000 лева следва да се присъди считано от 03.05.2011г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като същата е последваща датата на влизане в сила на оправдателната присъда по същата преписка, производствата по която се разделени.
При тези съображения съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 1 500 лева, и отменено в частта, в която същият иск е отхвърлен над 1500 лв. до 25000 лв. и вместо отменената част предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 23 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане.
По правния въпрос:
С решение № 81/27.01.2006 г. по гр.дело № 23/2005 г. на ВКС, IV-а г.о., постановено по реда на ГПК/отм./по предявен иск с пр.осн.чл.2,т.2 ЗОДВПГ е прието, че съгласно чл.51,ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Прието е, че преките вреди обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Според съдебния състав разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерното задържане, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Прието е също, че този размер е определен в чл.11 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, в която е посочен само допустимият минимален размер, който е не по-малко от 150 лв. Прието е, че това е най-ниската база, която трябва да се вземе предвид при уговаряне на адвокатското възнаграждение, което се дължи при ангажиране на адвокат в досъдебната фаза. Съдебният състав е посочил, че следва да се вземе предвид, че при ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. Прието е също, че в пар.1 и 2 от ПР на Наредба № 1/1999 г. за размера на адвокатските възнаграждения, която се е прилагала към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие е предвидено, че при прекомерност на възнаграждението същото може да се редуцира до трикратния му размер, като за разноските в досъдебната фаза това правило се прилага по аналогия или за пряка или непосредствена последица следва да се приеме посочената от съдебния състав сума. Прието е, че уговореният размер над тази сума не може да се третира като пряка вреда от повдигнатото обвинение за престъпление, което се наказва до две години лишаване от свобода, че ответникът дължи имуществено обезщетение в разумни размери, съобразени с тежестта на повдигнатото обвинение и времето, през което е било поддържано.
По правният въпрос въззивният съд е приел, че доводите на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство не могат да бъдат обсъждани в рамките на производството по предявен иск с пр.основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/ в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.98/2012 г./, тъй като претенцията не е за заплащане на разноски за водене на производството, към която това възражение е релевантно, а за заплащане на обезщетение за имуществените вреди в размер на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос, дадено от въззивния съд с обжалваното решение по следните съображения:
Според практиката на ВКС отговорността за съдебни разноски в гражданския процес е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и е уредено в него. В рамките на съдебното производство по гражданско дело, страната, в чиято полза съдът е решил делото разполага с правото да претендира от насрещната страна направените в хода на процеса съдебни разноски - чл. 78 ГПК (чл. 64 ГПК отм.). Отговорността за разноски в наказателното производство е уредена в Наказателно процесуалния кодекс/НПК/ – чл.301,т.12 НПК/чл.299,т.12 НПК отм./. В НПК не е предвидена възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Съгласно чл.170,ал.1 НПК/отм./ когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия се възлагат на частния тъжител. Тази разпоредба от НПК/отм./ урежда разноските, които са изплатени в хода на наказателното производство по дела от общ характер от бюджета на съда на основание чл.167 НПК/отм./ - разноски и възнаграждения, изплатени на основание чл.97 НПК/отм./ на свидетели и поемни лица – чл.116,ал.5 НПК/отм./, възнаграждения и разходи на експерти – чл.123, ал.1 НПК/отм./. В НПК/отм./ не са предвидени разпоредби, уреждащи хипотезата в чия тежест остават разноските, които е направил подсъдимия. Аналогична е и уредбата на съдебните разноски в Наказателно процесуалния кодекс в сила от 29.04.2009 г. Според чл.187, ал.1 НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, размерът им се определя от съда или органа на досъдебното производство – чл.188 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение – чл.189, ал.1 НПК. Когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане – чл.189,ал.3 НПК. Според чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата - т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/ в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ сега чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ.
Както се отбеляза отговорността за съдебни разноски по гражданско дело е уредена в чл.78 ГПК. Тази отговорност е обективна, обусловена е от изхода на делото и е в рамките на направените от страната, и доказани с надлежни доказателства разноски.
Съгласно разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В посочения текст от ГПК е предвидена възможност за съда да намали адвокатския хонорар, поради прекомерност ако има искане на насрещната страна. Съдът намира, че разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК са приложими в съдебните производства по граждански дела само ако страната, в чиято полза съдът е решил делото претендира от насрещната страна направените в хода на делото съдебни разноски и при направено искане от тази насрещна страна за намаление на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи е уредена в чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл.4 ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди – имуществени и неимуществени, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отделните хипотези на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитните органи са уредени в чл. 2 от ЗОДОВ. В същият закон е предвиден и реда по който се разглеждат предявените искове за обезщетяване на вреди от незаконни действия на правозащитните органи. Посочената правна уредба на отговорността за съдебни разноски в гражданския процес и на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи налага извода, че се касае за два различни правни институти с различна законова уредба.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че отговорът на поставения правен въпрос е - при предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ сега чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или при прекратено наказателно производство съдът не може на основание чл.78,ал.5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, поради прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която се е произнесъл по предявения иск от И. Л. с правно основание чл.2,ал.1,т.2 /в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба на Прокуратурата на РБългария за неправилност на изводите на съда в тази част от въззивното решение, тъй като се касае за вреди, които не са преки, поради прекомерността на заплатения адвокатски хонорар спрямо осъществената защита и липсата на фактическа и правна сложност на делото и малкия обем на проведените процесуално-следствени действия по него.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът И. Л. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 23.09.2009 по пр. пр.№ 9208/2008 г. на Прокурор при Софийска градска прокуратура за извършено престъпление по чл.304б,ал.1,пр.2 НК, за това, че на неустановена дата през 2006 г. в кабинета си в Д. приел дар от Х. Р. – парична сума от 2000 лв. в книжен плик, която не му се следва, за да упражни влияние, което Л. има като член на ИК на Б. отговарящ за международните съдии, при вземане на решението от длъжностно лице – Председателят на Б. Б. М., изразяващо се в предоставяне на У. на кандидата за футболен съдия на талантите предвид възможността единствено президента на Б. да извърши това, съгласно чл.43,ал.2,т.3 от Устава на Б.. По това обвинение срещу ищеца не е внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура. Наказателното производство за същото престъпление е прекратено с постановление от 14.03.2011 г. по пр.пр. № 9208/2008 г. Това постановление е обжалвано от ищеца и е потвърдено с определение от 04.04.2011 г. по н.ч.дело № 1275/2011 г. на Софийски градски съд. Последното е потвърдено с определение от 02.05.2011 г. по в.н.ч.дело № 378/2011 г. на Софийски апелативен съд
Видно от приложените по делото писмени доказателства - постановление за отделяне на наказателното производство от 05.12.08 г. по пр. № 9208/08 г. на прокурор при СГП и постановление за привличане на обвиняем от 10.12.2008 г. по пр.пр.№ 11 690/08 на прокурор при СГП на 10.12.08 г. жалбоподателят-ищец е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 предложение първо от НК,вр.чл.26,ал.1 НК - за това, че на неустановена място и дата през февруари 2006 година до 19.02.2006 г. при условията на продължавано престъпление е възбудил заблуждение у девет физически лица - международни футболни съдии, главни футболни съдии и футболни съдии- асистенти като им е казал, че следва да събират пари за подаръци за гостуването на П. П. от И. и А. П. от Б., за което следва да се събират суми от по 1000 лева от главен международен футболен съдия и от по 700 лева от асистент - съдия.
По това обвинение срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт от СГП. С присъда от 18.03.2009 година на Софийски районен съд по нохд № 14 278/08 г. подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е потвърдена с решение от 09.07.09 г. по в.н.о.х.д № 2031/09 г. на Софийски градски съд и е влязла в сила на 09.07.2009 г.
Установено е по делото от представения договор №619/01.10.2008 г. сключен между Адвокатско дружество „Д., А. и с.” и ищеца, с предмет защита по пр.пр. № 9208/08 г., че за адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство ищецът е заплатил сумата от 25 000 лева за възнаграждение за един адвокат. Видно от приложената фактура по делото № 660/03.10.2008 г. сумата е изплатена от ищеца.
Правилен е извода на въззивния съд, че изплатената сума от ищеца в размер на 25000 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2008 г. представляват претърпяна имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от осъщественото спрямо него наказателно преследване. Правилно е прието, че заплащането на сумата 25000 лв. е извършено от ищеца по повод образуваното срещу него наказателно производство, разделено впоследствие и по второто повдигнато обвинение, че възнаграждението е заплатено за защита и по двете повдигнати обвинения. Правилен е и извода, че претърпяната имуществена вреда подлежи на репариране на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/в редакцията на текста преди изменението с Д.в.бр.98/2012 г./, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер. В производство по предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, каквото е настоящото за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, което е прекратено за част от повдигнатите обвинения, а за друга част е приключило с влязла в сила оправдателна присъда съдът не може по искане на насрещната страна – Прокуратура на РБългария да намали разноските по наказателното производство за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната и правна сложност на наказателното дело. С оглед на това предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е основателен в пълен размер и следва да се уважи, заедно със законната лихва, считано от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд. Решението на Софийски апелативен съд в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ/в редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.98/2012 г./ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца И. Л. е законосъобразно и следва да се остави в сила, включително и в частта на присъдените разноски.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 2108/19.11.2014 г. по гр.дело № 2488/2014 г. на Софийски апелативен съд в частите както следва: 1. в частта, с която е отменено решение от 19.05.2014 г. по гр.дело № 8409/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът, предявен от И. Б. Л. ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на РБългария [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304б,ал.1,пр.2 НК по пр.пр. № 9208/2008 г. по описа на Софийска градска прокуратура, прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до 25000 лв. и вместо отменената част е осъдена Прокуратура на РБългария [населено място] да заплати на И. Б. Л. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4 сумата 23 51 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.304б,ал.1,пр.2 НК по пр.пр. № 9208/2008 г. на СГП, прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане, в която част решението е поправено с решение № 124/20.01.2015 г., постановено по гр.дело № 2488/2014 г. на Софийски апелативен съд, а именно в абзац 6 от диспозитива на решението от 19.11.2014 г. на Софийски апелативен съд сумата 23 51 000 лв. да се чете 23 500 лв., 2. в частта, с която е потвърдено решение от 19.05.2014 г. по гр.дело № 8409/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявения иск от И. Б. Л. ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ срещу прокуратура на РБългария за сумата 1500 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 03.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, 3. в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария [населено място] да заплати на И. Б. Л. направените пред първата инстанция разноски в размер на още 987.66 лв. и направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1880 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |