Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр.София , 06.06.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 186 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез едноличния собственик Й. Х. Бугаринов за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 3709 от 13.08.2015 год. по в.гр.д.№ 396/2015 год. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 386/26.02.2015г. по гр.д. № 66/2014г. на РС-Сандански е отхвърлен искът на молителя против [фирма] , [населено място] за заплащане на сумата от 10 369,70 щ.д. или тяхната левова равностойност, възлизаща на 14 993,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в размер на пазарната цена на 18 854 кг ябълки сорт „Г. С.“, както и сумата от 2 352,24 лв. с включено ДДС, съставляваща стойността на 1188 бр. кашони за опаковане на ябълките, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, произтичащи от неизпълнение на договор за международен превоз на товари. Молителят твърди, че въззивната инстанция е отхвърлила предявения иск при направен извод, че не е налице вина у превозвача за настъпване на вредата – унищожаване на превозвания товар, доколкото увреждането се дължи на поведение на молителя, тъй като от фактическа страна е било прието / след некредитиране на показанията на сина на молителя и даване на вяра на показанията на другите свидетели/, че товареното на процесните ябълки е продължило дълъг период до късния следобед при отворени врати на товарния автомобил, който не е бил темпериран. След приключване на съдебното производство пред въззивния съд и влизането на решението в сила поради неговата необжалваемост на молителя е станало известно, че на Митница Кулата /от където е преминал товарния автомобил с превозваната процесна стока/ съществува електронна база данни за всички влизащи и излизащи товарни автомобили, която информация се архивира и отразява в електронната система БИМИС. След изискване на информация Агенция Митници е издала на молителя на 09.09.2015г. удостоверение и заверено копие от износ - удостоверително напускане и състояние на документи, съобразно които писмени доказателства се установява, че митническата декларация за износ на процесните ябълки е била приета на 25.01.2013г. в 10:42 мин. Това ново доказателство е релевантно за спора относно момента на преминаване на стоката през митницата, респ. за времето на натоварването й, а оттук за действията на молителя и превозвача и връзката им с настъпване на вредата. Ако това доказателство бе известно на решаващият съд, то изводите за причините за увреждане на стоката биха били други, а именно че единствено до това състояние е довело неправилното темпериране на товарния автомобил и неподдържане на зададената от изпращача температура на превоза. Поради изложеното молителят иска отмяна на решението на Б. и връщането му на въззивния съд за разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата [фирма] не е подало писмен отговор. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.Ч., който оспорва основателността на молбата. Третото лице-помагач на страната на ответника – [фирма] не е подало писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: За да отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което отхвърли предявеният иск по чл.373,ал.1 ТЗ вр. чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR /, въззивната инстанция е приела от фактическа страна, че между страните е бил сключен валиден договор за международен автомобилен превоз като стоката е била доставена до крайното й назначение при констатиран 100% брак. Според кредитираните показания на двама от разпитаните свидетели товареното от товародателя на процесните ябълки на пункта в България на товарния автомобил на превозвача е продължило от сутринта на 25.01.2013г. до късния следобед същия ден извън хладилната камера за съхранение, при отворени врати на автомобила и при неподдържане на определен температурен режим, без да са дадени указания от представителя на товародателя на превозвача за темпериране на автомобила. Възприети са били и заключенията на вещите лица по изслушаната комплексна агротехническа експертиза, които са в смисъл, че по време на превоза според показанията на термографа на процесното МПС се е поддържала температура в рамките на 0,5-6,6 градуса, а повредите на ябълките могат да се предизвикат при рязка промяна в температурния режим, т.е. поддържане на постоянна температура от -2 градуса в продължение на четири часа. Коментирано е експертно заключение от 05.02.2013г., съставено от специалисти от страна на получателя на стоката, които са констатирали, че характерът на увреждането на ябълките сочи, че част от тях са имали естествени дефекти: слънчеви изгаряния, от механични удари при обиране на реколтата и опаковане на стоката, поради дълъг срок на съхранение, т.е причини стоящи извън задълженията на превозвача по договора за превоз да вземе всички мерки според обстоятелствата относно избора, поддържането и употребата на климатичното оборудване и дадените му специални нареждания от товародателя. След съпоставяне на горепосочените гласни доказателства и експертни заключения е бил направен извод от въззивния съд за освобождаване на превозвача от отговорност, на осн. чл.18, ал.4 от Конвенцията. Съгласно ТР № 138/1967г. по гр.д. № 106/67г. на ОСГК на ВС отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231,б.“а“ ГПК / отм./ , сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, може да се допусне, когато се касае до новооткрити писмени доказателства, подкрепящи твърдения на страната относно обстоятелства, останали недоказани поради липса на доказателства. В този случай се изисква писмените доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но страната да не е могла да ги представи / тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях / въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Така също тези документи следва да разкриват обстоятелства от значение за спора. В случая не се установява твърдението на молителя, че новите писмени доказателства : удостоверение, издадено от Агенция Митници и придружаващата го разпечатка от митническата информационна система БИМИС относно протоколирането чрез електронни записи на дата и час на извършените на 25.01.2013г. митнически действия по митническа декларация за износ М. № 13ВG005704А0001104 , не са били известни на страната и тя не е могла да се снабди с тях при полагане на нормално дължимата грижа. Към коментирания процесен период е действала НАРЕДБА № 5 от 29.06.2006 г. за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път. Съобразно чл.11 от Наредбата митническата информационна система протоколира чрез системни записи на датата и часа извършването на следните действия: получаване на електронната митническа декларация; приемане на електронната митническа декларация; изпращане от митническата информационна система до декларатора на съобщение за откритите грешки в резултат на формален и логически контрол; начало и край на проверката на електронната митническа декларация; вземане на решение за извършване на проверка на стоките; вземане на решение от митническия орган за разрешаване на вдигането на стоките; получаване на искане за анулиране на електронната митническа декларация и вземане на съответните решения от митническия орган; други действия, свързани с митническото оформяне на стоките. Видно от интернет страницата на Агенция Митници за периода 2000г.-2005г. последователно са въведени в експлоатация във всички митнически учреждения всички модули на Българската интегрирана митническа информационна система / БИМИС/. Следователно за молителя е било обективно възможно при полагане на дължимата грижа да упражни добросъвестно процесуалните си права и попълни делото с нужния доказателствен материал като своевременно изиска от Агенция Митници справка от митническата информационна система. Константната съдебна практика е категорична по въпроса, че разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Освен това молителят свързва новите писмени доказателства единствено с установяване на момента на подаване на митническата декларация. Доколкото съгласно Наредба №5/2006г. подаването й е по електронен път, то само този факт е недостатъчен, за да бъде отнесен към релевантно обстоятелство за фактическото преминаване на транспортното МПС през митница Кулата, а оттук и за преценка продължителността на дейността по натоварване на стоката от товародателя. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна . Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 3709 от 13.08.2015 год. по в.гр.д.№ 396/2015 год. на Благоевградски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.